Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/551“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 6: Ред 6:
  
 
<b>ВТРЕСВАМ СЕ<sup>2</sup>,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>втресна се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се и <b>втреса се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> -ох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> втресъл се, -ела се, -сло се, <i>мн.</i> -ели се, се., <i>непрех. Диал.</i> Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). <i>Ние се втресохме.</i> Ст. Младенов, БТР I, 368.
 
<b>ВТРЕСВАМ СЕ<sup>2</sup>,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>втресна се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се и <b>втреса се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> -ох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> втресъл се, -ела се, -сло се, <i>мн.</i> -ели се, се., <i>непрех. Диал.</i> Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). <i>Ние се втресохме.</i> Ст. Младенов, БТР I, 368.
 
+
----
ВТРЕСВАНЕ<sup>1</sup> ср. <i>Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втресвам <i>и от</i> втресва ме; втрисане.
+
<b>ВТРЕСВАНЕ</b><sup>1</sup> ср. <i>Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втресвам <i>и от</i> втресва ме; втрисане.
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
Ред 23: Ред 23:
 
<b>ВТРЕЩВАНЕ</b> <i>ср. Диал</i>. <i>Отгл. същ. от</i> втрещвам <i>и от</i> втрещвам се; втрещяване.
 
<b>ВТРЕЩВАНЕ</b> <i>ср. Диал</i>. <i>Отгл. същ. от</i> втрещвам <i>и от</i> втрещвам се; втрещяване.
  
<i>Славчо!</i> <i>пронесе се мълва из тълпата.</i>
+
<i>Славчо! — пронесе се мълва из тълпата.</i>
  
<i>Вълкана!</i> <i>зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 78.
+
<i>Вълкана! — зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 78.
  
 
<b>ВТРЕЩЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> втрещя като <i>прил.</i> 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. <i>Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга.</i>
 
<b>ВТРЕЩЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> втрещя като <i>прил.</i> 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. <i>Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга.</i>
Ред 31: Ред 31:
 
А. Каралийчев, НЗ, 131.
 
А. Каралийчев, НЗ, 131.
  
2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. <i>Марийола ги</i> [двамата луди] <i>гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна</i> .. <i>и тихо се промъкна в стаичката си.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.
+
2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. <i>Марийола ги [двамата луди] гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна</i> .. <i>и тихо се промъкна в стаичката си.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.
  
<b>ВТРЕЩЕНО.</b> <i>Нареч. от</i> втрещен. <i>А той, все тъй учудено и вщрещено гледаше към вратата на избата</i>. И. Йовков, АМГ, 163-164<sub>ч</sub>
+
<b>ВТРЕЩЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> втрещен. <i>А той, все тъй учудено и вщрещено гледаше към вратата на избата</i>. И. Йовков, АМГ, 163-164<sub>ч</sub>
  
<b>ВТРЕЩЯ.</b> Вж. втрещвам.
+
<b>ВТРЕЩЯ</b>. Вж. втрещвам.
  
<b>ВТРЕЩЯ.</b> Вж. втрещявам.
+
<b>ВТРЕЩЯ</b>. Вж. втрещявам.
  
 
<b>ВТРЕЩЯВАМ,</b> -аш; <i>несв.;</i> <b>втрещя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Стряскам, вцепенявам. <i>Момчето спокойно се усмихна, а това още повече втрещи крадеца.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 25. <i>Минахме и във високите сфери на политиката. Бай Петър Данчев ме втрещи с едно категорично изявление.</i> В. Андреев, С, 1972, кн. 11,148.
 
<b>ВТРЕЩЯВАМ,</b> -аш; <i>несв.;</i> <b>втрещя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Стряскам, вцепенявам. <i>Момчето спокойно се усмихна, а това още повече втрещи крадеца.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 25. <i>Минахме и във високите сфери на политиката. Бай Петър Данчев ме втрещи с едно категорично изявление.</i> В. Андреев, С, 1972, кн. 11,148.
  
2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам; втрещвам. <i>Чат! Чат!</i> <i>и Ганчо запрегна пушката</i> .. <i>замерджеля са нещо черно, той втрещи очите си в него и видя, че то са бута и върви.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 142. <i>Как, мила мамо, не аз тряба тебе да простя, но ти мене, отговори момичето, като втрещи пълните си със сълзи очи на майка си.</i> МС,
+
2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам; втрещвам. <i>Чат! Чат! — и Ганчо запрегна пушката</i> .. <i>замерджеля са нещо черно, той втрещи очите си в него и видя, че то са бута и върви.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 142. <i>Как, мила мамо, не аз тряба тебе да простя, но ти мене, отговори момичето, като втрещи пълните си със сълзи очи на майка си.</i> МС,
  
 
1883, кн. 4, 51-52.
 
1883, кн. 4, 51-52.
  
<b>ВТРЕЩЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>втрещя се</b> <i>св., непрех.</i> 1. От силна изненада, уплаха, стряс-кане ставам неподвижен, вцепенен, с широко отворени очи. <i>Петко се стрелна в стаята на кмета ..</i> <i>Кмете! Казвай скоро къде е баща ми!</i> <i>изкрещя с наболяла душа Пенко. Неговото втурване и сърцераздирателният му вик бяха толкова внезапни, че всички се втрещиха. Някои останаха зяпнали с широко отворени очи и уста, а други изтърваха шишенцата си</i> [с ракията]. П. Здравков, НД, 243. <i>Твърдостта, с която младият човек застана срещу него, и сигурният му жест накараха полицая да се втрещи .. Той гледаше с изблещени очи заспалия човек.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 43. <i>После вдигна пушката си и методично, като на учение, стовари приклада върху главата му. Просто се втрещих на мястото си.</i> П. Вежинов, ЗНН, 98. <i>Още гавазинът не извадил пищова, тресна изстрел и той се наклони от седлото .. За миг останалите се втрещиха.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 240.
+
<b>ВТРЕЩЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>втрещя се</b> <i>св., непрех.</i> 1. От силна изненада, уплаха, стряс-кане ставам неподвижен, вцепенен, с широко отворени очи. <i>Петко се стрелна в стаята на кмета .. — Кмете! Казвай скоро къде е баща ми! — изкрещя с наболяла душа Пенко. Неговото втурване и сърцераздирателният му вик бяха толкова внезапни, че всички се втрещиха. Някои останаха зяпнали с широко отворени очи и уста, а други изтърваха шишенцата си</i> [с ракията]. П. Здравков, НД, 243. <i>Твърдостта, с която младият човек застана срещу него, и сигурният му жест накараха полицая да се втрещи .. Той гледаше с изблещени очи заспалия човек.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 43. <i>После вдигна пушката си и методично, като на учение, стовари приклада върху главата му. Просто се втрещих на мястото си.</i> П. Вежинов, ЗНН, 98. <i>Още гавазинът не извадил пищова, тресна изстрел и той се наклони от седлото .. За миг останалите се втрещиха.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 240.
  
 
2. <i>Диал.</i> Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР).
 
2. <i>Диал.</i> Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР).
  
3. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам се. <i>Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него.</i> <i>Ууу, аз се разбъбрах, а ти... не си ял!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 72. <i>Ти бъди само в себе си, бъди човек...</i> <i>Човек ли? Че беки съм аз м...?</i> <i>изкрещяваше Пенчо, като са втрещи у зетя си.</i> Ил. Блъсков, ПБ <b>И, 68.</b>
+
3. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Втренчвам се. <i>Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него. — Ууу, аз се разбъбрах, а ти... не си ял!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 72. <i>Ти бъди само в себе си, бъди човек... — Човек ли? Че беки съм аз м...? — изкрещяваше Пенчо, като са втрещи у зетя си.</i> Ил. Блъсков, ПБ <b>И, 68</b>.
  
 
<b>ВТРЕЩЯВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> втрещявам <i>и от</i> втрещявам се. <i>Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше при-видно спокоен.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 193.
 
<b>ВТРЕЩЯВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> втрещявам <i>и от</i> втрещявам се. <i>Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше при-видно спокоен.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 193.

Версия от 16:14, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


ВТРЕСВАМ СЕ1, -аш се, несв.; втресна се, -еш се, мин. св. -ах се и втреса се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втресъл се, -ела се, -сло се, мн. -ели се, св., непрех. Диал. Втръсвам се, втръсвам (Н. Геров, РБЯ).

ВТРЕСВА МИ СЕ несв.; втресне ми се и втресе ми се св., непрех. Диал. Втръсва ми се. Втресва ми се само да си помисля каква гозба беше ни сложена. Ст. Младенов, БТР

1, 368.

ВТРЕСВАМ СЕ2, -аш се, несв.; втресна се, -еш се, мин. св. -ах се и втреса се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втресъл се, -ела се, -сло се, мн. -ели се, се., непрех. Диал. Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). Ние се втресохме. Ст. Младенов, БТР I, 368.


ВТРЕСВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втресвам и от втресва ме; втрисане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРЕСВАНЕ^ ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се1 и от втресва ми се; втръсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРЕСВАНЕ^ ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се2; втрещяване.

ВТРЕСНА СЕ1. Вж. втресвам се1. ВТРЕСНА СЕ2. Вж. втресвам се2. ВТРЕЩВАМ, -аш, несв.; втрещя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втрещявам. ВТРЕЩВАМ СЕ несв.; втрещя се се., непрех. Диал. Втрещявам се.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

ВТРЕЩВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втрещвам и от втрещвам се; втрещяване.

— Славчо! — пронесе се мълва из тълпата.

— Вълкана! — зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг. Ив. Вазов, Съч. VII, 78.

ВТРЕЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрещя като прил. 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга.

А. Каралийчев, НЗ, 131.

2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. Марийола ги [двамата луди] гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна .. и тихо се промъкна в стаичката си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.

ВТРЕЩЕНО. Нареч. от втрещен. А той, все тъй учудено и вщрещено гледаше към вратата на избата. И. Йовков, АМГ, 163-164ч

ВТРЕЩЯ. Вж. втрещвам.

ВТРЕЩЯ. Вж. втрещявам.

ВТРЕЩЯВАМ, -аш; несв.; втрещя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Рядко. Стряскам, вцепенявам. Момчето спокойно се усмихна, а това още повече втрещи крадеца. Д. Шумналиев, ПЛ, 25. Минахме и във високите сфери на политиката. Бай Петър Данчев ме втрещи с едно категорично изявление. В. Андреев, С, 1972, кн. 11,148.

2. Остар. и диал. Втренчвам; втрещвам. Чат! Чат! — и Ганчо запрегна пушката .. замерджеля са нещо черно, той втрещи очите си в него и видя, че то са бута и върви. Ил. Блъсков, ЗК, 142. — Как, мила мамо, не аз тряба тебе да простя, но ти мене, отговори момичето, като втрещи пълните си със сълзи очи на майка си. МС,

1883, кн. 4, 51-52.

ВТРЕЩЯВАМ СЕ несв.; втрещя се св., непрех. 1. От силна изненада, уплаха, стряс-кане ставам неподвижен, вцепенен, с широко отворени очи. Петко се стрелна в стаята на кмета .. — Кмете! Казвай скоро къде е баща ми! — изкрещя с наболяла душа Пенко. Неговото втурване и сърцераздирателният му вик бяха толкова внезапни, че всички се втрещиха. Някои останаха зяпнали с широко отворени очи и уста, а други изтърваха шишенцата си [с ракията]. П. Здравков, НД, 243. Твърдостта, с която младият човек застана срещу него, и сигурният му жест накараха полицая да се втрещи .. Той гледаше с изблещени очи заспалия човек. 3. Сребров, Избр. разк., 43. После вдигна пушката си и методично, като на учение, стовари приклада върху главата му. Просто се втрещих на мястото си. П. Вежинов, ЗНН, 98. Още гавазинът не извадил пищова, тресна изстрел и той се наклони от седлото .. За миг останалите се втрещиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 240.

2. Диал. Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР).

3. Остар. и диал. Втренчвам се. Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него. — Ууу, аз се разбъбрах, а ти... не си ял! Ст. Даскалов, СЛ, 72. Ти бъди само в себе си, бъди човек... — Човек ли? Че беки съм аз м...? — изкрещяваше Пенчо, като са втрещи у зетя си. Ил. Блъсков, ПБ И, 68.

ВТРЕЩЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от втрещявам и от втрещявам се. Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше при-видно спокоен. Ив. Вазов, Съч. XIV, 193.

ВТРИВАМ, -аш, несв.; втрйя, втрйеш, мин. св. втрих, прич. мин. страд. втрит, св., прех. Вкарвам с триене, разтъркване нещо в друго. За да отстраните излишъка от мазнина, втривайте в кожата на главата отвара от дъбова кора или разтвор от борна киселина. ЖД, 1965, кн. 7, 20. втривам се, втрия се страд. Пастата се втрива [в дър