Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/324“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Хр. Бръзицов, БК, 64. <i>Чловек с дружене ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си са;..; сдобива ся с добри приятели,.., изтръква ся и ся влюдява.</i> И. Груев, (превод), КН 4, 61. | Хр. Бръзицов, БК, 64. <i>Чловек с дружене ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си са;..; сдобива ся с добри приятели,.., изтръква ся и ся влюдява.</i> И. Груев, (превод), КН 4, 61. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЮДЯВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> влюдявам се. | + | <b>ВЛЮДЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> влюдявам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЮДЯ СЕ. Вж. влюдявам се. | + | <b>ВЛЮДЯ СЕ</b>. Вж. влюдявам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЮТЯ. Вж. влютявам. | + | <b>ВЛЮТЯ</b>. Вж. влютявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЮТЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> влютя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Правя нещо да стане люто; подлютявам (Ст. Младенов, БТР), влютявам се влютя се <i>страд.</i> | + | <b>ВЛЮТЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> влютя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Правя нещо да стане люто; подлютявам (Ст. Младенов, БТР), влютявам се влютя се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЮТЯВАМ СЕ <i>несв/,</i> влютя се <i>св., непрех. Остар.</i> Ставам лют; подлютявам се (Н. Геров, РБЯ). | + | <b>ВЛЮТЯВАМ СЕ</b> <i>несв/,</i> влютя се <i>св., непрех. Остар.</i> Ставам лют; подлютявам се (Н. Геров, РБЯ). |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЮТЯВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> влютявам <i>и от</i> влютявам се. | + | <b>ВЛЮТЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> влютявам <i>и от</i> влютявам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЯВО</b> <i>нареч.</i> 1. На място, което се намира в лявата страна от някого или от нещо; наляво, отляво. <i>Противоп.</i> вдясно, надясно. <i>Вляво, доста надалеч и усамотено се виждаше няцаща ограда и в нея нещо като паметник.</i> И. Йовков, Разк. Ш, 30. <i>Малко по-вляво бе изрисуван огромен мъж с чук в ръка, а над него с едри, поизбелели вече букви аленееше надпис.</i> Ст. Марков, ДБ, 334. <i>По крайбрежието на залива, вляво, гъмжи празничен народ.</i> К. Христов, А 1944, 289. <i>Вдясно и вляво в тъмнината се чуваха да дрънкат звънци на овци и затуй Татар-Христо и Коцсула кривуляха, за да не ги познае някой.</i> Й. Йовков, ЖС, 92. | ||
| − | + | 2. По посока към лявата страна от някого или от нещо; наляво. <i>Противоп.</i> вдясно, надясно. <i>— Сега трябва да се разделим! Поне тая вечер не бива да ни виждат заедно... Хайде ти вдясно, аз вляво!</i> П. Незнакомов, МА, 117. <i>Ив миг цялото ято свърна вляво след водача. После изви надясно и пак наляво, за да не изпревари тежките бомбардировачи.</i> П. Бобев, К, 85. <i>Момчетата бавно отминаха. Колата ги настигна и отмина, после с доста бърз ход зави вляво на първата пресечна улица.</i> П. Вежинов, СО, 95. | |
| − | + | 3. <i>Прен. Рядко.</i> На страната на леви политически течения; наляво. <i>Пътят на демократическото разрешаване на кризата е в завоя на политическото ръководство на опраната [Италия] вляво.</i> ВН, 1960, бр. | |
| − | + | ---- | |
| − | 3. <i>Прен. Рядко.</i> На страната на леви политически течения; наляво. <i>Пътят на демократическото разрешаване на кризата е в завоя на политическото ръководство на опраната | + | <b>ВЛЯЗА</b>. Вж. влизам и влазям. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЯЗА. Вж. влизам и влазям. | + | <b>ВЛЯЗВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> влязна, влезнеш, <i>мин. св.</i> влязнах и влезнах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. в. Влизам; вля-зувам. <i>— Най-много гледай очите:.. — гъл-чеше Али чауш наставително, а очите му играеха на четири й забележваха кой мину-ваше край хана и кой влязваше в него.</i> Йв. Вазов, <i>СъЧ.</i> XII, 155-156. <i>— Тука не Ща ти да влязваш!.. Върви си!</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 296. <i>Като влязнал вътре в пещерата, дошло му [на вълка] на ум да отмъсти на лисицата, на която отдавна имал завист.</i> |
| − | |||
| − | ВЛЯЗВАМ, -аш, <i>несв.;</i> влязна, влезнеш, <i>мин. св.</i> влязнах и влезнах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. в. Влизам; вля-зувам. | ||
А. Хаджоглу, ББ, 62. <i>Светлина влязваше само през едно малко прозорче.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 226. <i>Едвам можах да позная брата си.. Имаше шест години, откак го бях оставил и вече той влязваше в шестнайсета година.</i> Ч, 1875, бр. 2, 85. <i>Бих влязнал във взривна / ракета, самичък.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. <i>Я излязвай, влязвай, / хубава моме, / наред пристъпяй, / назад не гледай.</i> Нар. пес., СбВСт, 232. влязва се, влезне се <i>безл. Пред главното светилище обикновено са намервал широк двор, в който са влязвало през високи масивни врата.</i> | А. Хаджоглу, ББ, 62. <i>Светлина влязваше само през едно малко прозорче.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 226. <i>Едвам можах да позная брата си.. Имаше шест години, откак го бях оставил и вече той влязваше в шестнайсета година.</i> Ч, 1875, бр. 2, 85. <i>Бих влязнал във взривна / ракета, самичък.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. <i>Я излязвай, влязвай, / хубава моме, / наред пристъпяй, / назад не гледай.</i> Нар. пес., СбВСт, 232. влязва се, влезне се <i>безл. Пред главното светилище обикновено са намервал широк двор, в който са влязвало през високи масивни врата.</i> | ||
Н. Михайловски, РВИ (превод), 29. | Н. Михайловски, РВИ (превод), 29. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЯЗВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> влязвам; влизане. <i>За изляз-ване или влязване употребяват една стълба.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 213. <i>Ходжата щеше още да говори, но вратата на кафенето се отвориха и влязването на един едър человек му прекъсна думите.</i> Ц. Гинчев, ГК, 360. <i>Това беше първото му влязване в затвор.</i> П. Р. Славейков, БП I, V. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЯЗНА</b>. Вж. влязвами влязувам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЯЗУВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> влязна, влезнеш, <i>мин. св.</i> влязнах и влезнах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. в. Влизам; влязвам. <i>Симеон се връща у Блъгария и по 914 год. влязува пак у гръцката земя и зема Едрене.<sub>и</i></sub> М 1857, 95. <i>Тога един калугер от свети Йоан предтечи,.., обяви с писмо султан Мурату подземний проток водний, който влязуваше в Солун и напояваше го.</i> Хр. Павлович, Ц, 59-60. <i>Не осквернява чело века, което влязува в уста, но което из-лязува из уста.</i> КТЕМ, 303. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛЯЗУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> влязувам; влизане, влязване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМАГАРЯВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.’,</i> вма-гаря се, -йщ се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Разг.</i> Ставам подобен на магаре с нрава си, проявявам инат или несериозност. <i>Който са хвали, вмагарява са.</i> ВУХБ (превод), 31. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМАГАРЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вмагарявам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМАГАРЯ СЕ</b>. Вж. вмагарявам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМАНИАЧА</b>. Вж. вманиачавам и вманиачвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМАНИАЧАВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вманиача, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> Правя някого маниак; вманиачвам. вманиачавам се, вманиача се <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМАНИАЧАВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вманиача се | ||
| − | + | <i>св., непрех.</i> Ставам маниак; вманиачвам се. <i>Замълчавам, а Тръпко ме тупа дружески по рамото: — Вманиачил си се малко, ама ще се оправиш!</i> В. Робов, ПСВ, 96. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>св., непрех.</i> Ставам маниак; вманиачвам се. <i>Замълчавам, а Тръпко ме тупа дружески по рамото: | ||
Версия от 16:00, 15 декември 2013
Хр. Бръзицов, БК, 64. Чловек с дружене ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си са;..; сдобива ся с добри приятели,.., изтръква ся и ся влюдява. И. Груев, (превод), КН 4, 61.
ВЛЮДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влюдявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЮДЯ СЕ. Вж. влюдявам се.
ВЛЮТЯ. Вж. влютявам.
ВЛЮТЯВАМ, -аш, несв.; влютя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Правя нещо да стане люто; подлютявам (Ст. Младенов, БТР), влютявам се влютя се страд.
ВЛЮТЯВАМ СЕ несв/, влютя се св., непрех. Остар. Ставам лют; подлютявам се (Н. Геров, РБЯ).
ВЛЮТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от влютявам и от влютявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЯВО нареч. 1. На място, което се намира в лявата страна от някого или от нещо; наляво, отляво. Противоп. вдясно, надясно. Вляво, доста надалеч и усамотено се виждаше няцаща ограда и в нея нещо като паметник. И. Йовков, Разк. Ш, 30. Малко по-вляво бе изрисуван огромен мъж с чук в ръка, а над него с едри, поизбелели вече букви аленееше надпис. Ст. Марков, ДБ, 334. По крайбрежието на залива, вляво, гъмжи празничен народ. К. Христов, А 1944, 289. Вдясно и вляво в тъмнината се чуваха да дрънкат звънци на овци и затуй Татар-Христо и Коцсула кривуляха, за да не ги познае някой. Й. Йовков, ЖС, 92.
2. По посока към лявата страна от някого или от нещо; наляво. Противоп. вдясно, надясно. — Сега трябва да се разделим! Поне тая вечер не бива да ни виждат заедно... Хайде ти вдясно, аз вляво! П. Незнакомов, МА, 117. Ив миг цялото ято свърна вляво след водача. После изви надясно и пак наляво, за да не изпревари тежките бомбардировачи. П. Бобев, К, 85. Момчетата бавно отминаха. Колата ги настигна и отмина, после с доста бърз ход зави вляво на първата пресечна улица. П. Вежинов, СО, 95.
3. Прен. Рядко. На страната на леви политически течения; наляво. Пътят на демократическото разрешаване на кризата е в завоя на политическото ръководство на опраната [Италия] вляво. ВН, 1960, бр.
ВЛЯЗА. Вж. влизам и влазям.
ВЛЯЗВАМ, -аш, несв.; влязна, влезнеш, мин. св. влязнах и влезнах, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. Влизам; вля-зувам. — Най-много гледай очите:.. — гъл-чеше Али чауш наставително, а очите му играеха на четири й забележваха кой мину-ваше край хана и кой влязваше в него. Йв. Вазов, СъЧ. XII, 155-156. — Тука не Ща ти да влязваш!.. Върви си! П. Тодоров, Събр. пр II, 296. Като влязнал вътре в пещерата, дошло му [на вълка] на ум да отмъсти на лисицата, на която отдавна имал завист.
А. Хаджоглу, ББ, 62. Светлина влязваше само през едно малко прозорче. 3. Стоянов, ЗБВ III, 226. Едвам можах да позная брата си.. Имаше шест години, откак го бях оставил и вече той влязваше в шестнайсета година. Ч, 1875, бр. 2, 85. Бих влязнал във взривна / ракета, самичък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. Я излязвай, влязвай, / хубава моме, / наред пристъпяй, / назад не гледай. Нар. пес., СбВСт, 232. влязва се, влезне се безл. Пред главното светилище обикновено са намервал широк двор, в който са влязвало през високи масивни врата.
Н. Михайловски, РВИ (превод), 29.
ВЛЯЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влязвам; влизане. За изляз-ване или влязване употребяват една стълба. С. Бобчев, ПОС (превод), 213. Ходжата щеше още да говори, но вратата на кафенето се отвориха и влязването на един едър человек му прекъсна думите. Ц. Гинчев, ГК, 360. Това беше първото му влязване в затвор. П. Р. Славейков, БП I, V.
ВЛЯЗНА. Вж. влязвами влязувам.
ВЛЯЗУВАМ, -аш, несв.; влязна, влезнеш, мин. св. влязнах и влезнах, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. Влизам; влязвам. Симеон се връща у Блъгария и по 914 год. влязува пак у гръцката земя и зема Едрене.и М 1857, 95. Тога един калугер от свети Йоан предтечи,.., обяви с писмо султан Мурату подземний проток водний, който влязуваше в Солун и напояваше го. Хр. Павлович, Ц, 59-60. Не осквернява чело века, което влязува в уста, но което из-лязува из уста. КТЕМ, 303.
ВЛЯЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влязувам; влизане, влязване.
ВМАГАРЯВАМ СЕ, -аш се, несв.’, вма-гаря се, -йщ се, мин. св. -йх се, св., непрех. Разг. Ставам подобен на магаре с нрава си, проявявам инат или несериозност. Който са хвали, вмагарява са. ВУХБ (превод), 31.
ВМАГАРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от вмагарявам се.
ВМАГАРЯ СЕ. Вж. вмагарявам се.
ВМАНИАЧА. Вж. вманиачавам и вманиачвам.
ВМАНИАЧАВАМ, -аш, несв.; вманиача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някого маниак; вманиачвам. вманиачавам се, вманиача се страд.
ВМАНИАЧАВАМ СЕ несв.; вманиача се
св., непрех. Ставам маниак; вманиачвам се. Замълчавам, а Тръпко ме тупа дружески по рамото: — Вманиачил си се малко, ама ще се оправиш! В. Робов, ПСВ, 96.
