Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/519“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Изчерпателен, пълен. <i>Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: | + | 2. Изчерпателен, пълен. <i>Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: „Материали за жи-вотоописанието на братя X. Миладинови“, които .. послужили ои в по-послеише време за едно всецяло тяхно жизнеописание.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, II. |
3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. <i>Техният идеал беше всецяла покор-ност на господарската воля.</i> Ч, 1871, бр. | 3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. <i>Техният идеал беше всецяла покор-ност на господарската воля.</i> Ч, 1871, бр. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
8. <i>Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си.</i> Й. Йовков, Разк. I, 156. <i>Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 28. | 8. <i>Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си.</i> Й. Йовков, Разк. I, 156. <i>Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата.</i> Д. Шумналиев, ПЛ, 28. | ||
| − | 2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. <i>За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник.</i> X, 1909, кн. 7, 14. <i>Ония</i> [сведения], <i>които съществуват засега, са тъй непълни.., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 16. | + | 2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. <i>За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник.</i> X, 1909, кн. 7, 14. <i>Ония</i> [сведения], <i>които съществуват засега, са тъй непълни.., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 16. <i>— О, случая сега за мен е най-добрият</i> — / <i>душата си пред вас всецяло да разкрия.</i> А. Разцветников, Избр. пр П1 (превод), 195. |
| − | <b>ВСЕЧАСЕН,</b> -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Остар. Книж.,</i> сега <i>поет.</i> Всекичасен, ежечасен, постоянен. <i>Съборът на пашите / е сборище от твари раболепни, /../ везиря всякак да ласкаят, | + | <b>ВСЕЧАСЕН,</b> -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Остар. Книж.,</i> сега <i>поет.</i> Всекичасен, ежечасен, постоянен. <i>Съборът на пашите / е сборище от твари раболепни, /../ везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169. |
<b>ВСЕЧАСНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.,</i> сега <i>поет.</i> Всеки час, всеки миг, постоянно. | <b>ВСЕЧАСНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.,</i> сега <i>поет.</i> Всеки час, всеки миг, постоянно. | ||
| − | + | <i>— Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой...Всечасно ми е сочила пътя на борбата...</i> Ст. Дичев, ЗС I, 214. <i>Но има нещо друго, тайно, властно /у теб, що в плен душата ми държи. / Какво е то — аз питам се всечасно: / не знам, не знам! О ти сама кажи!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 213. <i>Пиршеството на празник разблуден / увенчано е с мрачен разкош,/ и всечасно през блясъка чуден / се оглежда настръхнала нощ.</i> Хр. Смирненски, Съч. 1,112. | |
| − | <b>ВСЕЧИИ,</b> -ия, -ие, <i>мн.</i> -ии, <i>обобщ. мес-тоим. Индив.</i> Който принадлежи, който може да бъде на всекиго, на когото и да било. <i>Никой факт не бива еднозначен, за всечие око той е различен до неузнаваемост.</i> В. Мутафчиева, ВС, 6-7. <i>Поведението му | + | <b>ВСЕЧИИ,</b> -ия, -ие, <i>мн.</i> -ии, <i>обобщ. мес-тоим. Индив.</i> Който принадлежи, който може да бъде на всекиго, на когото и да било. <i>Никой факт не бива еднозначен, за всечие око той е различен до неузнаваемост.</i> В. Мутафчиева, ВС, 6-7. <i>Поведението му [на |
| − | Тръстениклиоглу] | + | Тръстениклиоглу] било предимно отбранително: той защитавал земите си от все-чия намеса тук.</i> В. Мутафчиева, Кв, 196. |
| − | <b>ВСЕЧОВЕЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Всечовешки, общочовешки. <i>В тях се приканваше към изучаване на оня език, който се яви като рожба на всечове-ческата любов на полския гений | + | <b>ВСЕЧОВЕЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Всечовешки, общочовешки. <i>В тях се приканваше към изучаване на оня език, който се яви като рожба на всечове-ческата любов на полския гений [Л. Замен-хоф] — „Есперанто“.</i> Св, 1927, бр. 29, 2. |
<b>ВСЕЧОВЕШКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Общочовешки. <i>Слушай: / аз</i> | <b>ВСЕЧОВЕШКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Общочовешки. <i>Слушай: / аз</i> | ||
| − | + | <i>— син на всечовешкото море /.. / видях баща си изтърбушен / и паднал възнак навсег-да, / за тебе, майко свобода!</i> Н. Хрелков, ДД, 204. <i>Непреодолима е силата на всечо-вешкия повик за разоръжаване.</i> ВН, 1960, бр. 2662. | |
<b>ВСЕЩЕДЪР,</b> -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри, <i>прил. Остар. Книж.</i> Щедър във всичко и към всички. <i>Господ вишний и великий създател, / на благата всещедрий подател, /../ да ви дари добри дарби обилни.</i> П. Р. Славейков, С, 3-4. ^ | <b>ВСЕЩЕДЪР,</b> -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри, <i>прил. Остар. Книж.</i> Щедър във всичко и към всички. <i>Господ вишний и великий създател, / на благата всещедрий подател, /../ да ви дари добри дарби обилни.</i> П. Р. Славейков, С, 3-4. ^ | ||
| − | <b>ВСЕЯ | + | <b>ВСЕЯ</b>. Вж. всявам й всейвам. |
<b>ВСЕЯДЕН,</b> -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> | <b>ВСЕЯДЕН,</b> -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> | ||
| − | 1. <i>Зоол.</i> За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. <i>Едни приемат само растителна храна | + | 1. <i>Зоол.</i> За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. <i>Едни приемат само растителна храна — месоядни, а повечето от животните са всеядни.</i> ОБиол. XI кл, 27. <i>Дивата свиня е всеядно животно. С рилото си непрекъснато рови меката и мочурлива почва и с добре развитото си обоняние намира гъби, охлюви, ларви на насекоми,.., подземни стъбла и др.</i> Зоол. VII кл, 139. <i>Мравките са всеядни насекоми. Те се хранят с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения и пр.</i> Зоол. VII кл, 55. |
2. <i>Прен.</i> Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. <i>Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 9-10. | 2. <i>Прен.</i> Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. <i>Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 9-10. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<b>ВСЕЯДЕЦ,</b> <i>мн.</i> -дци, <i>м. Рядко.</i> Всеядно животно или всеяден човек (Ст. Младенов, БТР). • Обр. <i>Затова са нарекли времето всеядец, защото не оставя нищо да го не промени!</i> Н. Рилски, ОМР, 30. | <b>ВСЕЯДЕЦ,</b> <i>мн.</i> -дци, <i>м. Рядко.</i> Всеядно животно или всеяден човек (Ст. Младенов, БТР). • Обр. <i>Затова са нарекли времето всеядец, защото не оставя нищо да го не промени!</i> Н. Рилски, ОМР, 30. | ||
| − | <b>ВСЕЯДНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на всеяден; всеядство. <i>Има дори нещо, което извиква радостна усмивка у родителите... Не харесва | + | <b>ВСЕЯДНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на всеяден; всеядство. <i>Има дори нещо, което извиква радостна усмивка у родителите... Не харесва [детето им] тази дреха или този запис — значи ще има вкус, ще бъде с претенция и достойнство, няма да робува на провинциална всеядност.</i> О, 1978, кн. 19, 18. <i>Явно анкетираните</i> [журналисти], <i>разчитайки на всеядността на собствената аудитория</i> [на вестника], <i>не се интересуват от нея и именно тук има големи резерви за повишаване на ефективността</i> |
Версия от 16:12, 15 декември 2013
2. Изчерпателен, пълен. Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: „Материали за жи-вотоописанието на братя X. Миладинови“, които .. послужили ои в по-послеише време за едно всецяло тяхно жизнеописание. К. Шапкарев, МЖБМ, II.
3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. Техният идеал беше всецяла покор-ност на господарската воля. Ч, 1871, бр.
18, 568.
ВСЕЦЯЛО нареч. Книж. 1. До крайна степен; напълно, съвсем, без остатък. Погълнат всецяло от работата си, той дълго остаяше замислен. Ив. Вазов, Съч. ХП1,
8. Ламбрев дълго остана в това си положение, неподвижен и унесен, всецяло завладян от спомените си. Й. Йовков, Разк. I, 156. Касиерката трясна прозорчето под носа на опашката и всецяло се отдаде на човека от просветата. Д. Шумналиев, ПЛ, 28.
2. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всестранно. За да разбере човек Верешчагина, трябва да го познава всецяло: като човек, войник, писател и художник. X, 1909, кн. 7, 14. Ония [сведения], които съществуват засега, са тъй непълни.., щото не са от естество да удовлетворят оногова, който би желал чрез тях да проследи всецяло и стъпка по стъпка живота на Раковски. К. Величков, ПССъч. VIII, 16. — О, случая сега за мен е най-добрият — / душата си пред вас всецяло да разкрия. А. Разцветников, Избр. пр П1 (превод), 195.
ВСЕЧАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж., сега поет. Всекичасен, ежечасен, постоянен. Съборът на пашите / е сборище от твари раболепни, /../ везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169.
ВСЕЧАСНО нареч. Остар. Книж., сега поет. Всеки час, всеки миг, постоянно.
— Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой...Всечасно ми е сочила пътя на борбата... Ст. Дичев, ЗС I, 214. Но има нещо друго, тайно, властно /у теб, що в плен душата ми държи. / Какво е то — аз питам се всечасно: / не знам, не знам! О ти сама кажи! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 213. Пиршеството на празник разблуден / увенчано е с мрачен разкош,/ и всечасно през блясъка чуден / се оглежда настръхнала нощ. Хр. Смирненски, Съч. 1,112.
ВСЕЧИИ, -ия, -ие, мн. -ии, обобщ. мес-тоим. Индив. Който принадлежи, който може да бъде на всекиго, на когото и да било. Никой факт не бива еднозначен, за всечие око той е различен до неузнаваемост. В. Мутафчиева, ВС, 6-7. Поведението му [на
Тръстениклиоглу] било предимно отбранително: той защитавал земите си от все-чия намеса тук. В. Мутафчиева, Кв, 196.
ВСЕЧОВЕЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Всечовешки, общочовешки. В тях се приканваше към изучаване на оня език, който се яви като рожба на всечове-ческата любов на полския гений [Л. Замен-хоф] — „Есперанто“. Св, 1927, бр. 29, 2.
ВСЕЧОВЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Общочовешки. Слушай: / аз
— син на всечовешкото море /.. / видях баща си изтърбушен / и паднал възнак навсег-да, / за тебе, майко свобода! Н. Хрелков, ДД, 204. Непреодолима е силата на всечо-вешкия повик за разоръжаване. ВН, 1960, бр. 2662.
ВСЕЩЕДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. Щедър във всичко и към всички. Господ вишний и великий създател, / на благата всещедрий подател, /../ да ви дари добри дарби обилни. П. Р. Славейков, С, 3-4. ^
ВСЕЯ. Вж. всявам й всейвам.
ВСЕЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Зоол. За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход. Едни приемат само растителна храна — месоядни, а повечето от животните са всеядни. ОБиол. XI кл, 27. Дивата свиня е всеядно животно. С рилото си непрекъснато рови меката и мочурлива почва и с добре развитото си обоняние намира гъби, охлюви, ларви на насекоми,.., подземни стъбла и др. Зоол. VII кл, 139. Мравките са всеядни насекоми. Те се хранят с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения и пр. Зоол. VII кл, 55.
2. Прен. Който не е взискателен, претенциозен в желанията, интересите си и взема, използва всичко без подбор. Постигаше епизодични сексуални връзки само с някои глуповати или всеядни кандидатки за манекенки, на които правеше великолепни рекламни снимки. И. Велчев, КЕЛ I, 9-10.
ВСЕЯДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Всеядно животно или всеяден човек (Ст. Младенов, БТР). • Обр. Затова са нарекли времето всеядец, защото не оставя нищо да го не промени! Н. Рилски, ОМР, 30.
ВСЕЯДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на всеяден; всеядство. Има дори нещо, което извиква радостна усмивка у родителите... Не харесва [детето им] тази дреха или този запис — значи ще има вкус, ще бъде с претенция и достойнство, няма да робува на провинциална всеядност. О, 1978, кн. 19, 18. Явно анкетираните [журналисти], разчитайки на всеядността на собствената аудитория [на вестника], не се интересуват от нея и именно тук има големи резерви за повишаване на ефективността
