Преглед на кода на Page:RBE Tom10.djvu/1240

<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /></noinclude><i>набавяло си нумизматическа сбирка, в която влизали и старобългарски монети.</i> <b>М. Арнаудов, БКД, 174.</b>

<b>НУМИЗМАТОГРАФИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> <b>Описание на старинни монети.</b>

<b>— От гр. уорлстда 'монета* + -графия.</b>

<b>НУМУЛЙТИ</b> <i>мн., ед.</i> <b>(рядко) нумулйт</b> <i>м.</i> <b>1.</b> <i>Зоол.</i> <b>Семейство изкопаеми морски едноклетъчни организми от групата на фора-миниферите със спирално завита черупка. МшппшЩев.</b> <i>От безгръбначните твърде разпространени</i> <b>[през неогена]</b> <i>били нуму-литите, мидите, охлювите и коралите.</i> <b>Р. Христов и др., Г, 116.</b> <i>Специалист по нуму-литите.</i>

<b>2.</b> <i>Геол.</i> <b>Варовик от епохата на палеогена (еоцена), образуван от черупките на тези организми; нумулитов варовик.</b>

<b>— От лат. пипнтИия, мн. питтиН1е.ч 'малка монета, паричка'.</b>

<b>НУМУЛЙТЕН, -тна, -тно,</b> <i>мн.</i> <b>-тни,</b> <i>прил. Зоол. Геол.</i> <b>Който се отнася до нуму-лити, свързан е с нумулити; нумулитов.</b> <i>В него</i> <b>[морето]</b> <i>се отлагат мергели, пясъчници и варовици. Последните са много богати на черупки от фораминиферата нуму-литес. Ето защо тия варовици наричаме още нумулитни.</i> <b>Геол. IX кл, 182-183.</b>

<b>НУМУЛИТОВ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Зоол. Геол.</i> <b>Нумулитен.</b> <i>Варовиците са оцветени различно.. Според вкаменелостите, които съдържат, биват коралови, нумули-тови, фораминиферни, криноидни варовици и др.</i> <b>Г. Георгиев, П, 221.</b> <i>Черупките на ну-мулитите имат форма на монета с големина до 2 см в диаметър. От тези черупки са изградени дебелослойни нумулитови варовици, които имат голямо разпространение всред утайките на палеогена (еоцена).</i> <b>Геол. IX кл, 166-167.</b>

<b>НУНАМ, -аш,</b> <i>несв. Диал. Детск.</i> <b>1.</b> <i>Прех.</i> <b>Приспивам дете, като обикн. му пея „нуни, нуни“; нанкам, нункам.</b> <i>Гъркини робини Стоянка турили, / у кът я турили, у кът йе седнала, / додали ю дете, дете да си държи / дете да си ну на Стоянка девойкя.</i> <b>Нар. пес., СбНУ ХЫН, 396.</b>

<b>2.</b> <i>Непрех.</i> <b>Спя; нанкам, нункам.</b>

<b>НУНАНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ср. Диал. Детск. Отгл. същ. от</i> <b>нунам; нанкане, нункане.</b>

<b>НУНИ</b> <i>междум. Диал. Детск.</i> <b>Нани.</b> <i>Я залюлях Млада Бога, / залюлях го, запеях му: /</i> <b>—</b> <i>Нуни, нуни, Млада Бога, / Млада Бога и Божичка!</i> <b>Нар. пес., СбНУ ХЫН, 503.</b> <i>Запояа до две до три баби: /</i> <b>—</b> <i>„Нуни, нани, малечко детенце, / нуни, нани, големо порасни / да отнемеш на царо царството, / да отнемеш везир везирството!“</i> <b>Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 367.</b> <i>Па го е Стана луляла, / лу-ляла, жално пеяла: / „Нуни ми, нуни, бел ка-мик, / ега ми станеш детенце!“</i> <b>Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 130.</b>

<b>— Друга форма: нъни.</b>

<b>НУНКА</b> <i>ж. Диал.</i> <b>Кума, кръстница; ка-лимана.</b> <i>Нунката (кумата) фърля ечмик върз главите на гостите.</i> <b>СбНУ XII, 41.</b>

<b>НУНКАМ, -аш,</b> <i>несв., непрех.</i> <b>и</b> <i>прех. Диал. Детск.</i> <b>Нанкам; нунам.</b>

<b>— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: нънкам.</b>

<b>НУНКАНЕ,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ср. Диал. Детск. Отгл. същ. от</i> <b>нункам; нанкане, нунане.</b>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: нънкане.</b>

<b>НУНКО, -то,</b> <i>мн.</i> <b>-вци и -ове,</b> <i>м. Диал.</i> <b>Кум, кръстник; калитата.</b> <i>До неделата приготвил що требеше; дарои на нункото, на старосватот, на деверите, за зетот и за сите роднине.</i> <b>СбНУ XIX, 37.</b> <i>Магарето не го викат на сватба за нунко, ами за да носи вода и дърво тоарено.</i> <b>СбНУ IV, 225.</b> <i>Мале-чок Стоян армасан / йубава мома вирянка. / ../Я го де греди малечок Стоян/со гърме-ви, со тътневи, / со девет рала тъмпани: / от девет села нункови,</i> <b>/</b> <i>от други толко попови.</i> <b>Нар. пес., СбНУ VI, 12.</b> <i>Нункото има кабахат, що не докръстил сина ми.</i> <b>Н. Геров, РБЯ III, 284.</b>

<b>НУНЦИАТУРА ж.</b> <i>Дипл.</i> <b>1. Само</b> <i>ед.</i> <b>Длъжност на нунций.</b>

<b>2. Времето, през което едно лице е нунций.</b>

<b>3. Сградата, където се помещава и работи един нунций.</b>

<b>— Лат. nuntiatura.</b>

<b>НУНЦИЙ, -ият, -ия,</b> <i>мн.</i> <b>-ии,</b> <i>м. Дипл.</i> <b>Постоянен дипломатически представител на папата в държави, с които папата поддържа официални дипломатически отношения.</b> <i>Аз помолих епископ Мендоса, който сега е тук, да запита папския нунций в Париж възможно ли е помирението с църквата.</i> <b>Сл. Боянов, СК, 208.</b> <i>Беззабавно след разтурянето на събора той</i> <b>[папата]</b> <i>изпрати във Византия нунции, за да прочетат на гръците разрешена молитва от схизмата (от православната вяра).</i> <b>М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 38.</b>

<b>— От лат. nuntius 'вестител'.</b>

<b>НУР, нурът, нура,</b> <i>мн.</i> <b>нурове,</b> <i>м. Остар.</i> <b>Небесен огън, небесна светлина.</b> <i>Най-подир тракнат на вратата баща му и майка му, донесат светия нур, по-скоро той си запали от тях свещта и, като заблестят на всички свещите из къщи...</i> <b>П. Тодоров, И II, 40.</b> <i>„Обичам тя“ ми казаха / устата й неверни.</i> <b>/</b> <i>Тез думи dem ся изрекат / там нур ся е изляло; / там божий храм е станало; / там служба ся е чело.</i> <b>П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 4, 180.</b>

<b>— От араб, през тур. nur.</b>

<b>НУР АМ СЕ, -аш се,</b> <i>несв., непрех. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i> <b>Гмуркам се; нуркам се, гуркам се.</b>

<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н й р а м с с.</b>

НУРАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i><noinclude></noinclude>