Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/225“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>виржинските тютюни е с над 10% по-висока, отколкото на тютюните, които се внасят от Куба.</i> Тр, 1997, бр. 175, 9. | <i>виржинските тютюни е с над 10% по-висока, отколкото на тютюните, които се внасят от Куба.</i> Тр, 1997, бр. 175, 9. | ||
| − | <b>ВЙРИЩЕ,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. <i>Увел. от</i> вир. <i>Нощем | + | <b>ВЙРИЩЕ,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. <i>Увел. от</i> вир. <i>Нощем [мечката] се предаваше с наслада на ловитба на раци край потоците или пък се опитваше да хване някоя пъстърва из ви-ищата.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 80. <i>Жаден и гла-ен нашият герой за девствената и чиста природа</i> [Ботйов], <i>рипнал като отвързан лъв да отиде и се насити,.. Ходил той по всички вирища и водопадчета на Тунджа, ловил раци, търсил риба.</i> 3. Стоянов, ХБ, |
58. | 58. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
2. <i>Диал.</i> Място, където има вирове, застояла вода, и от това е влажно и тревно (Ст. Младенов, БТР, I). | 2. <i>Диал.</i> Място, където има вирове, застояла вода, и от това е влажно и тревно (Ст. Младенов, БТР, I). | ||
| − | <b>ВЙРНА | + | <b>ВЙРНА</b>. Вж. вирвам и вирнувам. |
| − | <b>ВЙРНАТ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вирна като <i>прил.</i> Който е изправен, издигнат нагоре. <i>Особено нежен и приятен бе профилът му | + | <b>ВЙРНАТ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вирна като <i>прил.</i> Който е изправен, издигнат нагоре. <i>Особено нежен и приятен бе профилът му — тънък,</i> с <i>едва вирнато носле, с малки, пълнички устни.</i> П. Вежинов, БД, 146. <i>Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело,.., с гордо вирната глава.</i> Елин Пелин, Съч. I, 10/. <i>Кончето беше едно такова — дето трудно ще познаеш възрастта му. Мъничко.., с вирнати уши и лисо петно на челото.</i> Кр. Григоров, Р, 35. |
| − | + | ◇ <b>С вирнат нос (вирната глава)</b>. <i>Разг.</i> Надменно, горделиво, надуто. <i>Подочуе.., че американците скоро щели да навлязат в България,.., поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня.</i> Кр. Григоров, И, 145. | |
<b>ВЙРНУВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вирна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вйрнат, се., <i>прех.</i> Вирвам. <b>вирнувам се, вирна се</b> <i>страд.</i> | <b>ВЙРНУВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вирна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вйрнат, се., <i>прех.</i> Вирвам. <b>вирнувам се, вирна се</b> <i>страд.</i> | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>ВЙРНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вирнувам <i>и от</i> вирнувам се; вирване. | <b>ВЙРНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вирнувам <i>и от</i> вирнувам се; вирване. | ||
| − | <b>ВИРОГЛАВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не се покорява никому, не се вслушва в мнението, съветите на другите; непослушен, непокорен. <i>В легията Димитър добре се би, но беше вироглав, не зачиташе реда, вършеше много работи на своя глава.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 462. <i> | + | <b>ВИРОГЛАВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не се покорява никому, не се вслушва в мнението, съветите на другите; непослушен, непокорен. <i>В легията Димитър добре се би, но беше вироглав, не зачиташе реда, вършеше много работи на своя глава.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 462. <i>„Разбра се вече — реши Костадин, — Митъо е вироглав, ако не му дам да се ожени за нея, ще ме зареже“.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 334. <i>Деца, които са отрасли разпуснато, а особено без майчино възпитание, изпървом биват немирни, вироглави.</i> У, 1870, бр. 1, 34. |
<b>ВИРОГЛАВЕЦ,</b> <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Вироглав, непокорен човек. <i>И хаджи Евтим не можеше да се начуди отде изникна това учение, и кой ги научи тия момчета да станат такива халосани и непокорни. И той съдеше</i> | <b>ВИРОГЛАВЕЦ,</b> <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> Вироглав, непокорен човек. <i>И хаджи Евтим не можеше да се начуди отде изникна това учение, и кой ги научи тия момчета да станат такива халосани и непокорни. И той съдеше</i> | ||
| − | <i>Цветанова и внука си защо, като са учени, не съберат ума на вироглавците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 73. | + | <i>Цветанова и внука си защо, като са учени, не съберат ума на вироглавците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 73. <i>— Султанът му дарува свобода, ако сложи оръжието и заживее мир-но, а вироглавецът отказа и се надсмя.</i> М. Марчевски, П, 45. <i>— Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 348. |
| − | <b>ВИРОГЛАВИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Качество на вироглав; вироглавство, вироглавщина, вироглавост. <i>Сам планинец, боляринът Златан беше наследил от дедите си | + | <b>ВИРОГЛАВИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Качество на вироглав; вироглавство, вироглавщина, вироглавост. <i>Сам планинец, боляринът Златан беше наследил от дедите си — местни разбогатели старейшини — непокорство пред силата заедно с любов към вол-ността, които у него бяха се превърнали във вироглавие и своеволие.</i> А. Дончев, СВС, 5о0. <i>Вишан забелязваше, че домакинът е ядосан, но много не се тревожеше, само си каза да внимава, защото в яда си оня може да изрече някоя глупост, а после от вироглавие да я поддържа. А.</i> Дончев, СВС, 139. |
<b>ВИРОГЛАВИЧЪК,</b> -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> вироглав; до известна степен, малко вироглав. <i>Свят дебелоок.. Станало ни за мъжко, ни за женско! .. А виро-главички са нашите, снахо, вироглавички.</i> Ц. Церковски, ТЗ, 10. | <b>ВИРОГЛАВИЧЪК,</b> -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> вироглав; до известна степен, малко вироглав. <i>Свят дебелоок.. Станало ни за мъжко, ни за женско! .. А виро-главички са нашите, снахо, вироглавички.</i> Ц. Церковски, ТЗ, 10. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<b>ВИРОГЛАВКА</b> <i>ж.</i> Вироглава жена. <i>В тоя миг той наистина повярва, че трябва да се отпише, па макар и затова само, за да счупи волята й. Той е, който ще решава</i>. <i>Гледай я ти, вироглавката\</i> А. Гуляшки, МТС, 193. | <b>ВИРОГЛАВКА</b> <i>ж.</i> Вироглава жена. <i>В тоя миг той наистина повярва, че трябва да се отпише, па макар и затова само, за да счупи волята й. Той е, който ще решава</i>. <i>Гледай я ти, вироглавката\</i> А. Гуляшки, МТС, 193. | ||
| − | <b>ВИРОГЛАВО | + | <b>ВИРОГЛАВО</b>. <i>Нареч. от</i> вироглав. <i>Някое от турчетата вироглаво се откъсваше от ръката на майка си и се спускаше да види бесилката по-отблизо, прогонваше го оттам с дрезгав вик бащата.</i> Д. Талев, ПК, 732. <i>Заместник-директорът .. заговори тихо, простичко,.. И разказа как генералският син, ученик в предпоследния клас,., настойчиво и вироглаво руши онова, което се нарича училищна дисциплина.</i> С. Северняк, ЬСД, 55. |
<b>ВИРОГЛАВОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на вироглав; вироглавие, вироглавство. <i>Понякога децата проявяваха вироглавост.</i> | <b>ВИРОГЛАВОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на вироглав; вироглавие, вироглавство. <i>Понякога децата проявяваха вироглавост.</i> | ||
| − | <b>ВИРОГЛАВСТВО,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на вироглав; вироглавие, вироглавост, вироглавщина. | + | <b>ВИРОГЛАВСТВО,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на вироглав; вироглавие, вироглавост, вироглавщина. <i>— Тъй му се пада, добре са го изпъдили!</i> .. <i>— казваше хаджи-ят, отдавна недоволен от Бориса за неговото вироглавство и палав нрав.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 51. <i>Чорбаджията нямаше син и иска да го призети, но Пелинко отказа,.. Така — от вироглавство.</i> Елин Пелин, Съч. I, 21. |
2. Проява, постъпка на вироглав; вироглавщина. <i>Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дер-</i> | 2. Проява, постъпка на вироглав; вироглавщина. <i>Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дер-</i> | ||
Версия от 18:55, 15 декември 2013
виржинските тютюни е с над 10% по-висока, отколкото на тютюните, които се внасят от Куба. Тр, 1997, бр. 175, 9.
ВЙРИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел. от вир. Нощем [мечката] се предаваше с наслада на ловитба на раци край потоците или пък се опитваше да хване някоя пъстърва из ви-ищата. Ем. Станев, ПЕГ, 80. Жаден и гла-ен нашият герой за девствената и чиста природа [Ботйов], рипнал като отвързан лъв да отиде и се насити,.. Ходил той по всички вирища и водопадчета на Тунджа, ловил раци, търсил риба. 3. Стоянов, ХБ,
58.
2. Диал. Място, където има вирове, застояла вода, и от това е влажно и тревно (Ст. Младенов, БТР, I).
ВЙРНА. Вж. вирвам и вирнувам.
ВЙРНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вирна като прил. Който е изправен, издигнат нагоре. Особено нежен и приятен бе профилът му — тънък, с едва вирнато носле, с малки, пълнички устни. П. Вежинов, БД, 146. Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело,.., с гордо вирната глава. Елин Пелин, Съч. I, 10/. Кончето беше едно такова — дето трудно ще познаеш възрастта му. Мъничко.., с вирнати уши и лисо петно на челото. Кр. Григоров, Р, 35.
◇ С вирнат нос (вирната глава). Разг. Надменно, горделиво, надуто. Подочуе.., че американците скоро щели да навлязат в България,.., поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня. Кр. Григоров, И, 145.
ВЙРНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вирна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вйрнат, се., прех. Вирвам. вирнувам се, вирна се страд.
ВЙРНУВАМ СЕ несв. (остар.); вирна се св.9 непрех. Вирвам се.
ВЙРНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вирнувам и от вирнувам се; вирване.
ВИРОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се покорява никому, не се вслушва в мнението, съветите на другите; непослушен, непокорен. В легията Димитър добре се би, но беше вироглав, не зачиташе реда, вършеше много работи на своя глава. Ст. Дичев, ЗС II, 462. „Разбра се вече — реши Костадин, — Митъо е вироглав, ако не му дам да се ожени за нея, ще ме зареже“. Г. Караславов, Избр. съч. I, 334. Деца, които са отрасли разпуснато, а особено без майчино възпитание, изпървом биват немирни, вироглави. У, 1870, бр. 1, 34.
ВИРОГЛАВЕЦ, мн. -вци, м. Вироглав, непокорен човек. И хаджи Евтим не можеше да се начуди отде изникна това учение, и кой ги научи тия момчета да станат такива халосани и непокорни. И той съдеше
Цветанова и внука си защо, като са учени, не съберат ума на вироглавците. Ив. Вазов, Съч. XXV, 73. — Султанът му дарува свобода, ако сложи оръжието и заживее мир-но, а вироглавецът отказа и се надсмя. М. Марчевски, П, 45. — Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов, ДП, 348.
ВИРОГЛАВИЕ, мн. няма, ср. Качество на вироглав; вироглавство, вироглавщина, вироглавост. Сам планинец, боляринът Златан беше наследил от дедите си — местни разбогатели старейшини — непокорство пред силата заедно с любов към вол-ността, които у него бяха се превърнали във вироглавие и своеволие. А. Дончев, СВС, 5о0. Вишан забелязваше, че домакинът е ядосан, но много не се тревожеше, само си каза да внимава, защото в яда си оня може да изрече някоя глупост, а после от вироглавие да я поддържа. А. Дончев, СВС, 139.
ВИРОГЛАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от вироглав; до известна степен, малко вироглав. Свят дебелоок.. Станало ни за мъжко, ни за женско! .. А виро-главички са нашите, снахо, вироглавички. Ц. Церковски, ТЗ, 10.
ВИРОГЛАВКА ж. Вироглава жена. В тоя миг той наистина повярва, че трябва да се отпише, па макар и затова само, за да счупи волята й. Той е, който ще решава. Гледай я ти, вироглавката\ А. Гуляшки, МТС, 193.
ВИРОГЛАВО. Нареч. от вироглав. Някое от турчетата вироглаво се откъсваше от ръката на майка си и се спускаше да види бесилката по-отблизо, прогонваше го оттам с дрезгав вик бащата. Д. Талев, ПК, 732. Заместник-директорът .. заговори тихо, простичко,.. И разказа как генералският син, ученик в предпоследния клас,., настойчиво и вироглаво руши онова, което се нарича училищна дисциплина. С. Северняк, ЬСД, 55.
ВИРОГЛАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на вироглав; вироглавие, вироглавство. Понякога децата проявяваха вироглавост.
ВИРОГЛАВСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вироглав; вироглавие, вироглавост, вироглавщина. — Тъй му се пада, добре са го изпъдили! .. — казваше хаджи-ят, отдавна недоволен от Бориса за неговото вироглавство и палав нрав. Ив. Вазов, Съч. XXV, 51. Чорбаджията нямаше син и иска да го призети, но Пелинко отказа,.. Така — от вироглавство. Елин Пелин, Съч. I, 21.
2. Проява, постъпка на вироглав; вироглавщина. Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дер-
