Преглед на кода на Page:RBE Tom10.djvu/211

<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /></noinclude><b>Избр. съч. I, 325.</b> <i>Старият воденичар на прага /пуши със лула с разкрита пазва. / На мливаря млад с усмивка блага / нещо му надълго той разказва.</i> <b>Н. Ракитин, С II, 88.</b> <i>„Не е нужно, мислим, да казваме надълго, колко е нужна и коя полза ще принесе тази малка Числителница в душите на малолетните дечица, които постъпват на най-дол-ний чин в сяко училище.“</i> <b>Г. Кръстевич, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. И, 198.</b>

<b>3</b><i>.Остар. Книж.</i> <b>За дълго, продължително време; задълго, дълго.</b> <i>Навярно потерята се заблуди, но не надълго.</i> <b>Ив. Вазов, СбНУ III, 7.</b> <i>Внезапна вихрушка дига облаци прах, клонете на брястовете се разклащат, за-скърцват, зашумяват надълго.</i> <b>К. Константинов, СЧЗ, 18.</b> <i>Обсадените едвам са могли да противопоставят 10 000 войска и пак надълго са са държали насрещу страшна и голяма сила.</i> <b>П. Р. Славейков, СК, 87.</b> <i>Опитът тъй ни говори, че нищо толкоз живо, толкоз надълго са не опазва в душата, колкото впечатленията, що остават у члове-ка от млади години.</i> <b>У, 1870, бр. 4, 55.</b>

◇ <b>Надълго и нашироко.</b> <i>Разг.;</i> <b>Надълго и широко.</b> <i>Остар.</i> <b>1. Много дълго и с големи подробности.</b> <i>Мама много често ни беше показвала портретите на видни руски поети и писатели. И надълго и нашироко ни беше разказвала за живота на всеки един от тях.</i> <b>Г. Русафов, ИТБД, 57.</b> <i>Като зае поста на главен прокурор, побърза да свика конференция на служителите от съда и полицията и не намери какво друго да каже, пга надълго и широко бръщолеви, че за в бъдеще строго щял да следи в следствения материал названията на нелегалните организации.</i> <b>К. Георгиев, ВБ, 47-48. 2.</b> <i>Остар. Книж.</i> <b>На различни страни, в различни посоки; насам-натам.</b> <i>Той се разхождаше полека надълго и нашироко, като въртеше тоя страшен куп големи ключове.</i> <b>Др. Цанков, ТМ (превод), 138.</b>

<b>НАДЪНВАМ, -аш,</b> <i>несв.;</i> <b>надъня, -иш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-их,</b> <i>св., прех. Разг.</i> <b>1. Набивам<sup>1</sup>, на-тупвам някого; набъхтвам, напухвам<sup>1</sup>.</b> <i>По-добре е да не се ежи, защото някой ден ще го надънят хубаво за това.</i>

<i>Z.</i> <b>Блъсвам, удрям.</b> <i>Внимавай да не надъниш колата в някое дърво,</i> <b>надънвам се, надъня се</b> <i>страд.</i>

<b>НАДЪНВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>надъня се</b> <i>св., не</i><b>-</b><i>прех. Разг.</i> <b>Удрям се, блъсвам се.</b> <i>Вчера се надъних в едно бюро и още ме боли кракът.</i>

<b>НАДЪНВАМ СЕ, -аш се,</b> <i>несв.;</i> <b>надъня се, -иш се,</b> <i>мин. св.</i> <b>-их се,</b> <i>св., непрех. Разг.</i> <b>Наяждам се обилно, поглъщам нещо в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, надумквам се, набумквам се.</b>

<b>>•' НАДЪНВАНЕ<sup>1</sup>,</b> <i>мн.</i> <b>-ия,</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> <b>надънвам</b> <i>и от</i> <b>надънвам се.</b>

<b>НАДЪНВАНЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> <b>-ия,</b> <i>ср. Разг. Отгл. Същ. от</i> <b>надънвам се; натъпкване, наблъскване, надумкване, набумкване.</b>

<b>НАДЪНКАМ. Вж. надънквам. НАДЪНКВАМ, -аш,</b> <i>несв.;</i> <b>надънкам, -аш,</b> <i>св., прех. Диал.</i> <b>Набивам<sup>1</sup>, натупвам; надънвам, набъхтвам, надървявам, надървям. надънквам се, надънкам се</b> <i>страд.</i>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.</b>

<b>НАДЪНКВАНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>-ия,</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> <b>надънквам; набиване<sup>1</sup>, на-дънване<sup>1</sup>.</b>

<b>НАДЪНЯ. Вж. надънвам.</b>

<b>НАДЪНЯ СЕ. Вж. надънвам се.</b>

<b>НАДЪРВАРЯ, -иш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-их,</b> <i>св., прех. Диал.</i> <b>Набивам<sup>1</sup>; надървявам.</b> <i>Го на-дървариле .. иго истерале.</i> <b>СбНУ, XIII, 198.</b>

<b>— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.</b>

<b>НАДЪРВЯ. Вж. надървявам. НАДЪРВЯ. Вж. надървям. НАДЪРВЯВАМ, -аш,</b> <i>несв.;</i> <b>надървя. -йш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-йх,</b> <i>св., прех. Диал.</i> <b>Набивам<sup>1</sup> някого, обикн. с дърво; натупвам, набъхтвам, надънвам, надънквам, надървям. надървявам се, надървя се</b> <i>страд.</i>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.</b>

<b>НАДЪРВЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>-ия,</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> <b>надървявам</b> <i>и от</i> <b>надървявам се; натупване, набъхтване, надънване, надънкване, надървяне.</b>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.</b>

<b>НАДЪРВЯМ, -яш,</b> <i>несв.;</i> <b>надървя, -иш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-их,</b> <i>прич. мин. страд,</i> <b>надървен,</b> <i>св., прех. Диал.</i> <b>1. Правя нещо меко да стане твърдо като дърво; втвърдявам.</b>

<b>2. Набивам някого, обикн. с дърво; натупвам, набъхтвам, надънвам, надънквам, надървявам. надървям се, надървя се</b> <i>страд.</i> <b>НАДЪРВЯМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>надървя се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> <b>Ставам твърд като дърво; втвърдявам се.</b>

<b>о Надървям / надървя палците.</b> <i>Жарг.</i> <b>Умирам.</b>

<b>НАДЪРВЯНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>-ия,</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> <b>надървям</b> <i>и от</i> <b>надървям се.</b>

<b>НАДЪРДОРВАМ, -аш,</b> <i>несв.;</i> <b>надърдо-ря, -иш,</b> <i>мин. св.</i> <b>-их,</b> <i>св., прех. Разг. Пренебр.</i> <b>Дърдоря, изказвам много неща (обикн. глупости или празни приказки); на-говорвам<sup>2</sup>, наговарям<sup>2</sup>, набърборвам, на-бъбрям, надумвам<sup>2</sup>. надърдорвам се, надър-доря се</b> <i>страд.</i>

<b>НАДЪРДОРВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>надърдоря се</b>

<i>св., непрех. Разг. Пренебр.</i> <b>Дърдоря до насита; наприказвам се, наговорвам се<sup>2</sup>, наговарям се-, набърборвам се, набъбрям се, надумвам се<sup>2</sup>, надъдрям се.</b>

<b>НАДЪРДОРВАНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>-ия,</b> <i>ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от</i> <b>надърдорвам</b> <i>и от</i> <b>надърдорвам се; .наприказване, наговорва-не<sup>2</sup>, наговаряне<sup>2</sup>, набърборване, набъбряне, надумване<sup>2</sup>, надъдряне.</b><noinclude></noinclude>