Page:RBE Tom2.djvu/130

Разк. П, 40. Майка имам, майка мераклия, / булче търся, булче севдалия. / Хем да бъде весело, засмяно, / хем да бъде на мама отмяна. М. Минева, МП, 10. // Който е в добро разположение на духа, в добро, хубаво настроение. Противоп. тъжен. През нощта сънува се хубави сънища. И заранта стана весела и засмяна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. Весел ма гледат мили другаре, / че с тях наедно и аз се смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. // За характер, нрав, настроение и под. — който се отличава с бодрост и жизнерадост. Бай Цанко,.., беше простодушен, с весел нрав и родолюбив човечец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 175. Най-жизнерадостният от младите войници: да се превива сега като жалък червей под ужасените погледи на другарите си, които го обичаха за веселия му характер. Л. Стоянов, X, 22. Неговото тазутрешно весело и безгрижно настроение се смени с нерадостни и сериозни размисли. Ив. Кара-новски, Разк. I, 121. Той беше човек с широка душа,.. В него буйният гняв и добродуш-ното и весело разположение следваха едно подир другОъ като приливът и отливът на морето. И. Йовков, Разк. II, 145.

2. Който изразява радост, бодрост, хубаво настроение. Госпожицата от Париж, млада румена мома с невинен поглед и детски весело лице, често се разхожда по поляната и бере някакви диви цветя. Ив. Вазов, Съч. XII, 98. Но изведнъж той се сепва, повдига очи, усмихва се, лицето му прояснява и добива пак префищното си весело и безгрижно изражение. Й. Йовков, Разк. I, 67. Детското й лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден и в нейните дълбоки, сини очи, весели и чисти, блестеше росата на безгрижие и радост. Елин Пелин, Съч. II, 44. Околността кънтеше от техните песни. Пееше с увлечение учителят, пееха и учениците. Песните им бяха все бодри, весели. Ст. Дичев, ЗС I, 357-358. В път застигна ме и с мен / път държа юнак напети — / ясний блян на младостта / в погледа му весел свети. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 58. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело. Хр. Ботев, Съч., 1929, 6. На тихия перон, под цъфналата стряха, / едни очи, усмивка весела. / И дълго още подир влака шапката се маха, / а ти ^п^озюреца си се надвесила... Е. Багря на,

3. Прен. Разг. Който с вида си предизвиква радостно настроение, създава удоволствие; приветлив, приятен. Тази стая е широка, просторна и светла; весела е. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. Вътре е топло.. По чистите пръстени подове са разстлани хасъри, по одърите са наредени весели, шарени възглавници. Н. Стефанова, РП, 33. Чуден беше животът след бурята!.. Над ливадите се извиваше дъгата като венец, красива, многоцветна, весела. К. Калчев, ПИЖ, 71. Там някъде е тяхната бедна, потъмняла, схлу-пена къщичка.. Там няма да светне жив огън в печката и неговата весела светлина няма да заиграе по стените. Елин Пелин, Съч. V, 35-36. // За дърво, цвете и под. — който със свежестта си, със зеления си цвят или с цветовете си е приятен за гледане; свеж, зелен, неувехнал. Дървото си беше здраво, зелено и весело, — не се виждаше никъде суха съчка. Й. Йовков, ВАХ, 142. Ето, тая жълта тревица тук е била потискана от тежкия студен камък,..; другата пък трева около нея е буйна, зелена и весела, защото е расла на свобода. Ил. Волен, НС, 88. На горска чубрика и здравец весел / тез песни нови, знам, ще да миришат. Ив. Вазов, Съч. III, 113. —Дорде е китка весела, / язе ще за теб да миела; / йот като китка повене, / язе ще да се йожена, / за друга либе като тебе. Нар. пес., СбНУ XIV, 43. // За багри, шарки и под. — който е приятен за окото, светъл, свеж. Някои поят конете, други стягат каручките си, боядисани с весели шарки, натоварени с това-онова. Елин Пелин, Съч. I, 182. Сякаш за да си посочи накъде трябва да върви, той го [бастуна] опречи напред към желязната портичка, боядисана заедно с пръчките на оградата във весела светла резеда, отвори я, блъсна я силно назад и забърза през двора. Т. Хар-манджиев, Р, 30. По стените на стаята, която определиха за гостна, трептяха свежи, весели шарки. Д. Талев, ПК, 512. На стената/опънат е/листът бял, /с весели багри/изписан. Б. Райнов, СбСт, 74.

4. За период от време — който е изпълнен с радостни, приятни преживявания. Ама пак ще кажа, че весели времена бяха тогава. Ал. Константинов, Съч. I, 157. Тогава тук започваха весели дни.. — в хана свиреха гайди, чуваха се провиквания, а от време на време дюшемето захващаше да бумти, като че се цродънваше под юнашката, ръченица. И. Йовков, ВАХ, 5. Той [бай Йордан] винаги ни донасяше червено чирпанско вино и всички се събирахме в квартирата на Фурнаджиев, където прекарвахме много весели вечери. А. Каралийчев, С, 238. Най-весели-ят ден в крайните квартали на Лондон е съботата. Тогава се получават седмичните заплати. Ив. Мирски, ПДЗ, 65.

5. Който предизвиква смях; хумористичен. Дохождането на Йоргя беше приятна изненада за Нойкови. Всички знаеха, че той ще разправя патилата си и понеже в тия патила имаше много весели случки, то всички обичаха да го слушат. Д. Немиров, Б, 63. Щом ги видя, Давид разбра, че случайно или нарочно, тук бяха се събрали всички тия селски ергени, които неотколе бяха замесени в една весела цетория около един откраднат петел. Й. Йовков, ЖС, 183. Художникът Александър Божинов, който тъкмо беше се заловил за своята прочута на вре