ни градивни вещества. Б. Банков и др., ВВ, 6.
— Рус. макромолекулярнмй.
МАКРООРГАНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. Биол. Организъм на човек, растение или животно по отношение на микроорганизмите в него.
МАКРОРЕЛЁФ, мн. няма, м. Геогр.
1. Огромни форми на релефа на сушата, дъното на океаните и моретата с колебание във височината от няколкостотин до няколко хиляди метра. Обикновено релефът се поделя на големи земни форми (макроре-леф) и дребни земни форми (микрорелеф). Р. Христов и др., Г, 140.
2. Релеф на местност със значителни колебания във височината.
МАКРОСВЯТ, мн. няма, м. Рядко. Вселена, всемир, свят, универсум, макрокосмос. Хиляди опити са показали, че физическите закони, които управляват света на елементарните частици, се отличават качествено от законите, които управляват големите тела (или, както още се казва, макрос-вета). НТМ, 1962, кн. 1, 4.
МАКРОСЕИЗМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геофиз. За ефект от земетресение — който се усеща силно от човека и може да се наблюдава пряко по пораженията върху сградите и други стопански обекти; макросеизмически. Зад тази [плеистосеиз-мичната] зона земетресението постепенно стихва.. Всички изброени досега зони влизат в обсега на една област — макросеиз-мична. М. Несторова, ДЗК, 29.
МАКРОСЕИЗМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Геофиз. Макросеизмичен.
МАКРОСКОПЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който може да се види или наблюдава с просто око; макроскопски, макроскопически. Цялата информация, която получаваме за микрокосмоса, идва от измерителните прибори,.., затова показанията на тези прибори могат и трябва да се описват на езика на макроскопичните явления. Л. Митрани и др., ЗМ, 8.
МАКРОСКОПЙЧЕСКЙ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Макроскопски.
МАКРОСКОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който може да се види или наблюдава с просто око; макроскопичен, макроскопически. Стомашното съдържимо се изследва най-напред макроскопски; определят се неговото количество, цвят, миризма и др. М. Василев и др., ВБ, 322. Патологичната анатомия се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, както макроскопски, така и микроскопски, до които болестите довеждат организма. Б. Кърджиев, ОП А,
1. Макроскопски нееднородни пластмаси.
МАКРОСОМИЯ, мн. няма, ж. Мед. Рядко заболяване, което се състои в прекомерно, ненормално увеличаване на ръста като резултат от смущения във функциите на хипофизата или други жлези с вътрешна секреция; гигантизъм.
— От макро- + гр. ашра 'тяло'.
МАКРОСОЦИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Спец. Направление в социологията, ориентирано главно към анализ на относително по-големи процеси и формации, както и към създаването на общи социологически теории.
МАКРОСПОРА ж. Бот. Голяма (женска) спора при разноспоровите растения.
МАКРОСТРУКТУРА ж. 1. Минер. Ед-рокристален строеж на някои твърди вещества като метали, минерали и др., който може да се наблюдава по повърхността с просто око или със слабо увеличение.
2. Спец. Голяма, увеличена, уедрена структура на нещо.
МАКРОСГРУКТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до макроструктура.
МАКРОФАГИ мн., ед. (рядко) макрофаг, м. Биол. Клетки от съединителната тъкан у гръбначните животни и човека, способни да поглъщат и обезвреждат чужди на организма частици, микроби, мъртви тъкани и дегенерирали клетки. В значително по-малко количество се срещат особени, несвързани с междуклетъчното вещество клетки, наречени хистиоцити;.., в отговор на най-незначител-ното дразнене те се превръщат в подвижни клетки, наречени макрофаги. Ал. Гюровски, АЧ, 29-30. Тая атрофия е последица на победата, която нанасят над благородните елементи на тъканите големите бели кръвни телца, наречени макрофаги. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 62. Макрофагите са бели кръвни и лимфатични телца, произходящи от далака и от лимфатическите ганглиони. Пряп., 1903, бр. 84,3.
МАКРОФАУНА ж. Биол. Висшите организми в природата. Установено е също, че температурните колебания, механичният състав, натискът на корените на растенията, микро- и макро- фауната в почвата участвуват в структурообразуването. П. Боянов, П, 236. Противоп. микрофауна.
МАКРОФЛОРА ж. Биол. Съвкупност от висшите организми в природата.
МАКРОФОТОГРАФИЯ, мн. -ии, ж. Техн.
1. Само ед. Метод на снимане, при който със специална фотоапаратура се постига увеличаване на неголеми обекти като насекоми, растения, минерали, машинни елементи или макро-структури в мащаб от 1:5 до 10:1 с цел научно-то им описване и изучаване.
2. Снимка, направена по такъв метод.
МАКРОЦЕФАЛ м. Мед. Човек с ненормално голяма глава; макрокефал.
— От макро- + гр. хЕфсАл 'глава' през лат. тасгосерЬаю.ч.
МАКРОЦЕФАЛИЯ, мн. няма, ж. Мед.
