Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/482“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 5: Ред 5:
 
2. <i>Прен. Рядко.</i> Върховен, най-висш. <i>Връхният момент идваше, когато Матей запееше и засвиреше някоя възрожденска песен.</i> Кр. Григоров, Р, 44. <i>Мъката клокочи бурно вътре в душите на героите, но само в отделни връхни мигове избликва неудържана.</i> ВН, 1959, бр. 2508, 4. <i>Ако лицата, които управляват царството, са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо; и демократический, кога връхнята власт е на народа.</i> Ив. Богоров, НГД (превод), 109.
 
2. <i>Прен. Рядко.</i> Върховен, най-висш. <i>Връхният момент идваше, когато Матей запееше и засвиреше някоя възрожденска песен.</i> Кр. Григоров, Р, 44. <i>Мъката клокочи бурно вътре в душите на героите, но само в отделни връхни мигове избликва неудържана.</i> ВН, 1959, бр. 2508, 4. <i>Ако лицата, които управляват царството, са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо; и демократический, кога връхнята власт е на народа.</i> Ив. Богоров, НГД (превод), 109.
  
О <b>Връхен лист.</b> <i>Бот.</i> Неразвит лист, който има предпазна функция в растителния организъм. <b>Връхна точка.</b> <i>Книж.</i> Най-висока точка, кулминационна точка. <i>Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 137. <i>Разходките бяха двете връхни точки на деня. Ние крачехме в някакво упоение из калдъръмения двор,.. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана.</i> П. Вежинов, ЗНН, 19. <b>Връхно нарастване.</b> <i>Бот.</i> Растеж на растение, който се извършва откъм върха.
+
О <b>Връхен лист</b>. <i>Бот.</i> Неразвит лист, който има предпазна функция в растителния организъм. <b>Връхна точка</b>. <i>Книж.</i> Най-висока точка, кулминационна точка. <i>Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 137. <i>Разходките бяха двете връхни точки на деня. Ние крачехме в някакво упоение из калдъръмения двор,.. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана.</i> П. Вежинов, ЗНН, 19. <b>Връхно нарастване</b>. <i>Бот.</i> Растеж на растение, който се извършва откъм върха.
  
 
<b>ВРЪХЛЕСТ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Островърх. <i>А бор, ела и други дървета с връхлести листа имат смола, която ся не разтопява у вода.</i> С. Веженов, X (превод), 82.
 
<b>ВРЪХЛЕСТ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Островърх. <i>А бор, ела и други дървета с връхлести листа имат смола, която ся не разтопява у вода.</i> С. Веженов, X (превод), 82.
Ред 11: Ред 11:
 
<b>ВРЪХЛЕТВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>връхлетя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> връхлетял, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетели, <i>прич. мин. страд.</i> връхлетян, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетени, <i>св., непрех.</i> и <i>прех.</i> Връхлитам. <i>Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. <i>Често тоже мъжа прави някои важни погрешки наспротив жената:..; но тогаз той не трябва да се тъжи от злочестините, които го връхлетват.</i> Превод Ч, 1875, бр. 4, 170.
 
<b>ВРЪХЛЕТВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>връхлетя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> връхлетял, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетели, <i>прич. мин. страд.</i> връхлетян, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетени, <i>св., непрех.</i> и <i>прех.</i> Връхлитам. <i>Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. <i>Често тоже мъжа прави някои важни погрешки наспротив жената:..; но тогаз той не трябва да се тъжи от злочестините, които го връхлетват.</i> Превод Ч, 1875, бр. 4, 170.
  
<b>ВРЪХЛЕТЯ.</b> Вж. връхлетявам, връх-летвам, връхлитам.
+
<b>ВРЪХЛЕТЯ</b>. Вж. връхлетявам, връх-летвам, връхлитам.
  
<b>ВРЪХЛЕТЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>връхлетя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> връхлетял, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетели, <i>прич. мин. страд.</i> връхлетян, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетени, <i>св., непрех.</i> и <i>прех.</i> Връхлитам. <i>Скритите там заптиета,., връхлетяват върху него</i> [Левски] <i>и го притискат към земята.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 327. <i>В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги провалиха мъртви.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. <i>Юрталана трепна и се потресе, като че беше го връхлетяло нещо студено и гадно.</i> Г. Караславов, С, 130. <i>Но това</i> [успокоение] <i>не траеше дълго, другите мисли отново го връхлетяваха.</i> Ст. Марков, ДБ, 122. <i>Въпроси на съвестта един от друг по-страшни, връхлетяваха в душата му</i> [на Бенковски] <i>и я разпъваха на кръст.</i> Л. Стоянов, Б, 127.
+
<b>ВРЪХЛЕТЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>връхлетя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> връхлетял, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетели, <i>прич. мин. страд.</i> връхлетян, -а, -о, <i>мн.</i> връхлетени, <i>св., непрех.</i> и <i>прех.</i> Връхлитам. <i>Скритите там заптиета,., връхлетяват върху него [Левски] и го притискат към земята.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 327. <i>В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги провалиха мъртви.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. <i>Юрталана трепна и се потресе, като че беше го връхлетяло нещо студено и гадно.</i> Г. Караславов, С, 130. <i>Но това [успокоение] не траеше дълго, другите мисли отново го връхлетяваха.</i> Ст. Марков, ДБ, 122. <i>Въпроси на съвестта един от друг по-страшни, връхлетяваха в душата му [на Бенковски] и я разпъваха на кръст.</i> Л. Стоянов, Б, 127.
  
 
<b>ВРЪХЛЕТЯВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> връхлетявам; връхлитане. <i>Хвърлянето в такава борба беше равносилно на връхле-тяване в огън, особено като се има пред</i>
 
<b>ВРЪХЛЕТЯВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> връхлетявам; връхлитане. <i>Хвърлянето в такава борба беше равносилно на връхле-тяване в огън, особено като се има пред</i>
Ред 21: Ред 21:
 
<b>ВРЪХЛЕЯ,</b> -ееш, <i>мин. св.</i> връхлях, <i>прич. мин. св. деят.</i> влъхлял, -а, -о, <i>мн.</i> връ-хлели, <i>прич. мин. страд.</i> връхлян, -а, -о, <i>мн.</i> връхлени, <i>несв. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. <i>Прех.</i> Въртя, влача, тътря някого или нещо като че вършея с него. <i>Други го връхлее, той връх мене зее.</i> П. Р. Славейков, БП I, 152.
 
<b>ВРЪХЛЕЯ,</b> -ееш, <i>мин. св.</i> връхлях, <i>прич. мин. св. деят.</i> влъхлял, -а, -о, <i>мн.</i> връ-хлели, <i>прич. мин. страд.</i> връхлян, -а, -о, <i>мн.</i> връхлени, <i>несв. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. <i>Прех.</i> Въртя, влача, тътря някого или нещо като че вършея с него. <i>Други го връхлее, той връх мене зее.</i> П. Р. Славейков, БП I, 152.
  
2. <i>Непрех.</i> Вилнея, лудея, върлувам. <i>Вам са познати натегнатите отношения, които,.., съществуват между Черна гора и Турция, както и непрестайната и покрита борба, която там постоянно връхлее между черногорци и арбанаси.</i> Св. Миларов, СЦТ, 167-168. <i>Кога има</i> <i>къч фърга, кога няма</i> <i>спи; казват за оногова, който кога има пари, връхлее, а кога ги похарчи, стане мъдър.</i> Ст. Младенов, БТР I, 354.
+
2. <i>Непрех.</i> Вилнея, лудея, върлувам. <i>Вам са познати натегнатите отношения, които,.., съществуват между Черна гора и Турция, както и непрестайната и покрита борба, която там постоянно връхлее между черногорци и арбанаси.</i> Св. Миларов, СЦТ, 167-168. <i>Кога има — къч фърга, кога няма — спи; казват за оногова, който кога има пари, връхлее, а кога ги похарчи, стане мъдър.</i> Ст. Младенов, БТР I, 354.
  
 
3. <i>Прен. Непрех.</i> Вирея, напредвам, преуспявам. <i>Моето дете болува и не връхлее, а Станиното копиле цъфти като бял крем.</i> Ст. Младенов, БТР I, 354.
 
3. <i>Прен. Непрех.</i> Вирея, напредвам, преуспявам. <i>Моето дете болува и не връхлее, а Станиното копиле цъфти като бял крем.</i> Ст. Младенов, БТР I, 354.

Версия от 16:10, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


връхни листенца на нежните фиданки бяха оклюмнали. Г. Караславов, ОХ I, 224. В землянката се чуваше груб мъжки смях... На връхната греда висеше малко фенерче. X. Русев, ПЗ, 111. На връхния окоп наскочили, съседа / съсед, изправен прав, подкача и с ръка/му сочи някъде. П. П. Славейков, КП

Ч. III, 229. // Който се намира, стои или се поставя най-отгоре; най-горен. Противоп. долен. След туй из връхния прозорец на дома, тя обяснила, с висок глас, на събрания народ, че царят само е ранен и още жив. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. // Който се облича, носи най-отгоре върху друга дреха; горен. Руменова беше облечена в дълга, отпусната до земята, широчка, светлосива вълнена пола, с лека връхна дрешка от същия плат и бяла копринена блуза. Д. Талев, ПК, 413. Елена се спусна по стълбите на чардака. Връхната дреха се свлече от плещите и снагата й се изпъна като крехка фиданка в пъстрия болярски сукман. Ст. Загорчинов, ДП, 177.

2. Прен. Рядко. Върховен, най-висш. Връхният момент идваше, когато Матей запееше и засвиреше някоя възрожденска песен. Кр. Григоров, Р, 44. Мъката клокочи бурно вътре в душите на героите, но само в отделни връхни мигове избликва неудържана. ВН, 1959, бр. 2508, 4. Ако лицата, които управляват царството, са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо; и демократический, кога връхнята власт е на народа. Ив. Богоров, НГД (превод), 109.

О Връхен лист. Бот. Неразвит лист, който има предпазна функция в растителния организъм. Връхна точка. Книж. Най-висока точка, кулминационна точка. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Разходките бяха двете връхни точки на деня. Ние крачехме в някакво упоение из калдъръмения двор,.. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана. П. Вежинов, ЗНН, 19. Връхно нарастване. Бот. Растеж на растение, който се извършва откъм върха.

ВРЪХЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Островърх. А бор, ела и други дървета с връхлести листа имат смола, която ся не разтопява у вода. С. Веженов, X (превод), 82.

ВРЪХЛЕТВАМ, -аш, несв. (остар.); връхлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. връхлетял, -а, -о, мн. връхлетели, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св., непрех. и прех. Връхлитам. Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Често тоже мъжа прави някои важни погрешки наспротив жената:..; но тогаз той не трябва да се тъжи от злочестините, които го връхлетват. Превод Ч, 1875, бр. 4, 170.

ВРЪХЛЕТЯ. Вж. връхлетявам, връх-летвам, връхлитам.

ВРЪХЛЕТЯВАМ, -аш, несв.; връхлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. връхлетял, -а, -о, мн. връхлетели, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св., непрех. и прех. Връхлитам. Скритите там заптиета,., връхлетяват върху него [Левски] и го притискат към земята. Ив. Унджиев, ВЛ, 327. В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги провалиха мъртви. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. Юрталана трепна и се потресе, като че беше го връхлетяло нещо студено и гадно. Г. Караславов, С, 130. Но това [успокоение] не траеше дълго, другите мисли отново го връхлетяваха. Ст. Марков, ДБ, 122. Въпроси на съвестта един от друг по-страшни, връхлетяваха в душата му [на Бенковски] и я разпъваха на кръст. Л. Стоянов, Б, 127.

ВРЪХЛЕТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от връхлетявам; връхлитане. Хвърлянето в такава борба беше равносилно на връхле-тяване в огън, особено като се има пред

вид, че Перущица, обиколена от насилници и злодеи, бе оставена сама да решава своята участ. Г. Караиванов, П, 24.

ВРЪХЛЕЯ, -ееш, мин. св. връхлях, прич. мин. св. деят. влъхлял, -а, -о, мн. връ-хлели, прич. мин. страд. връхлян, -а, -о, мн. връхлени, несв. Остар. и диал. 1. Прех. Въртя, влача, тътря някого или нещо като че вършея с него. Други го връхлее, той връх мене зее. П. Р. Славейков, БП I, 152.

2. Непрех. Вилнея, лудея, върлувам. Вам са познати натегнатите отношения, които,.., съществуват между Черна гора и Турция, както и непрестайната и покрита борба, която там постоянно връхлее между черногорци и арбанаси. Св. Миларов, СЦТ, 167-168. Кога има — къч фърга, кога няма — спи; казват за оногова, който кога има пари, връхлее, а кога ги похарчи, стане мъдър. Ст. Младенов, БТР I, 354.

3. Прен. Непрех. Вирея, напредвам, преуспявам. Моето дете болува и не връхлее, а Станиното копиле цъфти като бял крем. Ст. Младенов, БТР I, 354.

ВРЪХЛЙТАМ, -аш, несв.; връхлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. връхлетял, -а, -о, мн. връхлетели, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св.

1. Непрех. Спускам се изведнъж и неочаквано върху някого или нещо, нападам стремително; връхлетявам, нахвърлям се. Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, спуснал се и връхлетял, сграбил го и отлетял. Ран Босилек, ВП, 63. Овчарят бавно, на пресекулки, започна да разказва как византийските конници връхлетели от всички страни, как го съборили с бичовете си и