набавяло си нумизматическа сбирка, в която влизали и старобългарски монети. М. Арнаудов, БКД, 174.
НУМИЗМАТОГРАФИЯ ж. Книж. Описание на старинни монети.
— От гр. уорлстда 'монета* + -графия.
НУМУЛЙТИ мн., ед. (рядко) нумулйт м. 1. Зоол. Семейство изкопаеми морски едноклетъчни организми от групата на фора-миниферите със спирално завита черупка. МшппшЩев. От безгръбначните твърде разпространени [през неогена] били нуму-литите, мидите, охлювите и коралите. Р. Христов и др., Г, 116. Специалист по нуму-литите.
2. Геол. Варовик от епохата на палеогена (еоцена), образуван от черупките на тези организми; нумулитов варовик.
— От лат. пипнтИия, мн. питтиН1е.ч 'малка монета, паричка'.
НУМУЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Зоол. Геол. Който се отнася до нуму-лити, свързан е с нумулити; нумулитов. В него [морето] се отлагат мергели, пясъчници и варовици. Последните са много богати на черупки от фораминиферата нуму-литес. Ето защо тия варовици наричаме още нумулитни. Геол. IX кл, 182-183.
НУМУЛИТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Геол. Нумулитен. Варовиците са оцветени различно.. Според вкаменелостите, които съдържат, биват коралови, нумули-тови, фораминиферни, криноидни варовици и др. Г. Георгиев, П, 221. Черупките на ну-мулитите имат форма на монета с големина до 2 см в диаметър. От тези черупки са изградени дебелослойни нумулитови варовици, които имат голямо разпространение всред утайките на палеогена (еоцена). Геол. IX кл, 166-167.
НУНАМ, -аш, несв. Диал. Детск. 1. Прех. Приспивам дете, като обикн. му пея „нуни, нуни“; нанкам, нункам. Гъркини робини Стоянка турили, / у кът я турили, у кът йе седнала, / додали ю дете, дете да си държи / дете да си ну на Стоянка девойкя. Нар. пес., СбНУ ХЫН, 396.
2. Непрех. Спя; нанкам, нункам.
НУНАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Детск. Отгл. същ. от нунам; нанкане, нункане.
НУНИ междум. Диал. Детск. Нани. Я залюлях Млада Бога, / залюлях го, запеях му: / — Нуни, нуни, Млада Бога, / Млада Бога и Божичка! Нар. пес., СбНУ ХЫН, 503. Запояа до две до три баби: / — „Нуни, нани, малечко детенце, / нуни, нани, големо порасни / да отнемеш на царо царството, / да отнемеш везир везирството!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 367. Па го е Стана луляла, / лу-ляла, жално пеяла: / „Нуни ми, нуни, бел ка-мик, / ега ми станеш детенце!“ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 130.
— Друга форма: нъни.
НУНКА ж. Диал. Кума, кръстница; ка-лимана. Нунката (кумата) фърля ечмик върз главите на гостите. СбНУ XII, 41.
НУНКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Диал. Детск. Нанкам; нунам.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: нънкам.
НУНКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Детск. Отгл. същ. от нункам; нанкане, нунане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: нънкане.
НУНКО, -то, мн. -вци и -ове, м. Диал. Кум, кръстник; калитата. До неделата приготвил що требеше; дарои на нункото, на старосватот, на деверите, за зетот и за сите роднине. СбНУ XIX, 37. Магарето не го викат на сватба за нунко, ами за да носи вода и дърво тоарено. СбНУ IV, 225. Мале-чок Стоян армасан / йубава мома вирянка. / ../Я го де греди малечок Стоян/со гърме-ви, со тътневи, / со девет рала тъмпани: / от девет села нункови, / от други толко попови. Нар. пес., СбНУ VI, 12. Нункото има кабахат, що не докръстил сина ми. Н. Геров, РБЯ III, 284.
НУНЦИАТУРА ж. Дипл. 1. Само ед. Длъжност на нунций.
2. Времето, през което едно лице е нунций.
3. Сградата, където се помещава и работи един нунций.
— Лат. nuntiatura.
НУНЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Дипл. Постоянен дипломатически представител на папата в държави, с които папата поддържа официални дипломатически отношения. Аз помолих епископ Мендоса, който сега е тук, да запита папския нунций в Париж възможно ли е помирението с църквата. Сл. Боянов, СК, 208. Беззабавно след разтурянето на събора той [папата] изпрати във Византия нунции, за да прочетат на гръците разрешена молитва от схизмата (от православната вяра). М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 38.
— От лат. nuntius 'вестител'.
НУР, нурът, нура, мн. нурове, м. Остар. Небесен огън, небесна светлина. Най-подир тракнат на вратата баща му и майка му, донесат светия нур, по-скоро той си запали от тях свещта и, като заблестят на всички свещите из къщи... П. Тодоров, И II, 40. „Обичам тя“ ми казаха / устата й неверни. / Тез думи dem ся изрекат / там нур ся е изляло; / там божий храм е станало; / там служба ся е чело. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 4, 180.
— От араб, през тур. nur.
НУР АМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. и диал. Гмуркам се; нуркам се, гуркам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н й р а м с с.
НУРАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал.
