Сьч., 1950,289.
3. Прен. Лицемерие, вероломство. За да проумеят още по-добря макиавелизма на тази [австрийската] конституция, ний ще приспособим един пример в България. Лет., 1873, 153-154.
— От ит. собств. през фр. machiavellisme.
МАКИАВЕЛИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Рядко. Макиавелистки.
МАКИАВЕЛИСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се основава на принципите на макиавелизма; макиавелисгически. „Разделяй и владей“ — това макиавелистко правило беше,.., оръжие на враговете на славянството за потискане, ограбване и завладяване славянски земи. Г. Димитров, Сьч. II, 592.
МАКИНА ж. Остар. Книж. Машина, механизъм. Тодораки казваше, че клечките били от едно арабистанско дърво. Изрязвали ги с „макина“ по двайсет, по трийсет наведнъж. Д. Немиров, Б, 76. Верминелла през осем часове мъчиха с макина, която ся наричаше пъкъла. ИХЦ (превод), 279. Ма-кинистът от самаго себе или по заповед на капитана поиска да направи макината да върви и даде двойна параходна сила на макината. ЦВ, 1859, бр. 438, 4.
—Ит. machina. — Други форми: максна, м а х й н а
— А. Гранитски, Училище за децата (превод), 1852.
МАКИНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. Остар. Книж. Механизъм. Често тия представления имат притежание на поучителност. Такова беше „Пътешествието по Русия“. То състоеше от ред големи картини, които постепенно се меняваха с нови посредством макинизъм, както в панорамата. Ив. Вазов, Сьч. XVI, 156.
МАКИНЙСТ м. Остар. Книж. Машинист. Благополучното преминаване на Икономова за Одрин се длъжи на двама наши приятели: К. Теодоров, кондектьор на тренат и Утини, макинистът, родом славянин. 3. Стоянов, ЗБВ I, 223. Да речем че искаме да напечатим един вестник. Първата работа ще бъде да напишем каквото искаме да ся печата във вестника;.., и третя-та работа ще бъде да ся предадат наредените букви на макиниста, който да напечати вестника и да го приготви за четение. ИЗ, 1874-1881, 129-130. И макината ся запря. Макинистът от самаго себе или по заповед на капитана поиска да направи макината да върви и даде двойна параходна сила на макината. ЦВ, 1859, бр. 438, 4.
— В-к Цариградски вестник, 7 март, 1858. — Друга (остар.) форма: макенйст.
МАКИНТОШ м. Остар. Горна дреха за дъжд от непромокаем гумиран плат.
— От шотл. собств. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
МАКИЯ ж. Съобщества от няколко вида обикн. вечнозелени трънливи храсти, които растат по скалисти и силно ерозирани почви в райони със средиземноморски климат; макви-си. Вечнозелени храсти макии, достигащи до 4 м. височина и образувани от храстовидни дъбове и ерика, се сменят с великолепни гори от парнар. Пр., 1952, кн. 6, 38.
— Ит. macchia.
МАКЛЕР м. Спец. Професионален посредник при сключване на търговски или борсови сделки, който получава за работата си процентно възнаграждение и от двете договарящи се страни.
— От хол. през нем. makler.
МАКЛЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до маклер. Маклерска къща.
МАКЛУРА ж. Дървенисто двудомно растение от сем. черничеви със златисто-жълти плодове, подобни на мандарини, разпространено в Северна Америка и отглеждано с декоративна цел.
— От амер. собств.
МАКНА1. Вж. м а к в а м1.
МАКНА2.Вж.маквам2 и макнувам.
МАКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); макна, -еш, мин. св. макнах, прич. мин. страд. макнат, св., прех. Остар. и диал. Топвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ от макнувам; топване, макване2.
МАКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на растението мак. Тате предварително е цепнал с кривия си остър нож маковите главички, а днес взе една кутия от консерви и ще събира в нея потеклия от главичките сок. В. Бончева, АП, 36. Тя заби погледа си в името на автора, взе да фъфли и като не успя да го прочете правилно, пламна отново като маков цвят. К. Калчев, ЖП, 93. В трапчинките на бузите й беше пламнала гъста червенина. В тоя миг те приличаха на макови чашки, които обедното слънце е разтворило до самото венче.
А. Гуляшки, Л, 383. Опиумът, както и черното маково семе са много ценни износни артикули, търсени и добре заплащани на международния пазар. РД, 1950, бр. 139, 2.
2. Който е произведен, получен, приготвен от семето на мак. Маковото масло е еднакво ценно като храна капю слънчогледовото, сусамовото, ореховото и маслиновото. Освен това то е полуизсъхливо и се използува за направа на безира и блажни бои. ПН, 1934, кн. 2, 31. Маков екстрат. Маков сок.
3. За земна площ — градина, ливада, нива и под. — по който расте мак или който е засят с мак. Кирасири, зуави и шасъори — полкове на стара армия, сега извиха колоните си сред маковите градини и жълтите стърнища при Струма. Й. Йовков, Разк. III, 134. Лете, когато долината се изпъстри с талазите на златни жита, цъфнали макови полета, памучни плантации и зелени тютюни, между тия две горди, снежни планини — не ще ли прилича тя на някаква райска
