Отгл. същ. от нурам се; гмуркане, нуркане, гуркане1.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н й р а н с.
НУРВАМ, -аш, несв.; нурна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. Гмурвам. • Обр. Стори му се, че чува детски писък из нивите. Спря се, задържа дъх и нурна поглед из синята шир. К. Петканов, МЗК,
153. нурвам се, нурна се страд.
НУРВАМ СЕ несв.; нурна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Гмурвам се, потапям се изведнъж в нещо. Препусна из стърнището, дигна прах и се нурна в още зеления овес. Конят дигна глава и изцвили продължително. К. Петканов, ЗлЗ, 133. — Какво като е богатски син? Да не е роднина на царя? Харесах го и си го залюбих! — и Росето се нурна във водата. К. Петканов, БД, 85. Надникна зайче нейде там / и нурна се в тревата пак. П. П. Славейков, Сьбр. съч. V,123.
2. Залитвам, политвам. Изоставиха людете работата си.., пращаха по кръчмите чира-чета за вино и ракия,.., някои вечер се връщаха весели и превесели и ту към едната страна ще се нурне, ту към другата, портата си не може да познай, а кога ще видиш преди пияни люде да се кандилкат по улиците! Д. Талев, ПК, 652. • Обр. 0, всякой ражда се прекрасен, / дете на някой Божи блян, / ала малцина с поглед властен / заробват пътя си избран. / Един се нурва, без да иска, / на някой демон след гласа, / а друг — кръвта си всуе плиска / по безответна небеса. Т. Траянов, Съч. III, 123.
— Други форми: нйрыам и нбрвам.
НУРВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нурвам и от нурвам се; гмурване.
— Други форми: нйрнансинбрванс.
НУРЕЦ, мн. -рци, след числ. -реца, м. Диал. Норче; малък гмурец, криво пате.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
НУРКА ж. Остар. Норка. [В гробницата] се изпълнят и последните две празни ниши под емайловите портрети, портрети на едри мъже с тежки лица на лихвари,.., на охранени жени, пребрадени с копринени кърпи, наконтени с нурки или облечени с малакови. Ем. Станев, ИК III, 106. Повозила се баба Райна с руски катани, поносила кожухчета с первази от нурки и астраган. Л, 1965, бр. 2, 66.
НУРКАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Гмуркам, нуркам се страд.
НУРКАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал.
I. Гмуркам се; нурам се, гуркам се (Н. Геров, РБЯ).
2. Ходя като замаян, залисан; лутам се, скитам се. Цял ден се нурка из къщата. Н. Геров, РБЯ III, 284.
3. Залитам, клатя се. Делията се наредил от нозете до главата со пусат, саде от сребро и злато, ко да беше некой царски син. Пиян, се нуркаше на коньот, де тамо, девамо. СбНУ XIX, 122.
— Друга форма: н й р к а м.
НУРКАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нуркам и от нуркам се; гмуркане, нуране, гуркане.
— Друга форма: н й р к а н е.
НУРНА. Вж. нурвам.
НУТ, нутът, нута, мн. (рядко) нутове, м. Спец. Специално издълбан жлеб, улей в тяс-ната страна на дъска, в който се вкарва равна по големина направена издатина (перо, федер) на друга дъска, за да се закрепят, съединят, сглобят двете по-здраво. Преди да се монтират отделните дъски, трябва добре да се боядисат местата на нута и федера, а при сглобяване не бива да се получават пукнатини — трябва плътно да влизат в нута. М. Дуковски и др., СМ, 292. Перото и нутът се правят на средната трета от дебелината на дъската, с дълбочина на нута от 10 до 15 мм и широчина на перото със същите размери, за да прилягат плътно едно в друго. М. Тодоров и др., ТМСС, 49-50.
— Нем. Nut.
НУТВАМ, -аш, несв., прех. Спец. Изработвам нут и федер на дъски и ги сглобявам, нутвам се страд. С помощта на различни видове машини, инструменти и приспособления рендосаните парчета се шлицват,.., нутват, профилират,.., шлифоват се и пр., докато получат съответната окончателна форма. М. Тодоров и др., ТМСС, 195.
НУТВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от нутвам и от нутвам се. Третият етап [при обработката] обхваща рендосването,.., нут-ването, профилирането и други видове работни операции по обработката на отделните детайли до приготвянето им за сглобяване. М. Тодоров и др., ТМСС, 235.
НУТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до нут, който е свързан с нут. Ну-товите връзки служат да предпазят плоскостите от изкривяване.
НУТРИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до нутрия или е от нутрия. Жасмина се притисна до мене, мило, предано и тихичко ми пошепна: „Ако сега ходех с господин М-в, сигурно щеше да ми купи кожено палто... От хубави, гладки нутриеви ко-жички...“ ВН, 1959, бр. 2556, 4.
2. Който е направен от обработена кожа на нутрия. Нутриев кожух. Нутриево палто.
3. Като същ. нутриеви мн. Зоол. Семейство водни бозайници от разред гризачи, които се отглеждат заради ценната им кожа. Муо-casteridae. Семейство нутриеви у нас е представено само с един вид.
НУТРИЯ ж. 1. Зоол. Бозайник от раз
