Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/509“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>да милеем, да жалеем / правда и свобода.</i> П. Р. Славейков, ЧВО, 49.
 
<i>да милеем, да жалеем / правда и свобода.</i> П. Р. Славейков, ЧВО, 49.
  
4. <i>Остар. Книж.</i> Установявам. <i>Те</i> [Стоило-вите управници] <i>управляват сега с най-го-лямо насилие и всячески се трудят да все-ляват терор в населението.</i> Сб. Пер п И,
+
4. <i>Остар. Книж.</i> Установявам. <i>Те [Стоило-вите управници] управляват сега с най-го-лямо насилие и всячески се трудят да все-ляват терор в населението.</i> Сб. Пер п И,
  
 
1894, бр. 1504, 3. вселявам се, вселя се <i>страд.</i>
 
1894, бр. 1504, 3. вселявам се, вселя се <i>страд.</i>
 +
----
 +
<b>ВСЕЛЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вселя се <i>св., непрех.</i>
  
ВСЕЛЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вселя се <i>св., непрех.</i>
+
1. Установявам се, настанявам се някъде трайно. <i>— Господарю, зло се всели в градището на Горно поле: нощ цяла по стените на сараи и кули пламъци зелени играят и дете пищи, та къса сърца от гърди!</i> А. Страшимиров, А, 211. <i>Градини дето бяха, там пустош се всели,/ дръвце не мята сянка, ни извор ръмоли,/ и името на царя покрива тма дълбока.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 39.
  
1. Установявам се, настанявам се някъде трайно. — <i>Господарю, зло се всели в градището на Горно поле: нощ цяла по стените на сараи и кули пламъци зелени играят и дете пищи, та къса сърца от гърди!</i> А. Страшимиров, А, 211. <i>Градини дето бяха, там пустош се всели,/ дръвце не мята сянка, ни извор ръмоли,/ и името на царя покрива тма дълбока.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 39.
+
2. За чувство — появявам се, пораждам се у някого и се задържам трайно. <i>И тъкмо защото Въкрил е бил арестуван от Кавръче-то, дълбоко в Станкиното сърце се всели тежка, непонятна тревога.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 259. <i>Страх, леден страх се всели в сърцето ти, базилевсе! Ти почна да се затваряш — и никому не разкриваше душата си, — сякаш цял свят криеше за тебе нож!</i>
 
 
2. За чувство — появявам се, пораждам се у някого и се задържам трайно. <i>И тъкмо защото Въкрил е бил арестуван от Кавръче-то, дълбоко в Станкиното сърце се всели тежка, непонятна тревога.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 259. <i>Страх, леден страх се всели в сърцето ти, базилевсе! Ти почна да се затваряш</i> <i>и никому не разкриваше душата си,</i> <i>сякаш цял свят криеше за тебе нож!</i>
 
  
 
Н. Райнов, ВДБ, 136. <i>Тъга се бе вселила у Домна, откак забеляза, че Христофоров хладнее.</i> Б. Болгар, Б, 50.
 
Н. Райнов, ВДБ, 136. <i>Тъга се бе вселила у Домна, откак забеляза, че Христофоров хладнее.</i> Б. Болгар, Б, 50.
Ред 15: Ред 15:
 
3. <i>Остар. Книж.</i> Заселвам се, установявам се някъде. <i>И всели се Каин в място пустин-но, за да не дойде човек при него.</i> Н. Райнов, БЛ, 53.
 
3. <i>Остар. Книж.</i> Заселвам се, установявам се някъде. <i>И всели се Каин в място пустин-но, за да не дойде човек при него.</i> Н. Райнов, БЛ, 53.
  
4. <i>Остар. Книж.</i> Въплъщавам се (във 2 знач.). <i>В празника</i> [на Кирил и Методий] <i>се вселява всичкото съдържание на понятието обособен, един и с историческо минало български народ.</i> Р, 1926, бр. 219, 1.
+
4. <i>Остар. Книж.</i> Въплъщавам се (във 2 знач.). <i>В празника [на Кирил и Методий] се вселява всичкото съдържание на понятието обособен, един и с историческо минало български народ.</i> Р, 1926, бр. 219, 1.
 
+
----
ВСЕЛЯВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вселявам <i>и от</i> вселявам се.
+
<b>ВСЕЛЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вселявам <i>и от</i> вселявам се.
 
+
----
ВСЕМЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Който се осъществява с всички мерки, с всички средства. <i>Никой сериозен учен не може да ви гарантира, че всемерната разработка на нови антибиотици например няма да доведе възникването на такива мутации на вирусите, които да поставят под въпрос не само съществуването на човека, но и на другите видове.</i> П. Вежинов, НБК, 222.
+
<b>ВСЕМЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> Който се осъществява с всички мерки, с всички средства. <i>Никой сериозен учен не може да ви гарантира, че всемерната разработка на нови антибиотици например няма да доведе възникването на такива мутации на вирусите, които да поставят под въпрос не само съществуването на човека, но и на другите видове.</i> П. Вежинов, НБК, 222.
  
 
— От рус. всемернмй.
 
— От рус. всемернмй.
 +
----
 +
<b>ВСЕМЕРНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> всеме-рен.
 +
----
 +
<b>ВСЕМИЛОСТЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всемилостйви, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Обикн. епитет на бог или цар — който е милостив към всички и във всичко; всемилосърден. <i>— Света майко Божия, всемилостива... Ти виждаш: сърцето ми не е в моя власт, както и не мога да го спра в гърдите си или да го накарам да за-тупти в гърдите на мъртвия.</i> Д. Талев, С
  
ВСЕМЕРНО. <i>Книж. Нареч. от</i> всеме-рен.
+
II, 88. <i>Аллах, недостоен съм, грешен съм, Аллах, но ти си велик и всемилостив, смили се и над мене, грешника.</i> X. Русев, ПЗ,
 
 
ВСЕМИЛОСТЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всемилостйви, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Обикн. епитет на бог или цар — който е милостив към всички и във всичко; всемилосърден. — <i>Света майко Божия, всемилостива... Ти виждаш: сърцето ми не е в моя власт, както и не мога да го спра в гърдите си или да го накарам да за-тупти в гърдите на мъртвия.</i> Д. Талев, С
 
 
 
II, 88. <i>Аллах, недостоен съм, грешен съм, Аллах, но ти си велик и всемилостив, смили се и над мене, грешника.</i> X. Русев, ПЗ,
 
 
 
275. — <i>Славейче!</i> — <i>извика силно момичето.</i> — <i>нашият всемилостив император желае да му попееш малко!</i> Св. Минков, СЦ (превод), 8.
 
  
2. Като <i>същ.</i> всемилостивият <i>м. Рядко.</i> Бог; всевишният, всемогъщият, всесилният. <i>Първи изправиха на съд Калеко. .. &quot;Падни пред всемилостивия и пресветата му майка, от-ечи се трикратно от Сатаната и ще бъ-еш отново приет в лоното на единната, свята, съборна църква.”Ем.</i> Станев, А, 172.
+
275. <i>— Славейче! — извика силно момичето. — нашият всемилостив император желае да му попееш малко!</i> Св. Минков, СЦ (превод), 8.
  
ВСЕМИЛОСТИВЕЙШИЙ, -ая, -ое, -ие, <i>прил. Остар. Книж.</i> Обикн. епитет на цар или бог — извънредно милостив към всички и във всичко. <i>Аз ти много благодаря</i>, <i>все-милостивейший царю! Понеже, като позна с мъдростта си лукавщината лисина, определи правилно като премудър судия.</i> ВУХБ (превод), 14. <i>По волята и предначертания-та на всемилостивейшия мой господар поздравявам Ви с отварянието на първото</i>, <i>в освободената Ваша страна, Народно събрание.</i> ПУС, 5.
+
2. Като <i>същ.</i> всемилостивият <i>м. Рядко.</i> Бог; всевишният, всемогъщият, всесилният. <i>Първи изправиха на съд Калеко. .. "Падни пред всемилостивия и пресветата му майка, от-ечи се трикратно от Сатаната и ще бъ-еш отново приет в лоното на единната, свята, съборна църква."Ем.</i> Станев, А, 172.
 +
----
 +
<b>ВСЕМИЛОСТИВЕЙШИЙ</b>, -ая, -ое, -ие, <i>прил. Остар. Книж.</i> Обикн. епитет на цар или бог — извънредно милостив към всички и във всичко. <i>Аз ти много благодаря</i>, <i>все-милостивейший царю! Понеже, като позна с мъдростта си лукавщината лисина, определи правилно като премудър судия.</i> ВУХБ (превод), 14. <i>По волята и предначертания-та на всемилостивейшия мой господар поздравявам Ви с отварянието на първото</i>, <i>в освободената Ваша страна, Народно събрание.</i> ПУС, 5.
  
 
— Рус. всемилостивейший.
 
— Рус. всемилостивейший.
 
+
----
ВСЕМИЛОСТЙВО. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> всемилостив; всемилосърдно. <i>Не говори, за да не се сърдят нашите дълбокомислени политици-дуалисти и нашите всезнаящи просветители,.., които просветители мислят, че ние трябва да цалуваме суровицата, с която ни бият, за да можем с това да придобием &quot;благоволението” на султана, който тогава всемилостиво ще подари свободата на народа ни.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 24.
+
<b>ВСЕМИЛОСТЙВО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> всемилостив; всемилосърдно. <i>Не говори, за да не се сърдят нашите дълбокомислени политици-дуалисти и нашите всезнаящи просветители,.., които просветители мислят, че ние трябва да цалуваме суровицата, с която ни бият, за да можем с това да придобием „благоволението“ на султана, който тогава всемилостиво ще подари свободата на народа ни.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 24.
 
+
----
ВСЕМИЛОСЪРДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всемило-сърдни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Обикн. епитет на бог — който проявява милосърдие към всички и за всичко; всемилостив. <i>Той се извърна на юг и зашепна: &quot;Хвала да бъде на Бога, господаря на световете, / на всемилостивия, всемилосърдния”.</i> Ст. Дичев, ЗС
+
<b>ВСЕМИЛОСЪРДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всемило-сърдни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Обикн. епитет на бог — който проявява милосърдие към всички и за всичко; всемилостив. <i>Той се извърна на юг и зашепна: „Хвала да бъде на Бога, господаря на световете, / на всемилостивия, всемилосърдния“.</i> Ст. Дичев, ЗС
  
 
I, 467.
 
I, 467.
 
+
----
ВСЕМИЛОСЪРДНО. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> всемилосърден; всемилостиво.
+
<b>ВСЕМИЛОСЪРДНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> всемилосърден; всемилостиво.
 
+
----
ВСЕМИНУТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който става всяка минута; ежеминутен, всекиминутен.
+
<b>ВСЕМИНУТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който става всяка минута; ежеминутен, всекиминутен.
 
+
----
ВСЕМИНУТНО. <i>Рядко. Книж. Нареч. от</i> всеминутен; ежеминутно, всекиминутно. <i>Одрипавелите рицари на демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата се мрачна сянка на глада.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 163.
+
<b>ВСЕМИНУТНО</b>. <i>Рядко. Книж. Нареч. от</i> всеминутен; ежеминутно, всекиминутно. <i>Одрипавелите рицари на демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата се мрачна сянка на глада.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 163.
 
+
----
ВСЕМЙР, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Вселена, свят, космос, макрокосмос. <i>По безкрайното пространство на всемира са пръснати милиони и милиони тела, които наре</i>
+
<b>ВСЕМЙР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Вселена, свят, космос, макрокосмос. <i>По безкрайното пространство на всемира са пръснати милиони и милиони тела, които наре</i>
  

Версия от 19:11, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


да милеем, да жалеем / правда и свобода. П. Р. Славейков, ЧВО, 49.

4. Остар. Книж. Установявам. Те [Стоило-вите управници] управляват сега с най-го-лямо насилие и всячески се трудят да все-ляват терор в населението. Сб. Пер п И,

1894, бр. 1504, 3. вселявам се, вселя се страд.


ВСЕЛЯВАМ СЕ несв.; вселя се св., непрех.

1. Установявам се, настанявам се някъде трайно. — Господарю, зло се всели в градището на Горно поле: нощ цяла по стените на сараи и кули пламъци зелени играят и дете пищи, та къса сърца от гърди! А. Страшимиров, А, 211. Градини дето бяха, там пустош се всели,/ дръвце не мята сянка, ни извор ръмоли,/ и името на царя покрива тма дълбока. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 39.

2. За чувство — появявам се, пораждам се у някого и се задържам трайно. И тъкмо защото Въкрил е бил арестуван от Кавръче-то, дълбоко в Станкиното сърце се всели тежка, непонятна тревога. Г. Караславов, ОХ IV, 259. Страх, леден страх се всели в сърцето ти, базилевсе! Ти почна да се затваряш — и никому не разкриваше душата си, — сякаш цял свят криеше за тебе нож!

Н. Райнов, ВДБ, 136. Тъга се бе вселила у Домна, откак забеляза, че Христофоров хладнее. Б. Болгар, Б, 50.

3. Остар. Книж. Заселвам се, установявам се някъде. И всели се Каин в място пустин-но, за да не дойде човек при него. Н. Райнов, БЛ, 53.

4. Остар. Книж. Въплъщавам се (във 2 знач.). В празника [на Кирил и Методий] се вселява всичкото съдържание на понятието обособен, един и с историческо минало български народ. Р, 1926, бр. 219, 1.


ВСЕЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от вселявам и от вселявам се.


ВСЕМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се осъществява с всички мерки, с всички средства. Никой сериозен учен не може да ви гарантира, че всемерната разработка на нови антибиотици например няма да доведе възникването на такива мутации на вирусите, които да поставят под въпрос не само съществуването на човека, но и на другите видове. П. Вежинов, НБК, 222.

— От рус. всемернмй.


ВСЕМЕРНО. Книж. Нареч. от всеме-рен.


ВСЕМИЛОСТЙВ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всемилостйви, прил. Остар. Книж. 1. Обикн. епитет на бог или цар — който е милостив към всички и във всичко; всемилосърден. — Света майко Божия, всемилостива... Ти виждаш: сърцето ми не е в моя власт, както и не мога да го спра в гърдите си или да го накарам да за-тупти в гърдите на мъртвия. Д. Талев, С

II, 88. — Аллах, недостоен съм, грешен съм, Аллах, но ти си велик и всемилостив, смили се и над мене, грешника. X. Русев, ПЗ,

275. — Славейче! — извика силно момичето. — нашият всемилостив император желае да му попееш малко! Св. Минков, СЦ (превод), 8.

2. Като същ. всемилостивият м. Рядко. Бог; всевишният, всемогъщият, всесилният. Първи изправиха на съд Калеко. .. "Падни пред всемилостивия и пресветата му майка, от-ечи се трикратно от Сатаната и ще бъ-еш отново приет в лоното на единната, свята, съборна църква."Ем. Станев, А, 172.


ВСЕМИЛОСТИВЕЙШИЙ, -ая, -ое, -ие, прил. Остар. Книж. Обикн. епитет на цар или бог — извънредно милостив към всички и във всичко. Аз ти много благодаря, все-милостивейший царю! Понеже, като позна с мъдростта си лукавщината лисина, определи правилно като премудър судия. ВУХБ (превод), 14. По волята и предначертания-та на всемилостивейшия мой господар поздравявам Ви с отварянието на първото, в освободената Ваша страна, Народно събрание. ПУС, 5.

— Рус. всемилостивейший.


ВСЕМИЛОСТЙВО. Остар. Книж. Нареч. от всемилостив; всемилосърдно. Не говори, за да не се сърдят нашите дълбокомислени политици-дуалисти и нашите всезнаящи просветители,.., които просветители мислят, че ние трябва да цалуваме суровицата, с която ни бият, за да можем с това да придобием „благоволението“ на султана, който тогава всемилостиво ще подари свободата на народа ни. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 24.


ВСЕМИЛОСЪРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, в обръщение за м. р. ед. ч. всемило-сърдни, прил. Остар. Книж. Обикн. епитет на бог — който проявява милосърдие към всички и за всичко; всемилостив. Той се извърна на юг и зашепна: „Хвала да бъде на Бога, господаря на световете, / на всемилостивия, всемилосърдния“. Ст. Дичев, ЗС

I, 467.


ВСЕМИЛОСЪРДНО. Остар. Книж. Нареч. от всемилосърден; всемилостиво.


ВСЕМИНУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Книж. Който става всяка минута; ежеминутен, всекиминутен.


ВСЕМИНУТНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеминутен; ежеминутно, всекиминутно. Одрипавелите рицари на демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата се мрачна сянка на глада. Хр. Смирненски, Съч. III, 163.


ВСЕМЙР, мн. няма, м. Книж. Вселена, свят, космос, макрокосмос. — По безкрайното пространство на всемира са пръснати милиони и милиони тела, които наре