Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/228“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта.</i> Д. Немиров, Б, 91. 2. Държа се надменно; големея се, надувам се. <i>Дъщеря му, студентка в София, с нищо не се отличаваше от дъщерите на буржоазията в града | + | <i>поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта.</i> Д. Немиров, Б, 91. 2. Държа се надменно; големея се, надувам се. <i>Дъщеря му, студентка в София, с нищо не се отличаваше от дъщерите на буржоазията в града — дружеше с тях и гордо виреше глава.</i> Ем. Станев, ИК Ш и IV, 325. Виря нос; виря си носа. <i>Разг.</i> Държа се гордо, високомерно; надувам се. |
| − | + | <i>— Ама от мене ти една работа ще знаеш</i> | |
| − | + | <i>— който е истински войник, не си вири носа. Истинският войник е скромен.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 91. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВИРЯ СБ, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. За вода, течност | + | <b>ВИРЯ СБ</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. За вода, течност |
— набирам се капка по капка, сълзя на капки. <i>В окото му се виреше сълза, и посърна побелялата му глава.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 13. | — набирам се капка по капка, сълзя на капки. <i>В окото му се виреше сълза, и посърна побелялата му глава.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 13. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
2. За вода — набирам се, та ставам на вир. <i>Ю чичови госте дошли, / докарали врани коне, / та изпия бистра вода, /та изпия, за-мътия, / та я чека да се вири,</i> / <i>да се вири, да се бистри.</i> Нар. пес., СбНУ 374. | 2. За вода — набирам се, та ставам на вир. <i>Ю чичови госте дошли, / докарали врани коне, / та изпия бистра вода, /та изпия, за-мътия, / та я чека да се вири,</i> / <i>да се вири, да се бистри.</i> Нар. пес., СбНУ 374. | ||
| − | вие<sup>1</sup>, виста (рядко), <i>мн.</i> няма, <i>ж. Поет.</i> Обикн. със съгл. опред. 1. Обширно свобод-но въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, висина. <i>Небето тук беше доста различно | + | вие<sup>1</sup>, виста (рядко), <i>мн.</i> няма, <i>ж. Поет.</i> Обикн. със съгл. опред. 1. Обширно свобод-но въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, висина. <i>Небето тук беше доста различно — много по-нежно. В неизмеримата вие летяха едва забележими ласто-вички.</i> П. Вежинов, ЗНН, 142. <i>Тихата, топла лятна вечер припадаше неусетно, тя струеше на невидими вълни от притъмне-лите недра на гъстите върбалаци,.., от бухнатите овошки край воденичната вада, от бездънната небесна вие.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 384. <i>В миг трепна</i> [орел], <i>плеснаха криле широки, / и в модра вие като стрела се скри.</i> К. Христов, А, 41. <i>И ето грее слънце: ден е. / Синее стихналата вие.</i> Ат. Далчев, С, 109. <i>Брегът е непристъпен. Див. Скалист. / От три страни — вода. Варосаната кула / на фара стига облачната вие.</i> Л. Стефанова, СКО, 45. |
| − | 2. Висока част на планина; височина. <i>От тази вие на планината очите ми се избистриха, аз гледах двете половини на България.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 12. <i>Те | + | 2. Висока част на планина; височина. <i>От тази вие на планината очите ми се избистриха, аз гледах двете половини на България.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 12. <i>Те [отшелниците] живееха скъдно и просто в дивите гори на тази чужда, корава земя.. И денонощно се водеше страшна бран в мъгливата вие на планините.</i> Н. Райнов, ВДБ, 173. <i>От зелената вие на Родопите / вижда се Смолен в дълбокия ров.</i> Ламар, СГ, 95. |
О На вие. <i>Поет.</i> Нагоре. <i>Подема се лека омара/на вие от реката. / Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата</i>. К. Христов, Т, 14. <i>В миг из юнаците изстъпи млад юнак, / прихвана знамето и го на вие издигна / и до Войводата застана.</i> П. П. Славейков, КП Ч.Ш, 160. | О На вие. <i>Поет.</i> Нагоре. <i>Подема се лека омара/на вие от реката. / Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата</i>. К. Христов, Т, 14. <i>В миг из юнаците изстъпи млад юнак, / прихвана знамето и го на вие издигна / и до Войводата застана.</i> П. П. Славейков, КП Ч.Ш, 160. | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
2. Връх, връхна част на дърво. <i>Нар.-поет.</i> Обикн. вие виша (вишна). <i>Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вие ми е вишило до вишнего бога.</i> Нар. пес., СбНУ XXIX, 112. | 2. Връх, връхна част на дърво. <i>Нар.-поет.</i> Обикн. вие виша (вишна). <i>Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вие ми е вишило до вишнего бога.</i> Нар. пес., СбНУ XXIX, 112. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИС<sup>3</sup>, вйсът, вйса, <i>мн.</i> вйсове, след <i>числ.</i> вйса, <i>м. Спорт.</i> При гимнастически упражнения — положение на тялото, при което гимнастикът се залавя с ръце или крака за уреда (халки, висилка, успоредка) и виси. <i>Към упражненията с преодоляване на собствена тежест и съпротивление на съиг-рач се отнасят различните видове прикля-кания на един и два крака, различните висове и опори.</i> В. Ангелов и др., Ф, 201. | + | <b>ВИС</b><sup>3</sup>, вйсът, вйса, <i>мн.</i> вйсове, след <i>числ.</i> вйса, <i>м. Спорт.</i> При гимнастически упражнения — положение на тялото, при което гимнастикът се залавя с ръце или крака за уреда (халки, висилка, успоредка) и виси. <i>Към упражненията с преодоляване на собствена тежест и съпротивление на съиг-рач се отнасят различните видове прикля-кания на един и два крака, различните висове и опори.</i> В. Ангелов и др., Ф, 201. |
— Рус. вие. | — Рус. вие. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЙСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вйсна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех.</i> 1. Изведнъж заемам висящо или отпуснато положение. <i>Дисагите натовариха на магарето, но те виснаха под корема му и свиха гърба му на кобилица.</i> К. Петканов, СВ, 111. <i>Разтвориха се капаците на прозорците в къщата на хаджи Андрея, висна люлка на крушата долу в градината.</i> | + | <b>ВЙСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вйсна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех.</i> 1. Изведнъж заемам висящо или отпуснато положение. <i>Дисагите натовариха на магарето, но те виснаха под корема му и свиха гърба му на кобилица.</i> К. Петканов, СВ, 111. <i>Разтвориха се капаците на прозорците в къщата на хаджи Андрея, висна люлка на крушата долу в градината.</i> |
В. Геновска, СГ, 222. <i>Свитъкът се разви и от края му висна златен печат, скрепен с копринена връв.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 20. <i>Краката на Младенова отмаляха и той бавно седна на стола. Ръцете му безпомощно виснаха надолу.</i> Д. Немиров, Д № | В. Геновска, СГ, 222. <i>Свитъкът се разви и от края му висна златен печат, скрепен с копринена връв.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 20. <i>Краката на Младенова отмаляха и той бавно седна на стола. Ръцете му безпомощно виснаха надолу.</i> Д. Немиров, Д № | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
139. <i>Натежали от снега, клоните на дървото висват над оградата.</i> | 139. <i>Натежали от снега, клоните на дървото висват над оградата.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИСЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вися. <i>Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и кар-тоигране.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 103. <i>Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника | + | <b>ВИСЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вися. <i>Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и кар-тоигране.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 103. <i>Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаля-не складове за хартия, висене в печатницата часове да проверим как ще изглежда и пр.</i> Вл. Василев, СбАСЕП, 403. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЙСЕНЕ <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вй- | + | <b>ВЙСЕНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вй- |
ся. | ся. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЙСЕНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вй-ся <i>и от</i> вйся се. | + | <b>ВЙСЕНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вй-ся <i>и от</i> вйся се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИСЙЛКА <i>ж. Спорт.</i> Гимнастически уред, който представлява стоманен прът, за | + | <b>ВИСЙЛКА</b> <i>ж. Спорт.</i> Гимнастически уред, който представлява стоманен прът, за |
Версия от 18:55, 15 декември 2013
поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта. Д. Немиров, Б, 91. 2. Държа се надменно; големея се, надувам се. Дъщеря му, студентка в София, с нищо не се отличаваше от дъщерите на буржоазията в града — дружеше с тях и гордо виреше глава. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 325. Виря нос; виря си носа. Разг. Държа се гордо, високомерно; надувам се.
— Ама от мене ти една работа ще знаеш
— който е истински войник, не си вири носа. Истинският войник е скромен. П. Вежинов, ЗЧР, 91.
ВИРЯ СБ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар. и диал. 1. За вода, течност
— набирам се капка по капка, сълзя на капки. В окото му се виреше сълза, и посърна побелялата му глава. Н. Бончев, ТБ (превод), 13.
2. За вода — набирам се, та ставам на вир. Ю чичови госте дошли, / докарали врани коне, / та изпия бистра вода, /та изпия, за-мътия, / та я чека да се вири, / да се вири, да се бистри. Нар. пес., СбНУ 374.
вие1, виста (рядко), мн. няма, ж. Поет. Обикн. със съгл. опред. 1. Обширно свобод-но въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, висина. Небето тук беше доста различно — много по-нежно. В неизмеримата вие летяха едва забележими ласто-вички. П. Вежинов, ЗНН, 142. Тихата, топла лятна вечер припадаше неусетно, тя струеше на невидими вълни от притъмне-лите недра на гъстите върбалаци,.., от бухнатите овошки край воденичната вада, от бездънната небесна вие. Г. Караславов, ОХ IV, 384. В миг трепна [орел], плеснаха криле широки, / и в модра вие като стрела се скри. К. Христов, А, 41. И ето грее слънце: ден е. / Синее стихналата вие. Ат. Далчев, С, 109. Брегът е непристъпен. Див. Скалист. / От три страни — вода. Варосаната кула / на фара стига облачната вие. Л. Стефанова, СКО, 45.
2. Висока част на планина; височина. От тази вие на планината очите ми се избистриха, аз гледах двете половини на България. Ст. Станчев, ПЯС, 12. Те [отшелниците] живееха скъдно и просто в дивите гори на тази чужда, корава земя.. И денонощно се водеше страшна бран в мъгливата вие на планините. Н. Райнов, ВДБ, 173. От зелената вие на Родопите / вижда се Смолен в дълбокия ров. Ламар, СГ, 95.
О На вие. Поет. Нагоре. Подема се лека омара/на вие от реката. / Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата. К. Христов, Т, 14. В миг из юнаците изстъпи млад юнак, / прихвана знамето и го на вие издигна / и до Войводата застана. П. П. Славейков, КП Ч.Ш, 160.
вие2, вйсът, вйса, мн. вйсове, след числ. вйса, м. Диал. 1. Планински връх. Далеко в хоризонта .. се мержелееха вечноснежните висове на Алпите. Ив. Вазов, Съч. ХП, 84. //Възвишение, бърдо. Далеч към запад и юг,., се разкриваше необятен хаос от върхове, зъбери, циркуси и висове. Н. Попфили-пов, РЛ, 46. Върховете на отсрещните висове се чернеят в тъмното небе. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.
2. Връх, връхна част на дърво. Нар.-поет. Обикн. вие виша (вишна). Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вие ми е вишило до вишнего бога. Нар. пес., СбНУ XXIX, 112.
ВИС3, вйсът, вйса, мн. вйсове, след числ. вйса, м. Спорт. При гимнастически упражнения — положение на тялото, при което гимнастикът се залавя с ръце или крака за уреда (халки, висилка, успоредка) и виси. Към упражненията с преодоляване на собствена тежест и съпротивление на съиг-рач се отнасят различните видове прикля-кания на един и два крака, различните висове и опори. В. Ангелов и др., Ф, 201.
— Рус. вие.
ВЙСВАМ, -аш, несв.; вйсна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. 1. Изведнъж заемам висящо или отпуснато положение. Дисагите натовариха на магарето, но те виснаха под корема му и свиха гърба му на кобилица. К. Петканов, СВ, 111. Разтвориха се капаците на прозорците в къщата на хаджи Андрея, висна люлка на крушата долу в градината.
В. Геновска, СГ, 222. Свитъкът се разви и от края му висна златен печат, скрепен с копринена връв. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 20. Краката на Младенова отмаляха и той бавно седна на стола. Ръцете му безпомощно виснаха надолу. Д. Немиров, Д №
9, 152.
2. Изведнъж се надвесвам или заставам ниско над нещо. Над крайцера се завъртя гъст облак дим. Обви димната тръба и висна в горещия неподвижен въздух. Д. Добревски, БКН, 20. Тя видя с очите си как големият облак висна над земята. К. Петканов, В,
139. Натежали от снега, клоните на дървото висват над оградата.
ВИСЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вися. Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и кар-тоигране. Ив. Вазов, Съч. IX, 103. Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаля-не складове за хартия, висене в печатницата часове да проверим как ще изглежда и пр. Вл. Василев, СбАСЕП, 403.
ВЙСЕНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вй-
ся.
ВЙСЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вй-ся и от вйся се.
ВИСЙЛКА ж. Спорт. Гимнастически уред, който представлява стоманен прът, за
