Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/224“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>триста и двайсет хиляди за каруците, дето ги развалихме, че бяха виранетини, и от тях направихме нови.</i> Ст. Марков, ДБ, 274. | <i>триста и двайсет хиляди за каруците, дето ги развалихме, че бяха виранетини, и от тях направихме нови.</i> Ст. Марков, ДБ, 274. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИРАНЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Виране (в 1 знач.); виранетина. <i>Усети горчивина затуй, че домът, където е видял свят .., сега е виранлък, из който се гонят прилепи и пълзят гущери.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 152. <i>Даже чудех се как не е отвлекла досега цялата дядова Кольова воденица, която беше малка, схлупена, полуразвалена — цял виранлък.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 161. | ||
| − | + | <b>— От тур. У</b><b>1</b><b>гапеИк</b>. | |
| − | + | ---- | |
| − | < | + | <b>ВИРВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> вирна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вйрнат, се., <i>прех.</i> Виря веднъж или изведнъж. <i>Пасеше [еленът] по цяла нощ, ала беше неспокоен, страхлив и от всеки шум трепваше и вир-ваше глава.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 114. <i>Или пък когато увлечен в работата, той не й обръщаше внимание, тя вирваше глава и сърдито го заплашваше.</i> Д. Кисьов, Щ, 28. <i>Под-смръкна на конете като стар файтон-джия. Те вирнаха уши.</i> Ст. Даскалов, МЧ, 7. <i>Първият камион продължи да боботи и да се търкаля напред,.. Най-напред пропадна едното му колело, после пропадна и другото, след това той вирна задницата и полетя из урвата надолу.</i> Д. Ангелов, ЖС, 346. вирвам се, вирна се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИРВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вирна се се., <i>непрех.</i> Изправям се изведнъж. <i>Фют веднага се преобрази. Покритата му с лишеи и петна кожа се лъсна, плесенясалите му рогчета се очистиха и вирнаха нагоре.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 163. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИРВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вирвам <i>и от</i> вирвам се. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИРДЖЙНИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Вид висококачествен тютюн за производство на цигари. <i>За едролистните тютюни (махорка, вир-джиния и др.) са подходящи богатите, крайречни, наносни, с малко чакъл, отцед-ливи, проветриви и добре задържащи влага почви.</i> М. Мичев и др., 3,104. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИРДЖИНСКИ</b>, <b>-а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и</b>. <i>Спец. Прил. от</i> <b>Вирджиния; виржински</b>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИРЕЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ.</i> от вирея. <i>Участъците за фуражно сеитбообращение трябва да бъдат разположени близо до фермите върху влажни и богати на хранителни вещества почви, подходящи за вире-ене на фуражните култури.</i> М. Мичев и др., 3, 101<b>.</b> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИРЕНЕ</b><b><sup>1</b></sup> <i>ср. Отгл. същ. от</i> виря <i>и от</i> виря се. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВИРЕНЕ<b><sup>1</b></sup> <i>ср. Отгл. същ. от</i> виря <i>и от</i> виря се. | + | <b>ВЙРЕНЕ</b><b><sup>2</b></sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> виря се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЙРЕНЕ<b><sup>2</b></sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> виря се. | + | <b>ВИРЕЯ</b>, -ееш, <i>мин</i>. <i>св.</i> вирях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вирял, -а, -о, <i>мн.</i> вирели, <i>несв., непрех.</i> 1. С обсг. поясн. За растение — раста, развивам се добре някъде. <i>— Ще почнем да сеем лен тогава. —Лен ли? ..</i> —<i>Лен. Питах за тая работа аз агронома. Ще вирее той под планината.</i> Кр. Велков, СБ, 45-46. У <i>нас могат да виреят растения, характерни за друга, доста далечна географска област.</i> М. Марчевски, ТС, <b>6</b>. <i>Памукът не вирее добре по нашите места и се чудя защо ни карат да го сеем — рече Петър.</i> И. Петров, НЛ, 163. <i>Ако на една почва не може да расте изобилна трева, то на нея не може да вирее и хлебното зърно.</i> Знан., 1875, бр. 22-23, 347. // <i>Разг.</i> За животно — добре съм физически, добре се развивам. <i>— Овцата вирее на суховато място. Нея я морят силната жега,.., и мочурът.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 77. <i>— Ама то прасе без кал не може. Дорде няма на гърбината му барем пет пръста кал, то не вирей. Тъй де.</i> И. Петров, НЛ, 46. <i>Бубите, что са излезли в първий ден, най-добре виреят, затова и трябува тий на особено място да ся дръжат.</i> Лет., 1874, 194.// <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> За човек — раста, развивам се правилно в добро здраве. <i>— Не мога да кажа, че я [жена ми] боли нещо, пък не вирее — загрижи се Бияза и ласкаво се обърна към Караколъовеца.</i> М. Яворски, ХСП, 150. <i>Доброто и веселото разположение [на майката] помага на детето не само да бъде то здраво, но еще и да вирее.</i> И. Груев (превод), КН 7, 67. // <i>Разг.</i> За поминък, дейност — добре се развивам, процъфтявам. <i>Има гора, но нямат мера</i> .. <i>Вирее само скотовъдството.</i> Ив. Вазов, Съч. ХУП, 48. <i>Лозарството не може също да вирее, защото местността е висока и на у сой.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. <i>Замислял ли се е г. Ба-дев, защо днес поезията вирее само от едната страна На бариерата, а от другата — никак я няма?</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 375. <i>Към А1та та1ег се стреми [Викентий] за лаври! /Ала с науката се той не гаври,</i> —/ <i>науката да цъфне, да вирее, / той само зарад титлата копнее.</i> Ем. Попдимитров, СР, 67. 2. <i>Прен.</i> Обикн. за отрицателни обществени явления — имам добри условия за съществуване, развитие, за разпространяване. <i>— Ама човек все се лъже. Де, де, вика си, ще мине теглото, па ще дойде нещо по-хубаво. А то май досега у нас повече лошото е виреяло, отколкото хубавото.</i> Кр. Григоров, ТГ, 60. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИРЕЯ СЕ</b>, -ееш се, <i>мин. св</i>., вирях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вирял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> вирели се, несв., <i>непрех. Остар.</i> Издигам се нависоко, стърча. <i>Останки печални са дивните сарди. / Виреят се копъя, блестят алебарди.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 45. <i>Тамо над гроба пустинний / две са дървета виреят.</i> П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, | |
| − | |||
| − | ВИРЕЯ СЕ, -ееш се, <i>мин. св</i>., вирях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вирял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> вирели се, несв., <i>непрех. Остар.</i> Издигам се нависоко, стърча. <i>Останки печални са дивните сарди. / Виреят се копъя, блестят алебарди.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 45. <i>Тамо над гроба пустинний / две са дървета виреят.</i> П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, | ||
<b>6</b>. <i>Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. / Пред морния пътник тя мълком / вирей се далеко в полето.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. | <b>6</b>. <i>Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. / Пред морния пътник тя мълком / вирей се далеко в полето.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИРЖЙНСКИ, -а ,-о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Вирджински. <i>В момента изкупната цена на</i> | + | <b>ВИРЖЙНСКИ</b>, -а ,-о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Вирджински. <i>В момента изкупната цена на</i> |
Версия от 18:55, 15 декември 2013
триста и двайсет хиляди за каруците, дето ги развалихме, че бяха виранетини, и от тях направихме нови. Ст. Марков, ДБ, 274.
ВИРАНЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Виране (в 1 знач.); виранетина. Усети горчивина затуй, че домът, където е видял свят .., сега е виранлък, из който се гонят прилепи и пълзят гущери. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 152. Даже чудех се как не е отвлекла досега цялата дядова Кольова воденица, която беше малка, схлупена, полуразвалена — цял виранлък. М. Георгиев, Избр. разк., 161.
— От тур. У1гапеИк.
ВИРВАМ, -аш, несв.’, вирна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вйрнат, се., прех. Виря веднъж или изведнъж. Пасеше [еленът] по цяла нощ, ала беше неспокоен, страхлив и от всеки шум трепваше и вир-ваше глава. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Или пък когато увлечен в работата, той не й обръщаше внимание, тя вирваше глава и сърдито го заплашваше. Д. Кисьов, Щ, 28. Под-смръкна на конете като стар файтон-джия. Те вирнаха уши. Ст. Даскалов, МЧ, 7. Първият камион продължи да боботи и да се търкаля напред,.. Най-напред пропадна едното му колело, после пропадна и другото, след това той вирна задницата и полетя из урвата надолу. Д. Ангелов, ЖС, 346. вирвам се, вирна се страд.
ВИРВАМ СЕ несв.; вирна се се., непрех. Изправям се изведнъж. Фют веднага се преобрази. Покритата му с лишеи и петна кожа се лъсна, плесенясалите му рогчета се очистиха и вирнаха нагоре. Елин Пелин, ЯБЛ, 163.
ВИРВАНЕ ср. Отгл. същ. от вирвам и от вирвам се.
ВИРДЖЙНИЯ ж. Спец. Вид висококачествен тютюн за производство на цигари. За едролистните тютюни (махорка, вир-джиния и др.) са подходящи богатите, крайречни, наносни, с малко чакъл, отцед-ливи, проветриви и добре задържащи влага почви. М. Мичев и др., 3,104.
ВИРДЖИНСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от Вирджиния; виржински.
ВИРЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от вирея. Участъците за фуражно сеитбообращение трябва да бъдат разположени близо до фермите върху влажни и богати на хранителни вещества почви, подходящи за вире-ене на фуражните култури. М. Мичев и др., 3, 101.
ВИРЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от виря и от виря се.
ВЙРЕНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от виря се.
ВИРЕЯ, -ееш, мин. св. вирях, прич. мин. св. деят. вирял, -а, -о, мн. вирели, несв., непрех. 1. С обсг. поясн. За растение — раста, развивам се добре някъде. — Ще почнем да сеем лен тогава. —Лен ли? .. —Лен. Питах за тая работа аз агронома. Ще вирее той под планината. Кр. Велков, СБ, 45-46. У нас могат да виреят растения, характерни за друга, доста далечна географска област. М. Марчевски, ТС, 6. Памукът не вирее добре по нашите места и се чудя защо ни карат да го сеем — рече Петър. И. Петров, НЛ, 163. Ако на една почва не може да расте изобилна трева, то на нея не може да вирее и хлебното зърно. Знан., 1875, бр. 22-23, 347. // Разг. За животно — добре съм физически, добре се развивам. — Овцата вирее на суховато място. Нея я морят силната жега,.., и мочурът. Кр. Григоров, ПЧ, 77. — Ама то прасе без кал не може. Дорде няма на гърбината му барем пет пръста кал, то не вирей. Тъй де. И. Петров, НЛ, 46. Бубите, что са излезли в първий ден, най-добре виреят, затова и трябува тий на особено място да ся дръжат. Лет., 1874, 194.// Остар. и диал. За човек — раста, развивам се правилно в добро здраве. — Не мога да кажа, че я [жена ми] боли нещо, пък не вирее — загрижи се Бияза и ласкаво се обърна към Караколъовеца. М. Яворски, ХСП, 150. Доброто и веселото разположение [на майката] помага на детето не само да бъде то здраво, но еще и да вирее. И. Груев (превод), КН 7, 67. // Разг. За поминък, дейност — добре се развивам, процъфтявам. Има гора, но нямат мера .. Вирее само скотовъдството. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 48. Лозарството не може също да вирее, защото местността е висока и на у сой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Замислял ли се е г. Ба-дев, защо днес поезията вирее само от едната страна На бариерата, а от другата — никак я няма? Г. Бакалов, Избр. пр, 375. Към А1та та1ег се стреми [Викентий] за лаври! /Ала с науката се той не гаври, —/ науката да цъфне, да вирее, / той само зарад титлата копнее. Ем. Попдимитров, СР, 67. 2. Прен. Обикн. за отрицателни обществени явления — имам добри условия за съществуване, развитие, за разпространяване. — Ама човек все се лъже. Де, де, вика си, ще мине теглото, па ще дойде нещо по-хубаво. А то май досега у нас повече лошото е виреяло, отколкото хубавото. Кр. Григоров, ТГ, 60.
ВИРЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св., вирях се, прич. мин. св. деят. вирял се, -а се, -о се, мн. вирели се, несв., непрех. Остар. Издигам се нависоко, стърча. Останки печални са дивните сарди. / Виреят се копъя, блестят алебарди. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 45. Тамо над гроба пустинний / две са дървета виреят. П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19,
6. Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. / Пред морния пътник тя мълком / вирей се далеко в полето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31.
ВИРЖЙНСКИ, -а ,-о, мн. -и, прил. Вирджински. В момента изкупната цена на
