Ненормално уголемяване размерите на черепа; макрокефалия. Тази често пъти минаваща незабелязано болест [токсикоплазмоза] при хората предизвиква уродство в поколението, макроцефалия и пр. ВН, 1961, бр. 3066,4.
— От макро- + гр. хесраАл] 'глава'.
МАКРОЦЙТИ мн., ед. (рядко) макроцйт, м. Биол. Еритроцити с голям диаметър, с големи размери.
— От макро- + лат. eyto 'клетка'.
МАКСВЕЛ м. Остар. Физ. Максуел.
— От англ. собстн. през рус. максвсл.
МАКСИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: нещо значително по-голямо от други членове на същия клас, напр.: макси-пола, максимодаидр. Противоп. мини.
— Англ. maxi.
МАКСИ неизм. прил. Разг. 1. За дамска пола, рокля, дреха и под. — който стига докъм глезена. Противоп. мини. Спуснаха се [Киро и Първанов] един етаж по-долу, в друга стая; зад широко лъскаво бюро се разполагаше съ-що младо момиче, само че по макси пола, очевидно секретарка. Р. Михайлов, ПН, 63.
2. Като същ. Дълга докъм глезена, обикн. права или леко разкроена пола, навлязла в модата в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. Противоп. мини. На бала всички момичета бяха с макси.
— От англ. maxi.
МАКСЙЛА ж. 1. Зоол. При някои насекоми и ракообразни — втората или втората и третата двойка челюсти, които понякога, както е при пеперудите, преминават в хоботче. Ларвата на мравколъва лови жертвите си с помощта на своите челюсти. Мандибулите й са здрави,.. Но те не са единствената съставна част на хватател-ния апарат. В него участвуват и максили-те. М. Йосифов, НСН, 33.
2. Анат. Горночелюстна кост.
3. Анат. Горна челюст.
— Лат. maxilla.
МАКСИЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до максила, който е свързан с максила. Много видове насекоми имат такива сензили и по челюстните си придатъци — максиларните и лабиалните палпи. НТМ, 1968, кн. 5, 18-19.
МАКСИМ м. Воен. Първата картечница на металическа поставка, лафет, изпол-зувана на въоръжение в много армии до началото на Втората световна воина. Войникът залегна зад максима и леко натисна спусъка. Д В ротата имаше два максима.
— Англ. irr собстн.
МАКСИМА ж. Книж. 1. Логически, философски или естетически принцип, изразен в кратка формула или изречение, служещ като ръководно начало в живота, политиката или друга дейност; правило, принцип. В 865 г. пюй [Борис I] ce 6euie обръщал към Константино-полския патриарх Фотий с подобни въпроси и искания, а в резултат на това получи едно блестящо съчинение, в което ярко се рисуваха моралните максими на източното християнство. Т. Жечев, БВ, 93-94. Правдата за живота — ето първия закон, първата фундаментална максима на нашето днешно изкуство, с дълбоко убеждение приета като ръководно начало от всеки български художник. Пл., 1969, кн. 5, 69. Една анекдота, една приказчи-ца, поучава много по-добре отколкото най-мъдрите философски максими. Д. Войников, PC, 280.
2. Кратко изречение, пословица или крилата фраза, изразяваща някаква мъдрост, житейско правило и под.; сентенция. Тая сбирка от пословици е засега единственото съкровище на ония дивни максими и изречения, в които са събрани най-преките свидетелства за оригиналността на българския дух и мисъл. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (2), 11. Той често казваше, че трябва да прощаваме дребните слабости на близките си, макар че сам не се ръководеше от тази максима. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 476. И понеже така се случи, че четивото ни се опира на хубавите неща, казани за човека от поети и артисти, ще припомним една друга позната и често повтаряна максима: „Човек — това звучи гордо“. Сг., 1968, бр. 1181,3.
— От лат. maxima sententia 'uhcui принцип'.
МАКСИМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е във възможно най-голямо количество или в най-висока степен. Противоп. минимален. През 1909 се почнаха наблюдения на температурата, а през 1924 се подхвана меренето на максимална-та и минималната температури и влажността на въздуха. П. Делирадев, В, 89. От сведенията на Платон може приблизително да приемем, че общата максимална площ на Атлантида е била около 1 000 000 кв. км. ВН, 1958, бр. 2051, 4. Отделните преустройства [в тютюневото производство] се сливаха в един съгласуван и цялостен план.. Така се постигаше максимално използване на труда и големи съкращения на разходите по манипулацията. Д. Димов, Т, 71. — Ти си един малък, подвижен образец на практическия усет, на умението да се извлича максимална полза от заобикалящата ни действителност! Др. Асенов, И, 51.
О Максимален термометър. Спец. Термометър, при който след измерване на температурата живачният стълб се задържа на нивото, до което се е издигнал. Температурата на тялото се измерва със специален целзиев термометър. Той се нарича още максимален, тъй като след измерването на температурата живачният стълб се задържа на нивото, до което се е издигнал, без да спада от само себе си. Л. Митов и др., ВБ, 37. Тя [температурата] се измерва с помощта на живачни, спиртни, металически и електрически термометри. В практика
