Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/267“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | ВКИСЕЛЕЯ. Вж. вкиселявам<sup>2</sup>. | + | ---- |
| − | + | <b>ВКЙСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкисвам <i>и от</i> вкисвам се. <i>Основната промяна в млякото при стоене е вкисването.</i> П. Даскалов и др., ТК, 171. <i>Развалянето на месото, вкисването на млякото</i>, <i>втасването на зелето,.. — всичко това се предизвиква от различни бактерии.</i> Бтн V и VI кл (превод), 161. | |
| − | ВКИСЕЛЯ. Вж. вкиселявам<sup>1</sup>. | + | ---- |
| − | + | <b>ВКИСЕЛЕЯ</b>. Вж. вкиселявам<sup>2</sup>. | |
| − | ВКИСЕЛЯВАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкиселя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Диал.</i> Правя нещо да стане кисело, да прокисне; вкисвам. вкиселявам се, вкиселя се <i>страд.</i> ВКИСЕЛЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вкиселя се <i>св непрех. Диал.</i> Ставам кисел; вкисвам се, прокисвам, вкиселявам<sup>2</sup>. | + | ---- |
| + | <b>ВКИСЕЛЯ</b>. Вж. вкиселявам<sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКИСЕЛЯВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкиселя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Диал.</i> Правя нещо да стане кисело, да прокисне; вкисвам. вкиселявам се, вкиселя се <i>страд.</i> ВКИСЕЛЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вкиселя се <i>св непрех. Диал.</i> Ставам кисел; вкисвам се, прокисвам, вкиселявам<sup>2</sup>. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКИСЕЛЯВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкиселея, -ееш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> в киселял, -а, -о, <i>мн.</i> вкиселели, се., <i>непрех. Диал.</i> Вкиселявам се, вкисвам се, прокисвам. | + | <b>ВКИСЕЛЯВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> вкиселея, -ееш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> в киселял, -а, -о, <i>мн.</i> вкиселели, се., <i>непрех. Диал.</i> Вкиселявам се, вкисвам се, прокисвам. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКИСЕ ЛЯВ АНЕ<b><sup>1</b></sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкиселявам<b><sup>1</b></sup> <i>и от</i> вкиселявам се. | + | <b>ВКИСЕ ЛЯВ</b> АНЕ<b><sup>1</b></sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкиселявам<b><sup>1</b></sup> <i>и от</i> вкиселявам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКИСЕЛЯВАНЕ<b><sup>2</b></sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкиселявам<sup>2</sup>; вкисване, прокисване. | + | <b>ВКИСЕЛЯВАНЕ</b><b><sup>2</b></sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкиселявам<sup>2</sup>; вкисване, прокисване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЙСНА. Вж. вкисвам и вкисну-вам. | + | <b>ВКЙСНА</b>. Вж. вкисвам и вкисну-вам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЙСНАЛ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> вкисна като <i>прил.</i> За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснат. <i>Докато чаках Васил, изпих комай два литра вкиснала боза, едва-едва подсладена със захарин.</i> А. Гуляшки, ЗР, 84. | + | <b>ВКЙСНАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> вкисна като <i>прил.</i> За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснат. <i>Докато чаках Васил, изпих комай два литра вкиснала боза, едва-едва подсладена със захарин.</i> А. Гуляшки, ЗР, 84. |
2. Като <i>същ.</i> вкиснало <i>ср.</i> Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. <i>Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст 1951,44. | 2. Като <i>същ.</i> вкиснало <i>ср.</i> Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. <i>Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст 1951,44. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКЙСНАЛОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> вкиснал. | + | <b>ВКЙСНАЛОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> вкиснал. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКИСНАТ, -а ,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вкисна като <i>прил. Разг.</i> 1. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснал. <i>Стоян се нахрани в механата с градски хляб и с фасул, останал от миналия пазарен ден, полян с оцет, та да не се познава, че е вкиснат.</i> Д. Талев, ЖС, 30. <i>Ядох вкиснати кебапчета в почти всички крайградски ресторант-градини.</i> П. Незнакомов, СНП, 164. <i>Кръчмите издаваха противен дъх на вкиснато вино и ракия.</i> Д. Димов, Т, 29. | + | <b>ВКИСНАТ</b>, -а ,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вкисна като <i>прил. Разг.</i> 1. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснал. <i>Стоян се нахрани в механата с градски хляб и с фасул, останал от миналия пазарен ден, полян с оцет, та да не се познава, че е вкиснат.</i> Д. Талев, ЖС, 30. <i>Ядох вкиснати кебапчета в почти всички крайградски ресторант-градини.</i> П. Незнакомов, СНП, 164. <i>Кръчмите издаваха противен дъх на вкиснато вино и ракия.</i> Д. Димов, Т, 29. |
2. <i>Прен. Разг.</i> Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. <i>Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора</i>, <i>но и защото все беше вкиснат, нервен, ядосан.</i> | 2. <i>Прен. Разг.</i> Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. <i>Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора</i>, <i>но и защото все беше вкиснат, нервен, ядосан.</i> | ||
| Ред 34: | Ред 36: | ||
3. Като <i>същ.</i> вкиснато <i>ср.</i> Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснало. <i>Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато.</i> Ал. Константинов, БГ, 12. <i>Миризма на застояло и вкиснато удари носа му.</i> Д. Кисьов, Щ, 441. | 3. Като <i>същ.</i> вкиснато <i>ср.</i> Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснало. <i>Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато.</i> Ал. Константинов, БГ, 12. <i>Миризма на застояло и вкиснато удари носа му.</i> Д. Кисьов, Щ, 441. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКЙСНУВАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар.); вкисна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вкйс-нат, се., <i>прех.</i> и <i>непрех.</i> Вкисвам. вкиснувам се, вкисна се <i>страд.</i> | + | <b>ВКЙСНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); вкисна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вкйс-нат, се., <i>прех.</i> и <i>непрех.</i> Вкисвам. вкиснувам се, вкисна се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЙСНУВАМ СЕ <i>несв</i>. (остар.); вкисна се <i>св., непрех.</i> Вкисвам се. <i>Изобщо днес правят бира от жито или от ечемик, да е кълнил по-отпред и опечен малко, сетне й добавят цвета от трева хамей, да стане горчива и да са не вкиснува.</i> Ив. Богоров, СЛ, <b>6</b>. | + | <b>ВКЙСНУВАМ СЕ</b> <i>несв</i>. (остар.); вкисна се <i>св., непрех.</i> Вкисвам се. <i>Изобщо днес правят бира от жито или от ечемик, да е кълнил по-отпред и опечен малко, сетне й добавят цвета от трева хамей, да стане горчива и да са не вкиснува.</i> Ив. Богоров, СЛ, <b>6</b>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЙСНУВАНЕ <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вкиснувам <i>и от</i> вкиснувам се; вкисване. <i>Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокисну-ване, прокиша и прекиснуване.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12. | + | <b>ВКЙСНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вкиснувам <i>и от</i> вкиснувам се; вкисване. <i>Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокисну-ване, прокиша и прекиснуване.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЛЕЙВАМ, -аш, <i>несв.</i> (рядко); вклея, -ееш, <i>мин. св.</i> вклеях, <i>св., прех.</i> Вклеявам. вклейвам се, вклея се <i>страд.</i> | + | <b>ВКЛЕЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (рядко); вклея, -ееш, <i>мин. св.</i> вклеях, <i>св., прех.</i> Вклеявам. вклейвам се, вклея се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЛЕЙВАМ СЕ <i>несв.</i> (рядко); вклея се <i>св., непрех.</i> Вклеявам се. | + | <b>ВКЛЕЙВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); вклея се <i>св., непрех.</i> Вклеявам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЛЕЙВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вклейвам <i>и от</i> вклейвам се; вклеяване. | + | <b>ВКЛЕЙВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вклейвам <i>и от</i> вклейвам се; вклеяване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЛЕЩВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вклещя, вкле-щйш, <i>мин. св.</i> вклещих, <i>св., прех.</i> Стягам здраво нещо като с клещи; заклещвам, при-клещвам. <i>Щом го наближи на две крачки, Вандо Мачока се хвърли на гърба му и вклещи с дългите си крака кръста му над сами хълбоците.</i> Т. Харманджиев, КВ, 611. вклещвам се, вклещя се <i>страд.</i> ВКЛЕЩВАМ СЕ <i>несв.;</i> вклещя се <i>св., непрех.</i> Попадам в много тясно място, без да мога да се помръдна, преместя, като стегнат с клещи; заклещвам се, приклещвам се. <i>Една нощ в жестока буря някакъв рибарски траулер се вклещил между две скали.</i> Н. Антонов, ВОМ, 115. | + | <b>ВКЛЕЩВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вклещя, вкле-щйш, <i>мин. св.</i> вклещих, <i>св., прех.</i> Стягам здраво нещо като с клещи; заклещвам, при-клещвам. <i>Щом го наближи на две крачки, Вандо Мачока се хвърли на гърба му и вклещи с дългите си крака кръста му над сами хълбоците.</i> Т. Харманджиев, КВ, 611. вклещвам се, вклещя се <i>страд.</i> ВКЛЕЩВАМ СЕ <i>несв.;</i> вклещя се <i>св., непрех.</i> Попадам в много тясно място, без да мога да се помръдна, преместя, като стегнат с клещи; заклещвам се, приклещвам се. <i>Една нощ в жестока буря някакъв рибарски траулер се вклещил между две скали.</i> Н. Антонов, ВОМ, 115. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЛЕЩВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> вклещвам <i>и от</i> вклещвам се; заклещване, приклещване. | + | <b>ВКЛЕЩВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вклещвам <i>и от</i> вклещвам се; заклещване, приклещване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЛЕЩЯ. Вж. вклещвам и вкле-щям. | + | <b>ВКЛЕЩЯ</b>. Вж. вклещвам и вкле-щям. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКЛЕЩЯМ, -яш, <i>несв.</i> (остар.); вклещя, вклещйш, <i>мин. св.</i> вклещйх, <i>св., прех.</i> Вклещвам. вклещям се, вклещя се <i>страд.</i> ВКЛЕЩЯМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вклещя се <i>св., непрех.</i> Вклещвам се. | + | <b>ВКЛЕЩЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); вклещя, вклещйш, <i>мин. св.</i> вклещйх, <i>св., прех.</i> Вклещвам. вклещям се, вклещя се <i>страд.</i> ВКЛЕЩЯМ СЕ <i>несв.</i> (остар.); вклещя се <i>св., непрех.</i> Вклещвам се. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речинк..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речинк..., 1951. | ||
Версия от 15:57, 15 декември 2013
ВКЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкисвам и от вкисвам се. Основната промяна в млякото при стоене е вкисването. П. Даскалов и др., ТК, 171. Развалянето на месото, вкисването на млякото, втасването на зелето,.. — всичко това се предизвиква от различни бактерии. Бтн V и VI кл (превод), 161.
ВКИСЕЛЕЯ. Вж. вкиселявам2.
ВКИСЕЛЯ. Вж. вкиселявам1.
ВКИСЕЛЯВАМ1, -аш, несв.; вкиселя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. Правя нещо да стане кисело, да прокисне; вкисвам. вкиселявам се, вкиселя се страд. ВКИСЕЛЯВАМ СЕ несв.; вкиселя се св непрех. Диал. Ставам кисел; вкисвам се, прокисвам, вкиселявам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКИСЕЛЯВАМ2, -аш, несв.; вкиселея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. в киселял, -а, -о, мн. вкиселели, се., непрех. Диал. Вкиселявам се, вкисвам се, прокисвам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ВКИСЕ ЛЯВ АНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам1 и от вкиселявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКИСЕЛЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам2; вкисване, прокисване.
ВКЙСНА. Вж. вкисвам и вкисну-вам.
ВКЙСНАЛ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. св. деят. от вкисна като прил. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснат. Докато чаках Васил, изпих комай два литра вкиснала боза, едва-едва подсладена със захарин. А. Гуляшки, ЗР, 84.
2. Като същ. вкиснало ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало. Н. Вапцаров, Избр. ст 1951,44.
ВКЙСНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вкиснал.
ВКИСНАТ, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкисна като прил. Разг. 1. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснал. Стоян се нахрани в механата с градски хляб и с фасул, останал от миналия пазарен ден, полян с оцет, та да не се познава, че е вкиснат. Д. Талев, ЖС, 30. Ядох вкиснати кебапчета в почти всички крайградски ресторант-градини. П. Незнакомов, СНП, 164. Кръчмите издаваха противен дъх на вкиснато вино и ракия. Д. Димов, Т, 29.
2. Прен. Разг. Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора, но и защото все беше вкиснат, нервен, ядосан.
Г. Караславов, ОХ IV, 7. // За лице, поглед и под. — който изразява лошо настроение. Стоян Раков и тоя петък се връищше от пазаря с вкиснато лице. Ив. Вазов, Съч. IX, 11.
3. Като същ. вкиснато ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснало. Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато. Ал. Константинов, БГ, 12. Миризма на застояло и вкиснато удари носа му. Д. Кисьов, Щ, 441.
ВКЙСНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вкисна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вкйс-нат, се., прех. и непрех. Вкисвам. вкиснувам се, вкисна се страд.
ВКЙСНУВАМ СЕ несв. (остар.); вкисна се св., непрех. Вкисвам се. Изобщо днес правят бира от жито или от ечемик, да е кълнил по-отпред и опечен малко, сетне й добавят цвета от трева хамей, да стане горчива и да са не вкиснува. Ив. Богоров, СЛ, 6.
ВКЙСНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вкиснувам и от вкиснувам се; вкисване. Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокисну-ване, прокиша и прекиснуване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12.
ВКЛЕЙВАМ, -аш, несв. (рядко); вклея, -ееш, мин. св. вклеях, св., прех. Вклеявам. вклейвам се, вклея се страд.
ВКЛЕЙВАМ СЕ несв. (рядко); вклея се св., непрех. Вклеявам се.
ВКЛЕЙВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вклейвам и от вклейвам се; вклеяване.
ВКЛЕЩВАМ, -аш, несв.; вклещя, вкле-щйш, мин. св. вклещих, св., прех. Стягам здраво нещо като с клещи; заклещвам, при-клещвам. Щом го наближи на две крачки, Вандо Мачока се хвърли на гърба му и вклещи с дългите си крака кръста му над сами хълбоците. Т. Харманджиев, КВ, 611. вклещвам се, вклещя се страд. ВКЛЕЩВАМ СЕ несв.; вклещя се св., непрех. Попадам в много тясно място, без да мога да се помръдна, преместя, като стегнат с клещи; заклещвам се, приклещвам се. Една нощ в жестока буря някакъв рибарски траулер се вклещил между две скали. Н. Антонов, ВОМ, 115.
ВКЛЕЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от вклещвам и от вклещвам се; заклещване, приклещване.
ВКЛЕЩЯ. Вж. вклещвам и вкле-щям.
ВКЛЕЩЯМ, -яш, несв. (остар.); вклещя, вклещйш, мин. св. вклещйх, св., прех. Вклещвам. вклещям се, вклещя се страд. ВКЛЕЩЯМ СЕ несв. (остар.); вклещя се св., непрех. Вклещвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речинк..., 1951.
