Преглед на кода на Page:RBE Tom10.djvu/352

<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /></noinclude><b>НАНОСЯ СЕ. Вж. наносвамсе.</b>

<b>НАНЯКЪДЕ</b> <i>нареч.</i> <b>В неопределена или неизвестна посока, в някаква посока.</b> <i>Двамата комити бяха отведени нанякъде, но къде бяха отведени, никой не знаеше.</i> <b>Г. Караславов, Избр. съч. X, 57.</b> <i>Той стоеше дълго време неподвижен, захласнат сякаш в някакви свои мисли, после изведнъж тръгваше нанякъде, без да каже нито дума.</i> <b>П. Вежинов, НС, 6.</b> <i>Искаше й се да отиде нанякъде, но не знаеше накъде.</i> <b>К. Петканов, ВВ, 188.</b> <i>Едно момче тръгнало да пътува нанякъде с едного си чича и докато вървели, на пътя намерили един възел с пари.</i> <b>У, 1870, бр. 1,63.</b>

<b>НАНЯМ, -яш,</b> <i>несв., непрех. Детск.</i> <b>Спя; нанкам.</b>

<b>НАНЯНЕ</b> <i>ср. Детск. Отгл. същ. от</i> <b>на-ням; спане, нанкане.</b>

<b>НАОБЕЛВАМ, -аш,</b> <i>несв.;</i> <b>наобеля, -иш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-их, се.,</b> <i>прех. Разг.</i> <b>Обелвам много, голямо количество от нещо; наобе-лям.</b> <i>Наобелих цяла тенджера с картофи.</i> <b>наобелвам се, наобеля се</b> <i>страд.</i>

<b>НАОБЕЛВАНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> <b>наобелвам</b> <i>и от</i> <b>наобелвам се; наобеляне.</b>

<b>НАОБЕЛЯ. Вж.. Наобелвам и наобеля м.</b>

<b>НАОБЕЛЯМ, -яш</b><i>, несв.</i> <b>(рядко); наобеля, -иш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-их,</b> <i>св. прех.</i> <b>Наобелвам. наобелям,се, наобеля се</b> <i>страд.</i>

<b>— От Сг. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.</b>

<b>НАОБЕЛЯНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> <b>наобелям</b> <i>и от</i> <b>наобелям се; наобелване.</b>

<b>НАОБИКАЛЯМ, -яш,</b> <i>несв</i><b>.; наобиколя, -йш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-йх, се.,</b> <i>прех.</i> <b>и (рядко)</b> <i>непрех.</i>

<b>1. Само</b> <i>мн.</i> <b>и 3 л.</b> <i>ед.</i> <b>Заставаме около някого или нещо, от всички страни на някого или нещо; заобикалям<sup>2</sup>.</b> <i>Иде ли в кафенето, наобиколят го приятели и бързат да му съобщават сведения от града и от селата.</i> <b>Ал. Константинов, БГ, 122.</b> <i>Публиката шумно наобиколи Левски, който излизаше, обграден плътно от заптии.</i> <b>Ст. ДиНев, ЗС II, 760.</b> <i>Заесени ли се и падне първата слана, ние наобикаляме печката.</i> <b>Кр. Григоров, ОНУ, 53.</b> <i>Децата ме наобиколиха, луди от радост, прегръщаха ме.</i> <b>К. Величков, Н, 1884, кн. 11,923.</b>

<b>2. Посещавам някого или нещо, намйнавам, отбивам се при някого или някъде веднъж или от време на време, обикн. за да го видя как е, какво е положението му или как протича нещо; заобикалям<sup>2</sup>, навестявам, спо-хождам. —</b> <i>Тя как е? Златна душа има това момиче. Наобикаляй я и се грижи за нея.</i> <b>М. Грубешлиева, ПИУ, 171.</b> <i>Денем, ..,'Ьз все бях нащрек и се надявах моят земляк да ме наобиколи.</i> <b>Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 215. —</b> <i>Ами че ние сме чифчии хора, по два пъти наобикаляме добитъка нощем.</i> <b>Н. Карал иева, Н, 110.</b> <i>Вършат ли работа гъсеничните трактори? Привечер ще ги наобиколя с колата.</i> <b>А. Гуляшки, МТС, 247.</b> <i>Една вечер той излезе да наобиколи около чифлика. Снегът, скърцаше под замръзналите му царвули.</i> <b>Й. Йовков, АМГ, 27. наобика-лям се, наобиколя се</b> <i>страд. Като ся отвориха вратата, един человек, който изговори девет, влезе между глотата /калабалъ-ка/, а друг един, който повтори хиляда и осемстотин, ся наобиколи от членовете на тайнствената чета.</i> <b>П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 54.</b>

<b>НАОБИКАЛЯМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>наобиколя се</b>

<i>св., непрех.</i> <b>1.</b> <i>Остар.</i> <b>Само</b> <i>мн.</i> <b>и 3</b> <i>л. ед.</i> <b>Заставаме около някого или нещо, от всички страни на някого или нещо; наобикалям, заобикалям<sup>2</sup>. • Обр.</b> <i>Сичките европейски дипломате с втренчени очи загледаха този велик въпрос</i> <b>[Източния]</b> <i>как гори, и са наобиколиха да го разглеждат какъв е той.</i> <b>НБ, 1876, бр. 34,131.</b>

<b>2.</b> <i>Рядко.</i> <b>Създавам си кръг от познати, близки или някаква социална среда, с която активно общувам; заобикалям се, обкръжавам се, обграждам се.</b> <i>Царят се наобиколил с коварни и продажни съветници.</i> <b>Л. Андре-йчин и др., БТР, 503.</b>

<b>НАОБИКАЛЯНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ср. Отгл. същ., от</i> <b>наобикалям</b> <i>и от</i> <b>наобикалям се; заобикаляне.</b>

<b>НАОБИКОЛЯ. Вж. н а о б и к а л я м.</b>

<b>НАОБЛЕКА. Вж. наобличам.</b>

<b>НАОБЛЙЧАМ, -аш,</b> <i>несв.;</i> <b>наоблека, наоблечёш,</b> <i>мин. св.</i> <b>наоблякох, наоблёче,</b> <i>прич. мин. св. деят.</i> <b>наоблякъл, -кла, -кло,</b> <i>мн.</i> <b>наоблёкли,</b> <i>св., прех.</i> <b>1. Обличам много (дрехи).</b> <i>Моите приятели и те почнаха да изхвърлят врабчетата от гнездата си.</i> <b>У</b> <i>Фу</i> <b>[врабёц],</b> <i>като наоблякъл всичките си юнашки фланелки и ги хвърля право надолу с главата.</i> <b>Й. Радичков, НБ, 52-53.</b>

<b>2.</b> <i>Разг.</i> <b>Обличам някого с много дрехи.</b> <i>Наоблякох детето, защото ми се видя студено.</i>

<b>3.</b> <i>Разг.</i> <b>Обличам мнозина или много неща.</b> <i>Наоблякох децата и тръгнахме,</i> <b>наобличам се, наоблека се I.</b> <i>Страд. от</i> <b>наобличам. II.</b> <i>Възвр. от</i> <b>наобличам във 2 знач.</b> <i>Така съм се наоблякъл, че едва дишам,</i> <b>наобличам си, наоблека си</b> <i>възвр. от</i> <b>наобличам в 1 знач.</b>

<b>НАОБЛЙЧАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>наоблека се</b> <i>св., непрех.</i> <b>Само</b> <i>мн.</i> <b>и 3</b> <i>л. ед.</i> <b>Мнозина или всички се обличаме.</b> <i>Мислят, че са постигнали вече всичката мъдрост, та не им трябува друго освен, чтом излязат из училището да заврълят книгите и да чакат мъж, за да станат господарки и да ся наоб-лекат по най-новата мода.</i> <b>Й. Груев, КН 4 (превод), 80.</b>

НАОБЯДВАМ СЕ, -аш се, <i>св.</i> и (рядко)

<i>несв., непрех.</i> Нахранвам се на обед. <i>Щом се</i><noinclude></noinclude>