Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/366“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
<i>ляково? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила.</i> А. Дончев, СВС, 208. | <i>ляково? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила.</i> А. Дончев, СВС, 208. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар.</i> Течност. | + | <b>ВОДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар.</i> Течност. <i>— Ние какво имаме да губим? — извика един сух и висок човек, който държеше в ръка едно дълго стъкленце със зеленикава водност в него.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. <i>Чорбите и питиетата,., никога не трябува да туряме в уста горящи, а ако ги искаме такива, то само да са топли, сир. тъй, чтото устните ни да могат да ся допират до водността, без да усящаме вряла горя-щина.</i> Лет., 1873, 86. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОДНОСТОПАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>ВОДНОСТОПАНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Книж.</i> Който се отнася до водно стопанство. <i>За правилната организация и разположение на културните видове., са необходими и., водностопански и агротехнически данни за броя, нормите и сроковете на поливане и на следполивна обработка.</i> М. Мичев и др., 3, 219. <i>Водностопански мероприятия.</i> | <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до водно стопанство. <i>За правилната организация и разположение на културните видове., са необходими и., водностопански и агротехнически данни за броя, нормите и сроковете на поливане и на следполивна обработка.</i> М. Мичев и др., 3, 219. <i>Водностопански мероприятия.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОДНЯВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | + | <b>ВОДНЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> |
1. Воднист. <i>Водняво мляко. Водняво вино.</i> | 1. Воднист. <i>Водняво мляко. Водняво вино.</i> | ||
| − | 2. <i>Прен.</i> За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят; воднист. <i>Той опипваше всички със студения поглед на сините си водняви очички.</i> Д. Кисьов, Щ, 125. <i>Той от малко се напиваше. Очите му ставаха водняви, гласът му | + | 2. <i>Прен.</i> За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят; воднист. <i>Той опипваше всички със студения поглед на сините си водняви очички.</i> Д. Кисьов, Щ, 125. <i>Той от малко се напиваше. Очите му ставаха водняви, гласът му — провлечен и скръбен.</i> Ил. Волен, МДС, 146. |
— Друга форма: в о д н а в. | — Друга форма: в о д н а в. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОДНЯНКА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Разг.</i> Водян-ка<sup>1</sup>. <i>Булката му беше болнава,.. Мине, не мине, ще я свали воднянката.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 82. | + | <b>ВОДНЯНКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Разг.</i> Водян-ка<sup>1</sup>. <i>Булката му беше болнава,.. Мине, не мине, ще я свали воднянката.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 82. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОДО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вода, напр.: водопроводен, водоснабдяване, водоизпуска-тел, водонагревател, водонеразтворим и др. | + | <b>ВОДО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: вода, напр.: водопроводен, водоснабдяване, водоизпуска-тел, водонагревател, водонеразтворим и др. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОБЕГАЧ <i>м.</i> Общо название на няколко вида малки, обикн. прелетни птици, които живеят в мочурливи ливади и край бреговете на реки, блата и езера. | + | <b>ВОДОБЕГАЧ</b> <i>м.</i> Общо название на няколко вида малки, обикн. прелетни птици, които живеят в мочурливи ливади и край бреговете на реки, блата и езера. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОБОЕН, -ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни, <i>прил. Спец.</i> Който служи за намаляване, успокояване енергията на падаща вода и предпазва от нейната разрушителна сила. <i>Под пода | + | <b>ВОДОБОЕН</b>, -ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни, <i>прил. Спец.</i> Който служи за намаляване, успокояване енергията на падаща вода и предпазва от нейната разрушителна сила. <i>Под пода [на язовирната стена] лежи гигантско корито, ограничено от долното течение на реката с нисък бетонен водобоен праг.</i> |
3. Сребров, Избр. разк., 224. <i>Водобойна стена. Водобоен кладенец.</i> | 3. Сребров, Избр. разк., 224. <i>Водобойна стена. Водобоен кладенец.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОБОЯЗЪН, -та, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Хидрофобия, бяс. <i>Водобоя-зън ся нарича болестта, която произходи от ухапвание на бясно куче или други бесен добитък и която прави болният да ся страхува и бои от водата</i>. БКн, 1859, апр., кн. | + | <b>ВОДОБОЯЗЪН</b>, -та, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Хидрофобия, бяс. <i>Водобоя-зън ся нарича болестта, която произходи от ухапвание на бясно куче или други бесен добитък и която прави болният да ся страхува и бои от водата</i>. БКн, 1859, апр., кн. |
1, ч. I, 215. <i>Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. | 1, ч. I, 215. <i>Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
водовдйг, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -а, <i>м. Техн.</i> Водоподемник. | водовдйг, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -а, <i>м. Техн.</i> Водоподемник. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОВЗЕМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Техн.</i> Който служи за улавяне и отвеждане на вода от водохранилища, канали и др. <i>За водовземно съоръжение служи кръгла стоманобетонова водна кула, чийто горен край стърчи над котата на най-високите води във водохранилището.</i> Л. Георгиев, Пр, 1954, кн. 1, 17. | + | <b>ВОДОВЗЕМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Техн.</i> Който служи за улавяне и отвеждане на вода от водохранилища, канали и др. <i>За водовземно съоръжение служи кръгла стоманобетонова водна кула, чийто горен край стърчи над котата на най-високите води във водохранилището.</i> Л. Георгиев, Пр, 1954, кн. 1, 17. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОВМЕСТЙЛИЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Водоем, водохранилище, резервоар. <i>Поради това, че селата са застроени на по-високи места от изворите, водите на последните се събират във водовместилища (резервоари) до помпените централи, които изтласкват водата до главните вместилища.</i> П. Делирадев, БГХ, 93. <i>Водата в обикновений си вид .. се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки.</i> К. Смирнов, 3, 52. <i>Наречените Горчиви езера, които са напълниха с водите от двете моря, правят едно голямо во-довместилище, гдето вси кораби по света могат ся смести.</i> Лет., 1871, 200. | + | <b>ВОДОВМЕСТЙЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Водоем, водохранилище, резервоар. <i>Поради това, че селата са застроени на по-високи места от изворите, водите на последните се събират във водовместилища (резервоари) до помпените централи, които изтласкват водата до главните вместилища.</i> П. Делирадев, БГХ, 93. <i>Водата в обикновений си вид .. се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки.</i> К. Смирнов, 3, 52. <i>Наречените Горчиви езера, които са напълниха с водите от двете моря, правят едно голямо во-довместилище, гдето вси кораби по света могат ся смести.</i> Лет., 1871, 200. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОВМЕСТЙМОСТ, -тта, <i>мн:</i> няма, | + | <b>ВОДОВМЕСТЙМОСТ</b>, -тта, <i>мн:</i> няма, |
<i>ж. Спец.</i> Максималното количество вода, което може да се побере, да се вмести в съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вместимост, водоемност. <i>В много кратък, петгодишен срок, ще бъдат построени язовирът .. на река Искър с 670 милиона кубически метра водовмести-мост, три водни електроцентрали.</i> ОФ, | <i>ж. Спец.</i> Максималното количество вода, което може да се побере, да се вмести в съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вместимост, водоемност. <i>В много кратък, петгодишен срок, ще бъдат построени язовирът .. на река Искър с 670 милиона кубически метра водовмести-мост, три водни електроцентрали.</i> ОФ, | ||
1950, бр. 1934, 1. | 1950, бр. 1934, 1. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОВОД <i>м. Спец.</i> Съоръжение за отвеждане на вода от реки, водохранилища и др. за силодобивни, битови, напоителни, плавателни или други цели. <i>Покритите во-доводи също се наричат канали.</i> В. Фильов и др., ХК, 14. <i>Оттатък виждаше се старият византийски водовод, който свързваше двете крила на долината.</i> Св. Миларов, СПТ, 235-236. <i>Триумфалният арк, много надгробни камъне и много развалини от храмове, от водоводи и стълпове напомнят великолепните построения, които са украсявали този град.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 263-264. <i>Открити и закрити водоводи. Напорен водовод. Събирателен водовод.</i> | + | <b>ВОДОВОД</b> <i>м. Спец.</i> Съоръжение за отвеждане на вода от реки, водохранилища и др. за силодобивни, битови, напоителни, плавателни или други цели. <i>Покритите во-доводи също се наричат канали.</i> В. Фильов и др., ХК, 14. <i>Оттатък виждаше се старият византийски водовод, който свързваше двете крила на долината.</i> Св. Миларов, СПТ, 235-236. <i>Триумфалният арк, много надгробни камъне и много развалини от храмове, от водоводи и стълпове напомнят великолепните построения, които са украсявали този град.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 263-264. <i>Открити и закрити водоводи. Напорен водовод. Събирателен водовод.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВОДОВОЗ <i>м.</i> 1. Човек, който превозва в бурета, бъчонки и др. вода за пиене или за други нужди; водоносец, водар (Ст. Младенов, БТР). | + | <b>ВОДОВОЗ</b> <i>м.</i> 1. Човек, който превозва в бурета, бъчонки и др. вода за пиене или за други нужди; водоносец, водар (Ст. Младенов, БТР). |
2. Само <i>ед. Рядко.</i> Превозване на вода за пиене или за други нужди. <i>Марко Велков и бригадирите уточняваха плановете, споре</i> | 2. Само <i>ед. Рядко.</i> Превозване на вода за пиене или за други нужди. <i>Марко Велков и бригадирите уточняваха плановете, споре</i> | ||
Версия от 16:03, 15 декември 2013
водност 366 водовоз
ляково? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.
ВОДНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Течност. — Ние какво имаме да губим? — извика един сух и висок човек, който държеше в ръка едно дълго стъкленце със зеленикава водност в него. Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. Чорбите и питиетата,., никога не трябува да туряме в уста горящи, а ако ги искаме такива, то само да са топли, сир. тъй, чтото устните ни да могат да ся допират до водността, без да усящаме вряла горя-щина. Лет., 1873, 86.
ВОДНОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който се отнася до водно стопанство. За правилната организация и разположение на културните видове., са необходими и., водностопански и агротехнически данни за броя, нормите и сроковете на поливане и на следполивна обработка. М. Мичев и др., 3, 219. Водностопански мероприятия.
ВОДНЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Воднист. Водняво мляко. Водняво вино.
2. Прен. За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят; воднист. Той опипваше всички със студения поглед на сините си водняви очички. Д. Кисьов, Щ, 125. Той от малко се напиваше. Очите му ставаха водняви, гласът му — провлечен и скръбен. Ил. Волен, МДС, 146.
— Друга форма: в о д н а в.
ВОДНЯНКА, мн. няма, ж. Разг. Водян-ка1. Булката му беше болнава,.. Мине, не мине, ще я свали воднянката. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 82.
ВОДО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вода, напр.: водопроводен, водоснабдяване, водоизпуска-тел, водонагревател, водонеразтворим и др.
ВОДОБЕГАЧ м. Общо название на няколко вида малки, обикн. прелетни птици, които живеят в мочурливи ливади и край бреговете на реки, блата и езера.
ВОДОБОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Спец. Който служи за намаляване, успокояване енергията на падаща вода и предпазва от нейната разрушителна сила. Под пода [на язовирната стена] лежи гигантско корито, ограничено от долното течение на реката с нисък бетонен водобоен праг.
3. Сребров, Избр. разк., 224. Водобойна стена. Водобоен кладенец.
ВОДОБОЯЗЪН, -та, мн. няма, ж. Остар. Книж. Хидрофобия, бяс. Водобоя-зън ся нарича болестта, която произходи от ухапвание на бясно куче или други бесен добитък и която прави болният да ся страхува и бои от водата. БКн, 1859, апр., кн.
1, ч. I, 215. Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24.
— От рус. водобоязнь.
водовдйг, мн. -ове, след числ. -а, м. Техн. Водоподемник.
ВОДОВЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Техн. Който служи за улавяне и отвеждане на вода от водохранилища, канали и др. За водовземно съоръжение служи кръгла стоманобетонова водна кула, чийто горен край стърчи над котата на най-високите води във водохранилището. Л. Георгиев, Пр, 1954, кн. 1, 17.
ВОДОВМЕСТЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Водоем, водохранилище, резервоар. Поради това, че селата са застроени на по-високи места от изворите, водите на последните се събират във водовместилища (резервоари) до помпените централи, които изтласкват водата до главните вместилища. П. Делирадев, БГХ, 93. Водата в обикновений си вид .. се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки. К. Смирнов, 3, 52. Наречените Горчиви езера, които са напълниха с водите от двете моря, правят едно голямо во-довместилище, гдето вси кораби по света могат ся смести. Лет., 1871, 200.
ВОДОВМЕСТЙМОСТ, -тта, мн: няма,
ж. Спец. Максималното количество вода, което може да се побере, да се вмести в съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вместимост, водоемност. В много кратък, петгодишен срок, ще бъдат построени язовирът .. на река Искър с 670 милиона кубически метра водовмести-мост, три водни електроцентрали. ОФ,
1950, бр. 1934, 1.
ВОДОВОД м. Спец. Съоръжение за отвеждане на вода от реки, водохранилища и др. за силодобивни, битови, напоителни, плавателни или други цели. Покритите во-доводи също се наричат канали. В. Фильов и др., ХК, 14. Оттатък виждаше се старият византийски водовод, който свързваше двете крила на долината. Св. Миларов, СПТ, 235-236. Триумфалният арк, много надгробни камъне и много развалини от храмове, от водоводи и стълпове напомнят великолепните построения, които са украсявали този град. С. Бобчев, ПОС (превод), 263-264. Открити и закрити водоводи. Напорен водовод. Събирателен водовод.
ВОДОВОЗ м. 1. Човек, който превозва в бурета, бъчонки и др. вода за пиене или за други нужди; водоносец, водар (Ст. Младенов, БТР).
2. Само ед. Рядко. Превозване на вода за пиене или за други нужди. Марко Велков и бригадирите уточняваха плановете, споре
