Преглед на кода на Page:RBE Tom3.djvu/409

<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /></noinclude>2. <i>Спорт.</i> Състояние на зашеметеност, замаяност на боксьор от удар при боксов мач.

<b>— От англ. groggy "нестабилен, клатещ се, опиянен,.</b>

<b>ГРОЗА<sup>1</sup>,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i>

1. Страх. <i>На улицата останахме само аз и непознатият господин. Всичко това стана толкова бързо, че едва сега погледнах внимателно спътника си и, помня, мигом по жилите ми се разляха тръпки на гроза.</i> Г. Райчев, Избр. съч. П, 219. <i>Грозъо сякаш не уби: пропастта грабна жертвите му. И това беше дваж по-страшно!..; нему олекна уж, но го обхвана и грозата, дойде му да хукне нанякъде.</i> А. Страшимиров, ЕД, 105. <i>Минка гледаше как се въртят очите на буля Костанда и я хващаше гроза: ух, че про-тивна жена!</i> М. Кремен, СС, 46.

2. С гл. съм или ставам в 3 л. ед. и дат. или вин. от крат. лич. местоим. гроза ми (ме) е (става). Изпитвам страх; страх ме е. <i>Неволно безпокойство го обзе при мисълта за опасностите, които се крият за минувача из подобни подземия.. Беше му гроза вече в тоя зандан.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 128-129.

<i>— Недей им взема децата от къщите, ще се разбяга, беим, селото.. Ами я да няма никого, нали ще ви бъде и вам гроза да живеете лете тука сами.</i> Ц. Гинчев, ГК, 137. <i>Но ето пещерата се стеснява и пред нас се отваря само една дупка, голяма, колкото да мине човек. Гроза ни става от тоя затворен пущинак.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 50. <i>Я виж какво е тъмно на двора, мърчи като в рог; но как ми са види тъй като пусто, мене ма е гроза да сляза долу.</i> Ил. Блъсков, ПБ Ш, 38.

<b>ГРОЗА<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Заплаха. <i>Никой не може да си помисли, че Русия ще остане хладнокръвна зрителка в онези минути, когато са окаже гроза за съдбината на княжествата.</i> НБ, 1876, бр.

9, 33. <i>Ако долньото духовенство, т. е. поповете.., и да са състои от природни бъл-гаре, но грозата на гръцкия епископ обуздава сякого от тях.</i> НБ, 1876, бр. 17, 67.

<b>— Рус. гроза.</b>

<b>ГРОЗА<sup>3</sup></b> <i>ж.</i> Само в съчет.: <b>Иде ми гроза.</b> Изглежда ми, вижда ми се грозно.

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.</b>

<b>ГРОЗАВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Грозен (в 1 знач.). <i>Между селото Бо-юкдере и прилежащето нему село Енимаха-ле ся намираше по онова време една къща от турска архитектура, която извън гледана виждаше ся твърде струпана и гроза-ва.</i> П. Р. Славейков, ЦП Ш (превод), 84.

<b>ГРОЗАВО</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. в съчет.: <b>Иде ми грозаво.</b> Струва ми се грозно. <i>Мене ми са виждаше, право наистина, но не толкоз прилично това, що говореше той, и стидно и грозаво ми идеше някак да бъда последовател на человек, който с таквизи груби маниери защищаваше правдините на народа си.</i> Лет., 1876, 38.

<b>ГРОЗД,</b> гроздът, грозда, <i>мн.</i> гроздове, след <i>числ.</i> грозда, <i>м.</i> 1. Зърна грозде на обща дръжка, които образуват едно цяло; чепка, кичур. <i>Дядо Андрей откъсна черен грозд и хапна няколко зърна.</i> К. Петканов, СВ, 185. <i>Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат.</i> Г. Караславов, Тат.,

130. <i>Трапезата бе сложена под голям свод от лози, по които висяха узрели гроздове.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 18. <i>Видяхме един вол, който протягаше шия, захапваше наведнъж по два-три грозда и ги поглъщаше с голяма наслада.</i> А. Каралийчев, ПД, 152. <i>И гроздът бавно златен сок налива,</i> / <i>и дъх излъхва розата свенлива.</i> Ем. Попдимитров, СР, 24. <i>От лоза грозд, и от трън къпина.</i> П. Р. Славейков, БП П, 27.

2. <i>Разш.</i> Плодове или цветове на обща дръжка, които образуват едно цяло. <i>— Ами я кажи, спомняш ли си за банана с големите триметрови листа и нависналите гроздове с плодове?</i> П. Бобев, ЗП, 74. <i>Павел надникна навън и видя две кокосови палми. От върховете им висяха цели гроздове зелени кокосови орехи.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 590. <i>Зарадваха погледа му бледосините гроздове на зюмбюлите.</i> Д. Спространов, С, 181. <i>Светлият връх на елата., се поклащаше леко от вятъра и люлееше като златисти украшения грозда от шишарки.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 116. <i>Скоро над полусрутените зидове нависнаха ухаещите гроздове на люляка.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 24.

3. Еднородни неща, събрани накуп във форма на чепка грозде. <i>Това е панаирът.. Големи алени чадъри на лимонададжии,..; гроздове пъстри балончета, вързани с конец и раздвижени.</i> К. Константинов, ПЗ, 12-13. <i>Те започнаха да излизат сърдити на групи, на групи от горното отвърстие, а после кацаха и се лепяха нагъсто на една недалечна бука. Там скоро се образува грамаден грозд от гъмжащи пчели.</i> П. Здравков, НД, 134. <i>Работел</i> [бай Симов] <i>с десетина въдички.. И измъквал не по една, не по две, а по цели букети, цели гроздове от мрени.</i> Д. Калфов, KP, 83. <i>Макар да бяха получили заповед да не грабят селищата, мнозина носеха отзад на коня торби брашно, селски дрехи или цели гроздове кокошки, навързани за краката.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 108. <i>По улицата минаваше трамвай и когато по вратите му висяха гроздове от хора, Мария си мислеше, че младежите са луди по тия мачове.</i> А. Наковски, МПП, 16.

О <b>Съцветие грозд.</b> <i>Бот.</i> Съцветие, при което цветовете са разположени върху дръжки на една неразклонена цветна ос. <i>Цветовете</i> [на акацията] <i>са бели, събрани в съцветие грозд и отделят аромат.</i> А. Коцев и др., Бтн VI кл, 118.

<b>ГРОЗДАК,</b> <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Грозд. <i>Като в сън израсна напреде ми</i><noinclude></noinclude>