Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/334“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | ВМЪКНУВАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); вмъкна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вмъкнат, <i>св., прех.</i> Вмъквам, вмък-нувам се, вмъкна се <i>страд.</i> | + | ---- |
| − | + | <b>ВМЪКНА</b>. Вж. вмъквам и вмъкну-вам. | |
| − | ВМЪКНУВАМ СЕ <i>несв.</i> (остар. и диал.); вмъкна се се., <i>непрех.</i> Вмъквам се. <i>Той знае колко е мощна сила от привичка .. Тя става по-силна от сама необходимост, вмъкну-ва ся в самое същество нашему битию.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 51. | + | ---- |
| − | + | <b>ВМЪКНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); вмъкна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вмъкнат, <i>св., прех.</i> Вмъквам, вмък-нувам се, вмъкна се <i>страд.</i> | |
| − | ВМЪКНУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вмъкнувам <i>и от</i> вмък-нувам се; вмъкване. | + | ---- |
| − | + | <b>ВМЪКНУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар. и диал.); вмъкна се се., <i>непрех.</i> Вмъквам се. <i>Той знае колко е мощна сила от привичка .. Тя става по-силна от сама необходимост, вмъкну-ва ся в самое същество нашему битию.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 51. | |
| − | ВМЪРЗЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> вмързеля се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, се., <i>непрех. Диал.</i> Ставам мързелив. | + | ---- |
| + | <b>ВМЪКНУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вмъкнувам <i>и от</i> вмък-нувам се; вмъкване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМЪРЗЕЛЯВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> вмързеля се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, се., <i>непрех. Диал.</i> Ставам мързелив. | ||
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРЗЕЛЯВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вмързелявам се. | + | <b>ВМЪРЗЕЛЯВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вмързелявам се. |
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРЗЕЛЯ СЕ. Вж. вмързелявам | + | <b>ВМЪРЗЕЛЯ СЕ</b>. Вж. вмързелявам |
се. | се. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРЛ>ТИАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> вмър-луша се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, се., <i>непрех. Остар.</i> Спотайвам се. <i>Ако ли пък видим някогоче е съвсем объркал конците, зави са и замаял и не знае каква да я върти</i> .. <i>то ние</i>, <i>ако и да можем да му помогнем .. не щем.., вмърлушаме са и стоим да гледаме сехир.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. <i>Колкото за нас, ний смело можем да си обадим правич-кото,.., че нашите малцина патриоти са вмърлушат, когато са поканят за някое народно благодеяние.</i> Ч, 1875., бр. 2, 54. <i>Кредиторите, като видяха дюгените затворени, захванаха да дребнят около къщата му..., Пенчо не излиза навън; вмърлуши са в къщи, потая са там, като бълха в гащи.</i> Ил. Блъсков, ПБ 1,118. | + | <b>ВМЪРЛ</b>>ТИАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> вмър-луша се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, се., <i>непрех. Остар.</i> Спотайвам се. <i>Ако ли пък видим някогоче е съвсем объркал конците, зави са и замаял и не знае каква да я върти</i> .. <i>то ние</i>, <i>ако и да можем да му помогнем .. не щем.., вмърлушаме са и стоим да гледаме сехир.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. <i>Колкото за нас, ний смело можем да си обадим правич-кото,.., че нашите малцина патриоти са вмърлушат, когато са поканят за някое народно благодеяние.</i> Ч, 1875., бр. 2, 54. <i>Кредиторите, като видяха дюгените затворени, захванаха да дребнят около къщата му..., Пенчо не излиза навън; вмърлуши са в къщи, потая са там, като бълха в гащи.</i> Ил. Блъсков, ПБ 1,118. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРЛУШАНЕ <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вмърлушам се. | + | <b>ВМЪРЛУШАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вмърлушам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРЛУША СЕ. Вж. вмърлушвам се и вмърлушамсе. | + | <b>ВМЪРЛУША СЕ</b>. Вж. вмърлушвам се и вмърлушамсе. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРТВЯ. Вж. вмъртвявам. | + | <b>ВМЪРТВЯ</b>. Вж. вмъртвявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРТВЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вмъртвя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> Правя някой или нещо да замре, да застине, да изглежда като мъртъв. | + | <b>ВМЪРТВЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вмъртвя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> Правя някой или нещо да замре, да застине, да изглежда като мъртъв. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРТВЯВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> вмъртвя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Рядко</i>. Замирам, застивам, изглеждам като мъртъв. <i>Младен вмъртви се застоян / там на самотний пост, където го завари / мъглата вихрено пронесена.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 305. | + | <b>ВМЪРТВЯВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> вмъртвя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Рядко</i>. Замирам, застивам, изглеждам като мъртъв. <i>Младен вмъртви се застоян / там на самотний пост, където го завари / мъглата вихрено пронесена.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 305. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЪРТВЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вмъртвявам <i>и от</i> вмъртвявам се. <i>Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ, а горещо желание за вмъртвяване живота на народа.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), | + | <b>ВМЪРТВЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вмъртвявам <i>и от</i> вмъртвявам се. <i>Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ, а горещо желание за вмъртвяване живота на народа.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), |
104. | 104. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМЯТАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вметна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вметнат, <i>св., прех.</i> Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вметвам, вмъквам. <i>Дропа вмяташе ловко своите умни забележки.</i> Г. Караславов, Избр. съч. Ш, | ||
| − | + | 299. <i>Той [княз Бенеамин] мълчаливо клатеше глава и гледаше под вежди царицата и брата си. И понякога ловко вмяташе в беседата си, че злато и велелепие прибулват духовна тлен.</i> Н. Райнов, КЦ, 38. <i>Разговорът продължи още, при което на няколко пъти ковач Георги вмяташе, че това, гдето го измислили за опазване на тракторите, било умна работа.</i> Б. Обретенов, С, 164. <i>— Щом считате, че позоря секцията, моля да ме изключите завинаги — и на това съм съгласен. — То изключването си е отделно — вметна Славейко.</i> П. Льочев, ПБП, 18. <i>А Камен продължаваше: — Ръцете са ти златни, приятелю!.. Просто ти завиждам! — И изведнъж вметна: — Цного те моля, утре прескочи пак до дома.</i> И. Гешев, ВТ, 144. вмятам се, вметна се <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 299. <i>Той | + | <b>ВМЯТАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вмятам <i>и от</i> вмятам се; вметване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВМЯТАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вмятам <i>и от</i> вмятам се; вметване. | + | <b>ВНАДЯ</b>. Вж. внаждам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВНАДЯ. Вж. внаждам. | + | <b>ВНАЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> внадя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Вмъквам парче плат или друга материя в нещо, изработено от този плат, материя, за да го направя по-широко или по-дълго; снаждам. <i>Като се вглеждахме в привичките на акулите, направихме първия опит да ги ловим. Привързахме голяма желязна въдица към стоманено въже, внадихме капроново въженце, поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда.</i> Д. Богданов, ТА, 51. |
| − | |||
| − | ВНАЖДАМ, -аш, <i>несв.;</i> внадя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Вмъквам парче плат или друга материя в нещо, изработено от този плат, материя, за да го направя по-широко или по-дълго; снаждам. <i>Като се вглеждахме в привичките на акулите, направихме първия опит да ги ловим. Привързахме голяма желязна въдица към стоманено въже, внадихме капроново въженце, поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда.</i> Д. Богданов, ТА, 51 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ВНАСЯМ, -яш, <i>несв.;</i> внеса, -еш, <i>мин. св.</i> внесох, <i>прич. мин. св. деят.</i> внесъл, -ела, -сло, <i>мн.</i> -ели, <i>св., прех.</i> 1. Нося нещо отвън | + | 2. <i>Прен.</i> Вмятам, вметвам, вмъквам. <i>Аз се мъча да слушам внимателно, от учтивост внаждам тук-там по някоя дума.</i> А. Коен, СбСт, 259. <i>— Никакъв бунт — внади Велемир, — Хубен не си е бил на мястото!</i> И. Вълчев, СКН, <b>68</b>. внаждам се, внадя се <i>страд. Византийските щурмови стълби бяха гъвкави и леки, внаждаха се за нищож-но кратко време една в друга посредством железни скоби.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 116. ВНАЖДАМ СЕ <i>несв.;</i> внадя се <i>св., непрех. Диал.</i> Вмъквам се. <i>Само Цако Златин щъка самотен, със зли, присмехулни оченца, само той не може да се внади никъде.</i> И. Вълчев, РЗ, 124<sub>;</sub> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВНАЖДАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> внаждам <i>и от</i> внаждам се; вмъкване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВНАСЯМ</b>, -яш, <i>несв.;</i> внеса, -еш, <i>мин. св.</i> внесох, <i>прич. мин. св. деят.</i> внесъл, -ела, -сло, <i>мн.</i> -ели, <i>св., прех.</i> 1. Нося нещо отвън | ||
Версия от 16:01, 15 декември 2013
ВМЪКНА. Вж. вмъквам и вмъкну-вам.
ВМЪКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вмъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъкнат, св., прех. Вмъквам, вмък-нувам се, вмъкна се страд.
ВМЪКНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); вмъкна се се., непрех. Вмъквам се. Той знае колко е мощна сила от привичка .. Тя става по-силна от сама необходимост, вмъкну-ва ся в самое същество нашему битию. С. Радулов, ГМП (превод), 51.
ВМЪКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вмъкнувам и от вмък-нувам се; вмъкване.
ВМЪРЗЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмързеля се, -йш се, мин. св. -йх се, се., непрех. Диал. Ставам мързелив.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВМЪРЗЕЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмързелявам се.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВМЪРЗЕЛЯ СЕ. Вж. вмързелявам
се.
ВМЪРЛ>ТИАМ СЕ, -аш се, несв.; вмър-луша се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех. Остар. Спотайвам се. Ако ли пък видим някогоче е съвсем объркал конците, зави са и замаял и не знае каква да я върти .. то ние, ако и да можем да му помогнем .. не щем.., вмърлушаме са и стоим да гледаме сехир. Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. Колкото за нас, ний смело можем да си обадим правич-кото,.., че нашите малцина патриоти са вмърлушат, когато са поканят за някое народно благодеяние. Ч, 1875., бр. 2, 54. Кредиторите, като видяха дюгените затворени, захванаха да дребнят около къщата му..., Пенчо не излиза навън; вмърлуши са в къщи, потая са там, като бълха в гащи. Ил. Блъсков, ПБ 1,118.
ВМЪРЛУШАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмърлушам се.
ВМЪРЛУША СЕ. Вж. вмърлушвам се и вмърлушамсе.
ВМЪРТВЯ. Вж. вмъртвявам.
ВМЪРТВЯВАМ, -аш, несв.; вмъртвя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя някой или нещо да замре, да застине, да изглежда като мъртъв.
ВМЪРТВЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмъртвя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Замирам, застивам, изглеждам като мъртъв. Младен вмъртви се застоян / там на самотний пост, където го завари / мъглата вихрено пронесена. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 305.
ВМЪРТВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вмъртвявам и от вмъртвявам се. Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ, а горещо желание за вмъртвяване живота на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1),
104.
ВМЯТАМ, -аш, несв.; вметна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вметнат, св., прех. Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вметвам, вмъквам. Дропа вмяташе ловко своите умни забележки. Г. Караславов, Избр. съч. Ш,
299. Той [княз Бенеамин] мълчаливо клатеше глава и гледаше под вежди царицата и брата си. И понякога ловко вмяташе в беседата си, че злато и велелепие прибулват духовна тлен. Н. Райнов, КЦ, 38. Разговорът продължи още, при което на няколко пъти ковач Георги вмяташе, че това, гдето го измислили за опазване на тракторите, било умна работа. Б. Обретенов, С, 164. — Щом считате, че позоря секцията, моля да ме изключите завинаги — и на това съм съгласен. — То изключването си е отделно — вметна Славейко. П. Льочев, ПБП, 18. А Камен продължаваше: — Ръцете са ти златни, приятелю!.. Просто ти завиждам! — И изведнъж вметна: — Цного те моля, утре прескочи пак до дома. И. Гешев, ВТ, 144. вмятам се, вметна се страд.
ВМЯТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмятам и от вмятам се; вметване.
ВНАДЯ. Вж. внаждам.
ВНАЖДАМ, -аш, несв.; внадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Вмъквам парче плат или друга материя в нещо, изработено от този плат, материя, за да го направя по-широко или по-дълго; снаждам. Като се вглеждахме в привичките на акулите, направихме първия опит да ги ловим. Привързахме голяма желязна въдица към стоманено въже, внадихме капроново въженце, поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда. Д. Богданов, ТА, 51.
2. Прен. Вмятам, вметвам, вмъквам. Аз се мъча да слушам внимателно, от учтивост внаждам тук-там по някоя дума. А. Коен, СбСт, 259. — Никакъв бунт — внади Велемир, — Хубен не си е бил на мястото! И. Вълчев, СКН, 68. внаждам се, внадя се страд. Византийските щурмови стълби бяха гъвкави и леки, внаждаха се за нищож-но кратко време една в друга посредством железни скоби. А. Гуляшки, ЗВ, 116. ВНАЖДАМ СЕ несв.; внадя се св., непрех. Диал. Вмъквам се. Само Цако Златин щъка самотен, със зли, присмехулни оченца, само той не може да се внади никъде. И. Вълчев, РЗ, 124;
ВНАЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от внаждам и от внаждам се; вмъкване.
ВНАСЯМ, -яш, несв.; внеса, -еш, мин. св. внесох, прич. мин. св. деят. внесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. 1. Нося нещо отвън
