Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/466“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
трайност, недълготрайност, недълговремен-ност. <i>Защо ли тук, в гората, нямам чувството за бременност и преходност?</i> П. Сла-вински, ПЩ, 264. <i>Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за бременността на живота тук, на земята.</i> Кр. Григоров, ТГ, 89. <i>Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34. | трайност, недълготрайност, недълговремен-ност. <i>Защо ли тук, в гората, нямам чувството за бременност и преходност?</i> П. Сла-вински, ПЩ, 264. <i>Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за бременността на живота тук, на земята.</i> Кр. Григоров, ТГ, 89. <i>Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЕМЕНЦЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг. Умал. от</i> време<sup>1</sup> (във 2, 4 и 6 знач.). <i>Ех младини, младини! Помня ви и аз. Колко пъти през нощ съм оставял кошарата и овцете сами. Но .. мина това хубаво временце.</i> Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. <i>Такива хора изгубват по цели години да чакат и да мислят за щастието, без да употребяват това златно временце в работа.</i> М. Георгиев, Ч, | ||
| − | + | 1875, бр. 5, 214. <i>Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо</i> | |
| − | + | <i>— още пд<sub>л</sub>не ще, ама когато му временцето издебнеш, разтапя се,.., сърце готово за човещина.</i> И. Вълчев, РЗ, 139. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЕМЕНЦЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Умал. от</i> време<sup>2</sup>. <i>Вятърът утихна и над равнината запълзя рядка, белезникава мъгла.. Чичо Марин поклати глава. — Какво временце!</i> | ||
| − | + | <i>— въздъхна той, като опипваше глезените си, които се бяха подули от ревматизма.</i> А. Гуляшки, МТС, 230. <i>И като огледа от край до край ясното небе, усмихнат, си рече: — Ех, че временце! Чудо!</i> Ст. Марков, ДБ, 8. <i>— А временцето хубаво, рекохме да поизровим земягра у, да засеем нещо, малко лук, малко боб.</i> И. Йовков, СЛ, 141. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВРЕМЕНЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв</i>. и <i>св., непрех. Диал.</i> Чакам, трая. | |
| − | |||
| − | — | ||
| − | |||
| − | ВРЕМЕНЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв</i>. и <i>св., непрех. Диал.</i> Чакам, трая. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕМЕНЯВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Временя. | + | <b>ВРЕМЕНЯВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Временя. |
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕМЕСЪБЙРАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Времето, през което се събира, бере нещо (плод, зеленчуци, грозде, реколта и пр.). <i>Разликите в таниновото съдържание зависят от времесьбирането и от екологи-ческите фактори на средата и месторас-тенето.</i> Пр, 1952, кн. 6,19. | + | <b>ВРЕМЕСЪБЙРАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Времето, през което се събира, бере нещо (плод, зеленчуци, грозде, реколта и пр.). <i>Разликите в таниновото съдържание зависят от времесьбирането и от екологи-ческите фактори на средата и месторас-тенето.</i> Пр, 1952, кн. 6,19. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕМЕТРАЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. <i>В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт.</i> Бл. Димитрова, Лав., 97. <i>Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката й | + | <b>ВРЕМЕТРАЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. <i>В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт.</i> Бл. Димитрова, Лав., 97. <i>Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката й — месецът — се удължава.</i> К, 1963, кн. 3, 30. <i>В различните райони на Витоша, в зависимост от надморската височина, времетраенето на ниската температура и на снеговалежите е било различно.</i> Пр, 1952, кн. 6, 69. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕМИЦЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Временце<sup>1</sup>. <i>Минава се доста времице. Аз се се вг-ледвах в дирите на невястата, ала нищо не можех да забележа.</i> Т. Влайков, Съч. I, 47. | + | <b>ВРЕМИЦЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Временце<sup>1</sup>. <i>Минава се доста времице. Аз се се вг-ледвах в дирите на невястата, ала нищо не можех да забележа.</i> Т. Влайков, Съч. I, 47. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вря. <i>Врене на виното. Температура на вре-не. Точка на врене.</i> | + | <b>ВРЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вря. <i>Врене на виното. Температура на вре-не. Точка на врене.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕСКАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> Дете, което вряска, което е много плачливо; врека-ло<sup>1</sup>. | + | <b>ВРЕСКАЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> Дете, което вряска, което е много плачливо; врека-ло<sup>1</sup>. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕСКЛЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Врес-лив. | + | <b>ВРЕСКЛЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Врес-лив. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕСЛЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който много вряска, който много пищи; вресклив. <i>Видът на дрипавите и вресливи чираче-та,.., шумната глъч на разтъртените от работа стопанки,.., изведнъж го хвърли в отчаяние.</i> А. Христофоров, А, 161. <i>Вресли-ва коза.</i> | + | <b>ВРЕСЛЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който много вряска, който много пищи; вресклив. <i>Видът на дрипавите и вресливи чираче-та,.., шумната глъч на разтъртените от работа стопанки,.., изведнъж го хвърли в отчаяние.</i> А. Христофоров, А, 161. <i>Вресли-ва коза.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕСНА. Вж. врясвам и вреснувам. ВРЕСНУВАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); вресна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Врясвам. | + | <b>ВРЕСНА</b>. Вж. врясвам и вреснувам. ВРЕСНУВАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); вресна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Врясвам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕТЕН <i>м. Диал.</i> Мярка за земна повърхност, която приблизително се равнява на четвърт декар; уврат. | + | <b>ВРЕТЕН</b> <i>м. Диал.</i> Мярка за земна повърхност, която приблизително се равнява на четвърт декар; уврат. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЕТЕНАР</b><sup>1</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. <i>От близките места се стичаха вре-тенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика.</i> Д. Яръмов, БП, 141. <i>Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 155. <i>Цигани вретенари.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЕТЕНАР</b><sup>2</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал</i>. Вретенарка<sup>2</sup>. <i>А под корените им</i> [на върбите], <i>които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове,.., червеноперите скобари и тън-коопашатите кръглоснаги вретенари.</i> Ц. Гинчев, ГК, 17-18. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЕТЕНАРИН</b>, <i>мн.</i> вретенари, <i>м. Простонар</i>. Вретенар<sup>1</sup>. <i>Майстор човек вре-тенарин, децата му свределаре.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП I, 262. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЕТЕНАРКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. <i>— Ти — вика</i> | ||
| − | + | <i>— си ме извадил като арапин, а жена ми мя-за на вретенарка циганка!</i> Чудомир, Избр. пр, 75. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Жена на вретенар<sup>1</sup> (Ст. Младенов, БТР). | 2. Жена на вретенар<sup>1</sup> (Ст. Младенов, БТР). | ||
Версия от 16:09, 15 декември 2013
трайност, недълготрайност, недълговремен-ност. Защо ли тук, в гората, нямам чувството за бременност и преходност? П. Сла-вински, ПЩ, 264. Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за бременността на живота тук, на земята. Кр. Григоров, ТГ, 89. Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34.
ВРЕМЕНЦЕ1, мн. няма, ср. Разг. Умал. от време1 (във 2, 4 и 6 знач.). Ех младини, младини! Помня ви и аз. Колко пъти през нощ съм оставял кошарата и овцете сами. Но .. мина това хубаво временце. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. Такива хора изгубват по цели години да чакат и да мислят за щастието, без да употребяват това златно временце в работа. М. Георгиев, Ч,
1875, бр. 5, 214. Кулски сърца — кога го караш с добро — не ще, кога го караш с лошо
— още пдлне ще, ама когато му временцето издебнеш, разтапя се,.., сърце готово за човещина. И. Вълчев, РЗ, 139.
ВРЕМЕНЦЕ2, мн. няма, ср. Умал. от време2. Вятърът утихна и над равнината запълзя рядка, белезникава мъгла.. Чичо Марин поклати глава. — Какво временце!
— въздъхна той, като опипваше глезените си, които се бяха подули от ревматизма. А. Гуляшки, МТС, 230. И като огледа от край до край ясното небе, усмихнат, си рече: — Ех, че временце! Чудо! Ст. Марков, ДБ, 8. — А временцето хубаво, рекохме да поизровим земягра у, да засеем нещо, малко лук, малко боб. И. Йовков, СЛ, 141.
ВРЕМЕНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. и св., непрех. Диал. Чакам, трая.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕМЕНЯВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Временя.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ВРЕМЕСЪБЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Времето, през което се събира, бере нещо (плод, зеленчуци, грозде, реколта и пр.). Разликите в таниновото съдържание зависят от времесьбирането и от екологи-ческите фактори на средата и месторас-тенето. Пр, 1952, кн. 6,19.
ВРЕМЕТРАЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Определено време, през което нещо се извършва, става, трае. В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт. Бл. Димитрова, Лав., 97. Луната постепенно се отдалечава от Земята и времетраенето на обиколката й — месецът — се удължава. К, 1963, кн. 3, 30. В различните райони на Витоша, в зависимост от надморската височина, времетраенето на ниската температура и на снеговалежите е било различно. Пр, 1952, кн. 6, 69.
ВРЕМИЦЕ, мн. няма, ср. Диал. Временце1. Минава се доста времице. Аз се се вг-ледвах в дирите на невястата, ала нищо не можех да забележа. Т. Влайков, Съч. I, 47.
ВРЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вря. Врене на виното. Температура на вре-не. Точка на врене.
ВРЕСКАЛО, мн. -а, ср. Разг. Дете, което вряска, което е много плачливо; врека-ло1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВРЕСКЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Врес-лив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕСЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който много вряска, който много пищи; вресклив. Видът на дрипавите и вресливи чираче-та,.., шумната глъч на разтъртените от работа стопанки,.., изведнъж го хвърли в отчаяние. А. Христофоров, А, 161. Вресли-ва коза.
ВРЕСНА. Вж. врясвам и вреснувам. ВРЕСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вресна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Врясвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕН м. Диал. Мярка за земна повърхност, която приблизително се равнява на четвърт декар; уврат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕНАР1, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. От близките места се стичаха вре-тенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете. Ст. Даскалов, СЛ, 155. Цигани вретенари.
ВРЕТЕНАР2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Вретенарка2. А под корените им [на върбите], които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове,.., червеноперите скобари и тън-коопашатите кръглоснаги вретенари. Ц. Гинчев, ГК, 17-18.
ВРЕТЕНАРИН, мн. вретенари, м. Простонар. Вретенар1. Майстор човек вре-тенарин, децата му свределаре. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 262.
ВРЕТЕНАРКА1 ж. 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. — Ти — вика
— си ме извадил като арапин, а жена ми мя-за на вретенарка циганка! Чудомир, Избр. пр, 75.
2. Жена на вретенар1 (Ст. Младенов, БТР).
