Page:RBE Tom2.djvu/443

знае до утре какво ще им скимне. Виж, че извършили нова някоя глупост. Ст. Марков, ДБ, 329. — Какво щ$ го_и вразумявам, малък ли е, глупав ли е? И. Йовков, ЧКГ, 267. — Бате Иване, како Ано, вразумете го, вие сте му най-свои,.. — Това момче ще пропадне. Елин Пелин, Съч. III, 149. — Във велика съблазън е паднал цар Йоан Александър, Костадине, — продума Теодосий след малко — ала нямаше ли богобоязливи мъже да го спрат, да го вразумят? Ст. Загорчинов, ДП, 248. Безумният и други избе-зумява, разумният и други вразумява. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 39. вразумявам се, вразумя се страд.

ВРАЗУМЯВАМ СЕ несв., вразумя се, св., непрех. Осъзнавам грешките си, опомням се, ставам разумен. И тогава вече той добре разбира, накъде бият тези глоби и вразумява се. Т. Влайков, Съч. III, 172. — Ето сега и тукашните власи дигат глас и дано да се вразумим, като видим, че разпрата нараства и че от нея няма за никого полза. Д. Талев, ЖС, 295. Петър беше рязък и суров. Дразнеше го Нонкиното упорство, но той все още вярваше, че Нонка сама ще се вразуми и ще послуша неговия съвет. И. Петров, НЛ, 114.

ВРАЗУМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вразумявам и от вразумявам се.

ВРАКОЗУН м. Диал. Връв, с която се връзват потури; учкур, гащник. Тогава видяха дяда Руся.. Трябва да е бързал, защото не беше сварил да опаше червели% си пояс, а беше излязъл по вракозун. Й. Йовков, СЛ, 88. Жетварите се дигнаха бавно. Сив-рията стегна вракозуна си, изгледа нивата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 301.

— От гр. Ррако^соуа ‘пояс за гащи’. — Други форми: въркозун, врокозун.

ВРАКЧЙЯ, -ията, мн. -йи, м. Диал. Жетвар. Смаяла си / жътварите, / вракчиите, / другарите. Ц. Церковски, Съч. II, 57.

— От тур. огакфь

ВРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон и някои други домашни животни — който е с много черен и обикн. лъскав косъм. Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче. Елин Пелин, Съч. II, 82. Като беше по-млад какви коне яздеше... Помня един вран, ама не кон, а вихрушка ти казвам. Охранен, излъскан, муха да кацне на него, ще се разчекне. Кр. Григоров, Р, 70. А всред тези най-скъпи и породисти добичета се открояваше едно: вран до синьо жребец, бляскав като излъс-кано острие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 84. Вечерта въведе в двора биволица. Тя беше врана — никъде нямаше по нея бял косъм. Ил. Волен, МДС, 87. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / Се е излезло на трева; / и стока, маре, и мака: / сиви говеда в гората, / врани конъове в полето. П. П. Славейков, КНП, 86. С врани коне, сини седла. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136. Врана коза.

ВРАН, вранът, врана, мн. врани, след числ. врана, м. Диал. 1. Гарван; галун. Току ми тяло вран не изкълвал. П. Р. Славейков, БП II, 172.

2. При баене за уроки и под. — дявол. Вран връчи по небото, / бран [ангел] седи на комина, / брани душа и тяло. Н. Геров, РБЯ I, 153.

ВРАНА ж. 1. Непрелетна, креслива все-ядна птица с черни или сиви пера, която живее на постоянно място или на различни места. Согуиз Гги§Пе§и8 и Согуиз соппх. Врани се стреляха из пепелявото небе. Ив. Вазов, Съч. XIV, 200. Наставаше затишие и в природата се усилваше видимото онова настръхване пред буря,.. Само рояк черни врани се виеха грозно над грохналите къщи на стария град. А. Страшимиров, Съч. I, 233. А дъжда все плиска, и подскачат / бъ-кели по локвите събрани; / и под мойта стряха там гъргорят / сгушените на заслона врани. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 42. Враната грабна една буца сирене и кацна на едно древо да го яде. П. Берон, БРП, 55. Орли и врани да те изедат. П. Р. Славейков, БП II, 12.

2. Само мн. Зоол. Семейство всеядни птици от разреда врабчови, които имат плътно прилепнала гъста перушина с метален блясък, като едни от тях са полезни (унищожават гризачи и насекоми), а други нанасят щети на посевите. СогуМае.

О Врана кост да ти не носи някъде. Диал. Във 2 и 3 л. Никога да не отидеш някъде, това място да е недостъпно, проклето за тебе. — Пък друг път врана кост да ти не носи в мой имот... Т. Харманджиев, КНД, 189. Нощна врана. Диал. Прилеп. — Що думаш, о нощна врано, паднала от гнездото? ВУХБ, 30.

ВРАНА ж. 1. Диал. Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни. Кацата потрепери, понеже Димята се наместваше по-удоб-но и същевременно правеше усилия да не се закашля, като поглеждаше с едно око през враната. Г. Краев, Ч, 194.

2. Дървен капак на такъв отвор (Н. Геров, РБЯ).

ВРАНГА ж. Диал. Безредица, неуредица; врангалък.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАНГАЛЪК, мн. -ци, м. Диал. 1. Безредица, неуредица; вранга. Какъв е тоя врангалък. Т. Йанчев, РБЯд, 60.

2. Безредие, голям шум. Понякога се умълчат, само един им разправя нещо, а понякога дигнат такъв врангалък, че чак на пътя се чува... Г. Караславов, Избр. съч. X, 173.

ВРАНГЕЛЙСТ м. Истор. Привърженик на Врангел, командир на белогвардей-ски войски. — Ами врангелистите.. и лига