Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/122“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ВЕРИЖНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Верига, използвана като повод, юлар на добиче. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРИЖНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Верига, използвана като повод, юлар на добиче. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРИЖНО <i>нареч.</i> 1. Като верига, във форма на верига. <i>Те</i> {силиконите] <i>представляват високомолекулярни съединения, молекулите на които са изградени около верижно свързани и редуващи се атоми на си-цилий и кислород, сицилий и сяра и др.</i> ВН, 1960, бр. 2889,4. | + | <b>ВЕРИЖНО</b> <i>нареч.</i> 1. Като верига, във форма на верига. <i>Те</i> {силиконите] <i>представляват високомолекулярни съединения, молекулите на които са изградени около верижно свързани и редуващи се атоми на си-цилий и кислород, сицилий и сяра и др.</i> ВН, 1960, бр. 2889,4. |
2. По верижен метод. <i>За да се ускори строежът, в бригадата решиха да работят верижно: докато в двете звена издигаха стените, друго звено стягаше колони.</i> ВН, | 2. По верижен метод. <i>За да се ускори строежът, в бригадата решиха да работят верижно: докато в двете звена издигаха стените, друго звено стягаше колони.</i> ВН, | ||
1960, бр. 2824, 2. | 1960, бр. 2824, 2. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРИЖНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> верижен. <i>При многозабойната система се избягват напълно слабостите,., като неизползуване пълния капацитет на машините, липсата на строга система и верижност на работата.</i> ОФ, 1950, бр. | + | <b>ВЕРИЖНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> верижен. <i>При многозабойната система се избягват напълно слабостите,., като неизползуване пълния капацитет на машините, липсата на строга система и верижност на работата.</i> ОФ, 1950, бр. |
1801,2. ^ | 1801,2. ^ | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРЙЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма. <i>м.</i> Реалистично течение в италианската литература, музика (главно в операта) и изобразително изкуство от края на 19 в. с елементи на натурализъм, с подчертана социално-по-литическа насоченост към работническа тематика. | + | <b>ВЕРЙЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма. <i>м.</i> Реалистично течение в италианската литература, музика (главно в операта) и изобразително изкуство от края на 19 в. с елементи на натурализъм, с подчертана социално-по-литическа насоченост към работническа тематика. |
— От ит. уешто. | — От ит. уешто. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРИФИКАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Проверяване истинността на научна теория, твърдение, обикн. по опитен път; верифициране. | + | <b>ВЕРИФИКАЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Проверяване истинността на научна теория, твърдение, обикн. по опитен път; верифициране. |
— От лат. уепйсайо. | — От лат. уепйсайо. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРИФИЦЙРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Проверявам, установявам истинността на научно твърдение и др., обикн. по опитен път. верифицирам се <i>страд.</i> | + | <b>ВЕРИФИЦЙРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Проверявам, установявам истинността на научно твърдение и др., обикн. по опитен път. верифицирам се <i>страд.</i> |
— От нем. уепГшегеп. | — От нем. уепГшегеп. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРИФИЦЙРАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> верифицирам <i>и от</i> верифицирам се; верификация. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> вяра. <i>Облогът наистина я оживил, нова верица трепнала под вълнуващите се момински гърди.</i> О. Василев, ЖБ, 429. <i>От жена си са оставам, от вярата си не мога, или: От жена си са отричам, от верицата не са отричам.</i> П. Р. Славейков, БПII, 23. | ||
| − | + | ◇ Верицата ти <мръсна>. <i>Руг.</i> Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. <i>— Остроумието на Спас вбеси полицаите. Заналага-ха го свирепо. Биеха и крещяха: — Ти нас ли ще баламосваш? Казвай, верицата ти, как си правил конспирация!</i> Д. Жотев, ПМИ, 16. Верицата ще разплача <i>някому. Грубо.</i> Ще отмъстя жестоко на някого (обикн. при закана за жестока разправа). <i>— Слушай! Разплаквам верицата на един човек, който ме смята за опозиция!</i> Хр. Пелитев, ХО, 57. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕРИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> вяра. Само в съчет. Веричката ти <проклета, мръснах | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ВЕРИЧКА <i>ж. Умал. от</i> вяра. Само в съчет. Веричката ти <проклета, мръснах | ||
| − | |||
| − | |||
| − | ВЕРМАХТ <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Название на въоръжените сили на Третия райх (1935-1945). | + | <i>Руг.</i> Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. <i>— Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво .. изпочупило младите филизи,.. — Тц, тц-тц!.. Хайдути хора, веричката им проклета!</i> Чудомир, Избр. пр, 120. <i>Като рече веднъж „фрас“! — отиде и въдица, и конец, и всичко! Веричката му сомска! То не беше и сом като сом, а ламя!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 110. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕРМАХТ</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Название на въоръжените сили на Третия райх (1935-1945). | ||
— От нем. АУеЬгтасМ. | — От нем. АУеЬгтасМ. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРМИКУЛЙТ <i>м. Минер.</i> Минерал във форма на дребни люспи или едри плочести кристали с кафяв или златистожълт цвят, използван като изолационен или огнеупорен материал. <i>Един от интересните плочести материали е вермикулитът, който е най-често с кафяв цвят, но не е еластичен.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 26. | + | <b>ВЕРМИКУЛЙТ</b> <i>м. Минер.</i> Минерал във форма на дребни люспи или едри плочести кристали с кафяв или златистожълт цвят, използван като изолационен или огнеупорен материал. <i>Един от интересните плочести материали е вермикулитът, който е най-често с кафяв цвят, но не е еластичен.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 26. |
— Фр. уешисиШе. | — Фр. уешисиШе. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРМУТ <i>м.</i> Само <i>ед.</i> Подсладено алко-холно питие със слабо горчив вкус, приготвено от вино и ароматизирано с билки. <i>На съседната маса седеше млад рус човек с очила и някак отегчено пиеше вермут.</i> Д. Димов, Т, 106. <i>Вермут се лее и кипи шампанско, / отскачат тапи | + | <b>ВЕРМУТ</b> <i>м.</i> Само <i>ед.</i> Подсладено алко-холно питие със слабо горчив вкус, приготвено от вино и ароматизирано с билки. <i>На съседната маса седеше млад рус човек с очила и някак отегчено пиеше вермут.</i> Д. Димов, Т, 106. <i>Вермут се лее и кипи шампанско, / отскачат тапи — пукот глух се чува.</i> Ем. Попдимитров, СР, 5о. // Само <i>мн.</i> Различни видове от това питие. <i>—Какви вермути имате в магазина? Кой от тях бихте ми препоръчали?</i> |
— Нем. \УегтШ. | — Нем. \УегтШ. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРМУТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> вермут. | + | <b>ВЕРМУТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> вермут. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРНИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> верен. <i>Тук именно само за минутка у него назря една проста житейска фи-лософийка, която си беше | + | <b>ВЕРНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> верен. <i>Тук именно само за минутка у него назря една проста житейска фи-лософийка, която си беше „май твърде верничка“.</i> И. Петров, МВ, 90. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРНИСАЖ <i>м. Книж.</i> Тържествено откриване на художествена изложба пред поканени специалисти и гости. <i>Дяволски му бе провървяло | + | <b>ВЕРНИСАЖ</b> <i>м. Книж.</i> Тържествено откриване на художествена изложба пред поканени специалисти и гости. <i>Дяволски му бе провървяло [на Хари] напоследък. Особено с изложбата.. Откри я през април в една студена заличка, едва събра малко пари за вернисажа.</i> П. Вежинов, НБК, 322. |
— Фр. уегш8$а§е. | — Фр. уегш8$а§е. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕРНОПОДАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Верноподанически. <i>И отпрати към столицата само колите с разбойнически глави.. Селим хан му благодари с дълго, но съвсем ясно писмо за вернопода-ната му ревност.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 535. <i>Но никой от тие последните | + | <b>ВЕРНОПОДАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Верноподанически. <i>И отпрати към столицата само колите с разбойнически глави.. Селим хан му благодари с дълго, но съвсем ясно писмо за вернопода-ната му ревност.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 535. <i>Но никой от тие последните [народните деятели] не е можал да преживей дълго време в своето родно място, по причина на гоненията, които са търпели от страна на верноподаните чорбаджии.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 43. |
Версия от 18:50, 15 декември 2013
ВЕРИЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Верига, използвана като повод, юлар на добиче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРИЖНО нареч. 1. Като верига, във форма на верига. Те {силиконите] представляват високомолекулярни съединения, молекулите на които са изградени около верижно свързани и редуващи се атоми на си-цилий и кислород, сицилий и сяра и др. ВН, 1960, бр. 2889,4.
2. По верижен метод. За да се ускори строежът, в бригадата решиха да работят верижно: докато в двете звена издигаха стените, друго звено стягаше колони. ВН,
1960, бр. 2824, 2.
ВЕРИЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от верижен. При многозабойната система се избягват напълно слабостите,., като неизползуване пълния капацитет на машините, липсата на строга система и верижност на работата. ОФ, 1950, бр.
1801,2. ^
ВЕРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. м. Реалистично течение в италианската литература, музика (главно в операта) и изобразително изкуство от края на 19 в. с елементи на натурализъм, с подчертана социално-по-литическа насоченост към работническа тематика.
— От ит. уешто.
ВЕРИФИКАЦИЯ ж. Книж. Проверяване истинността на научна теория, твърдение, обикн. по опитен път; верифициране.
— От лат. уепйсайо.
ВЕРИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Проверявам, установявам истинността на научно твърдение и др., обикн. по опитен път. верифицирам се страд.
— От нем. уепГшегеп.
ВЕРИФИЦЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от верифицирам и от верифицирам се; верификация.
ВЕРИЦА ж. Умал. от вяра. Облогът наистина я оживил, нова верица трепнала под вълнуващите се момински гърди. О. Василев, ЖБ, 429. От жена си са оставам, от вярата си не мога, или: От жена си са отричам, от верицата не са отричам. П. Р. Славейков, БПII, 23.
◇ Верицата ти <мръсна>. Руг. Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. — Остроумието на Спас вбеси полицаите. Заналага-ха го свирепо. Биеха и крещяха: — Ти нас ли ще баламосваш? Казвай, верицата ти, как си правил конспирация! Д. Жотев, ПМИ, 16. Верицата ще разплача някому. Грубо. Ще отмъстя жестоко на някого (обикн. при закана за жестока разправа). — Слушай! Разплаквам верицата на един човек, който ме смята за опозиция! Хр. Пелитев, ХО, 57.
ВЕРИЧКА ж. Умал. от вяра. Само в съчет. Веричката ти <проклета, мръснах
Руг. Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. — Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво .. изпочупило младите филизи,.. — Тц, тц-тц!.. Хайдути хора, веричката им проклета! Чудомир, Избр. пр, 120. Като рече веднъж „фрас“! — отиде и въдица, и конец, и всичко! Веричката му сомска! То не беше и сом като сом, а ламя! Д. Калфов, Избр. разк., 110.
ВЕРМАХТ мн. няма, м. Книж. Название на въоръжените сили на Третия райх (1935-1945).
— От нем. АУеЬгтасМ.
ВЕРМИКУЛЙТ м. Минер. Минерал във форма на дребни люспи или едри плочести кристали с кафяв или златистожълт цвят, използван като изолационен или огнеупорен материал. Един от интересните плочести материали е вермикулитът, който е най-често с кафяв цвят, но не е еластичен. Б. Ангелов, ЗМ, 26.
— Фр. уешисиШе.
ВЕРМУТ м. Само ед. Подсладено алко-холно питие със слабо горчив вкус, приготвено от вино и ароматизирано с билки. На съседната маса седеше млад рус човек с очила и някак отегчено пиеше вермут. Д. Димов, Т, 106. Вермут се лее и кипи шампанско, / отскачат тапи — пукот глух се чува. Ем. Попдимитров, СР, 5о. // Само мн. Различни видове от това питие. —Какви вермути имате в магазина? Кой от тях бихте ми препоръчали?
— Нем. \УегтШ.
ВЕРМУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от вермут.
ВЕРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от верен. Тук именно само за минутка у него назря една проста житейска фи-лософийка, която си беше „май твърде верничка“. И. Петров, МВ, 90.
ВЕРНИСАЖ м. Книж. Тържествено откриване на художествена изложба пред поканени специалисти и гости. Дяволски му бе провървяло [на Хари] напоследък. Особено с изложбата.. Откри я през април в една студена заличка, едва събра малко пари за вернисажа. П. Вежинов, НБК, 322.
— Фр. уегш8$а§е.
ВЕРНОПОДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Верноподанически. И отпрати към столицата само колите с разбойнически глави.. Селим хан му благодари с дълго, но съвсем ясно писмо за вернопода-ната му ревност. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 535. Но никой от тие последните [народните деятели] не е можал да преживей дълго време в своето родно място, по причина на гоненията, които са търпели от страна на верноподаните чорбаджии. 3. Стоянов, ЗБВ I, 43.
