Page:RBE Tom2.djvu/408

кожи, имаше сложена ниска трапеза. Ст. Загорчинов, ЛСС, 156. На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи. К. Петканов, СВ, 38. Двугър-ли свирки от волски рог съскаха като настръхнали змии. Н. Райнов, ВДБ, 62. Стените на стаята бяха голи, само над минде-ра беше забит един гвоздей, на който беше окачен камшик от волска жила. Д. Талев, СК, 32.

2. Който се състои от волове. Керван от седемнадесет коли, следван от овчи и волски стада, бавно си пробиваше път през равна-та добруджанска степ. А Гуляшки, СВ, 5. Зад волските чифтове крачеха едри настръхнали орачи. С. Северняк, ОНК, 154. А там, в бедните балкански селца, припечени на южното слънце, като лениви волски чарди скачат децата им. Л. Стоянов, X, 91. Волски впряг.

3. За кола, каруца и под. — който е предназначен да бъде теглен от волове, крави или биволи. По улицата скърцаха бавно волски коли, натоварени с грозде. Д. Димов, Т, 13. По-късно се полакоми и за волска жетварка, но го убедиха, че му е малко имотът за тая машина, и той със свито сърце .., се отказа от нея. Ил. Волен, МДС, 220.

4. Който е направен от кожа на вол. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне,.., борба на тантурести отроци-пла-нинци.. с гърци-рибари, сухи и жилави като волски ремък. Ст. Загорчинов, ДП, 29.

О Волска опашка. Диал. Лопен. Волски език¹. Многогодишно папратово растение с дълги (15-40 см) езиковидни тъмнозолони кожести листа, което вирее във влажни сенчести гори предимно в планините; еленов език. ЗсоюрешМит уи1§аге. Волско око. Диал. Жълта лайкучка. Волско цвете. Диал. Синчец, метличина. Волски език². Разг. В миналото — голяма банкнота, обикн. на стойност хиляда лева. — Колко [пари] ще трябват? — попитах ги. — Ами, ще трябват по 20 волски езици на човек .. Заложих аз къщата си, изтеглих от банката двайсет хилядарки и заминах за Балчик. А. Каралийчев, НЗ, 184. Задоми се, взе си булка със зестра и то каква зестра! Триста хиляди волски езици малко ли са? П. Велков, СДН, 385.

> Волско търпение. Разг. Голямо, безропотно търпение.

ВОЛСКИ нареч. Като вол, подобно на вол. В тоя божи рай човекът не може да живее охолно, пак е сиромах, пак работи волски, а трудът му не може да го извади из дълбокото блато, в което потъва все по-дълбоко... Хр. Максимов, СбЗР, 7. А министрите в такива едни страни, които волски гледат на сичко,.., те не са министри, но пазванти. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14,42.

ВОЛТ¹, волтът, волта, мн. волтове, след. числ. волта, м. Физ. Единица за измерване на електрическо напрежение, елек-тродвижеща сила или разлика между електрически потенциали.

— От ит. собств.

ВОЛТ², волтът, волта, мн. волти и волтове, след числ. волта, м. Спец. 1. Остро обръщане, остър завой на кон при езда, в манеж или на птица при летене. За да не замръзнат конете, час пр час правеха лудешки волти наоколо. И. Йовков, Ж 1945, 65. В мисълта на момчето изплува любимият Банишора и дните и вечерите, които двамата с Тузара са прекарвали на таванчето да отглеждат гълъбите, да ги милват с очи и с ръце,.., да им подсвирват, да следят волтите и премятанията им във въздуха... Б. Болгар, Б, 371. След малко обаче „Албатрос“ [самолетът] пак се сътресе, направи волт като дива птица, зафуча наново и изведнъж полетяха върху пилота и наблюдателя части от перките му... А. Страшими-ров, УШ, 22.

2. При фехтовка — бързо, внезапно движение, направено с цел да се избегне удар.

— Фр. уо1ге.

ВОЛТАЖ, мн. няма, м. Електр. Електрическо напрежение, измерено във волтове.

— Фр. Уо11а§е.

ВОЛТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Електр. Прил. от волтаж. Волтажен разпределител.

ВОЛТАМЕТЬР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване силата на постоянен ток и количеството протекло електричество по неговото химическо въздействие; кулонометър.

ВОЛТАМПЕР м. Физ. Единица за измерване на електрическа привидна мощност при променлив ток.

ВОЛТЕРИАНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Последовател на Волтер (френски философ, енциклопедист и историк от епохата на Просвещението); привърженик на волтерианство-то.

2. Свободомислещ човек. Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, ели-нистите не отстъпиха ни йота. Ив. Вазов, Съч. УШ, 38.

ВОЛТЕРИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до волтерианец и до волте-рианство. Волтериански мироглед. Волте-риански възгледи.

ВОЛТЕРИАНСТВО, мн. няма, ср. Философски, идейно-политически и религиозни възгледи в края на XVIII и началото на XIX в., свързани с философията на Волтер.

ВОЛТЕРОВСКИ,-а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Волтер или е присъщ на Волтер. Волтеровско кресло.