дония в пределите на Византия. И обсади Симеон града [Цариград] от североизточните двери на Анастасиевата стена,.. Отнет бе пристъпът от македонските теми до града. Н. Райнов, ВДБ, 67.
О Вътрешна македонска революционна организация. (ВМРО). Истор. Организация на македонските българи, съществувала от 1919-1920 г. до 1934 г., която се представя за приемник на ВМОРО и се бори за политическа и национална свобода на българите в Македония. Македонска фаланга. Истор. Военен строй, въведен в Македонската империя от Филип II, при който войниците са подредени в 16 реда тежко въоръжена пехота, пазена от двете страни от конници и леко въоръжени пехотинци. Забележителна реформа на Филип II била въведеният от него нов военен строй — македонската фаланга. Ист. V кл., 95.
МАКЕДОНСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Участие в националноосвободителните борби на българите от Македония срещу османското владичество. —Добре бил. Да. Само че окуцял. За цял живот. За спомен от неговото македонствуване. Д. Талев, ГЧ, 406-407.
МАКЕДОНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, родено или живеещо в географската област Македония. Едно малко пъргаво македонче, което не снема очи от нас, ни завежда в квартала на руската емиграция. Сгр. Кринчев, СбЗР, 349. 2. Млад македонец или македонка. Най-после българите го съзират [черкезина] и едно македонче,.., полека са приближава до дървото и сполучва да го убие с куршум. 3. Стоянов, ЗБВ, 285.
МАКЕДОНЯНИН, мн. македоняни, м. Остар. Македонец (в 3 знач.). Атиняните са пресмивали на младия македонянин [Ал. Македонски], наричали го ту момче, пгу неопитен момък и в нищо не му су боели. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 239. Старии народи, за които приказува старата история, били: китайци,.., перси, македоняни. Г. Иошев, КВИ, 21.
МАКЕДОНЯНКА ж. Остар. Македонка (в 3 знач.).
МАКЕДОНЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Македонски (в 4 знач.).
МАКЕТ м. 1. Модел, образец на сграда, паметник, машина и др., обикн. в умален вид, направен от гипс, дърво, картон, хартия, сти-ропор и др. Младият се взря в Адам,.., но нищо не забеляза. Тогава премести поглед върху портретите на двамата ктитори, които държаха макета на църквицата и гледаха уморено и надменно. Н. Стефанова, ОС, 162. Какаво не видяха там! Оръжия и вещи от римско време, статуи, шлемове, макет на крепостта, която е опасвала средновековния български град Червен. П. Сгъпов, ГОВ, 93. Пред миниатюрния макет на Шипченския проход с обозначение на разположениепю на руските войски и опълченските сили са се струпали група посетители. РД, 1958, бр. 62,
4. Електромотори, телефони и кабели, макети на произвежзданите у нас кораби, цветни и черни метали,..- какво ли няма под златистия купол на първата палата. К, 1963, кн. 9, 2. Във филма са използувани макети на сгради.
2. Пробен отпечатък от книга, списание, вестник и др. под. в естествена големина. Той донасяше макетите на няколко вида корици с различни шрифтове, различна големина на буквите, разреждаше ги, сгъстяваше ги, докато получи такава корица, която да го задоволи напълно. Д. Йовкова, СбАСЕП, 418. Обсъжда се макетът на том I от кратката „История на България“. Т. Павлов, МИБ, 3. Казваха, може цялата редакция да излезе в отпуска, ако отговорният секретар и портиерът са налице, ще има нов брой на вестника. Над макетите се осъмваше, над макетите замрък-ваше. Ст. Поптонев, НСС, 186.
— От ит. macchietta през фр. maquette.
MAKÈTEH, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от макет. Това, което виждаме [от централата] , е простряно не върху този кър, а само на една дълга заседателна маса, в маке-тен вид... Д. Дамянов, ПИЩ, 72. Бъдещият център на града е представен в макетен вид. Макетна киноснимка.
МАКЕТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от макет; малък макет. Децата занасят приготвените от родителите им домашни упражнения, макетчета, модели, карти, диаграми и dp. ВН, 1960, бр. 2745,4.
МАКИ1, ед. и мн., м. Френски партизанин от времето на Втората световна война, участвувал в борбата срещу германо-фа-шистките окупатори и техните поддръжници
— колаборационистите. По вина на онези, които въоръжиха Германия, моят син трябваше да се бие като маки. ВН, 1960, бр. 2670,4.
— Фр. maquis.
МАКИ2 само мн. Макия. От двете страни по брега на пресъхналата река бяха накацали правите стъбла на маслени и кокосови палми, гъсти редици от маки,.. и тук там по някой самотен боабаб. Гр. Угаров, ПСЗ, 109.
— Фр. maquis.
МАКИАВЕЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Политическа теория (създадена от италианския политик, мислител и писател Николо Макиавели в края на XV в.), която проповядва необходимостта от неограничена власт на монарха или водача на държавата и постигане на целите чрез лицемерие, вероломство, предателство, убийства.
2. Политика, която пренебрегва нормите на морала. Ако тоя немски макиевелизъм са поддържа от сериозните аргументи на г. Кру-па,.., то и славянете ще да могат да си послужат с mue същи аргументи за свободата на своите поробени едноплеменници. Хр. Ботев,
