МЯТАМ1 876 МЯТАМ1
движение. А. Гуляшки, ЗВ, 13. Млади момци ходят по поляните, мятат камък, за да опитат силите си. И. Йовков, СЛ, 145. Учеше се да мята диск.
2. Слагам, поставям нещо някъде, върху друго нещо, обикн. с рязко движение, с подхвърляне или със замах от разстояние; хвърлям, замятам. Мята [войничето] куртката си на крушата и сяда да похапне. К. Константинова, НДД, 55. Друг работник,.., гребеше изхвърлената на брега мокра земя
и.я мяташе на насипа. X. Русев, ПЗ, 67. — Като че не сме яли един хляб с Аничка и не сме мятали снопите с нея. Й. Йовков, ЖС, 80. Тя метна полека една черга върху детето и сложи още дърва в печката. Л. Александрова, ИЕЩ, 151. Само метна [Сладунка] дрехата на гърба му, като дълго и внимателно я наместваше. Ил. Волен, МДС, 21. Не мятай дрехите си върху стола, а ги окачвай на закачалката. // Простирам, постилам нещо; замятам. Тя влезе и ловко разхвърли кревата, нареди го наново, метна чистата покривка и я оправи с ръце. Д. Немиров, Д № 9, 60. Разстлаха [Зам-ковци] под едно клонесто дърво шумата, която Ненка беше накършила, метнаха отгоре й черга и легнаха. Ил. Волен, МДС,
32. В същото време тя метна чисто конопено платно върху хляба и бутна нощови-те до огнището. Ст. Загорчинов, ДП, 113. „Пълна къща, пълен кош! / Мятай, момне, шарен пош! / Дар от сърце, кой що може, / честит да е празник божи!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 109.
3. В съчет. със същ. хляб и др. Слагам да се изпече. Сред двора на първата къща стара жена мяташе хляб в глинената пещ, що се жълтееше до навеса. Сг. Дичев, ЗС, 476. Сега ще мятам симитите. И от тях трябва да ми продаде две табли. Сг. Чилингиров, ПЖ, 122. Предания, дошли от мрака на вековете, разказват: „Там е Марковата пещ. Вътре юнакът е мятал и пекъл огромни хлябове.“ А. Карал ийчев, С, 8. След като готвенето се привърши, той замаза капака на тенджерата с тесто и я метна така в пещта на печката. Д. Немиров, Д № 9, 48. Метни корабийките, след като предварително нагрееш фурната. Д Метна ли гювеча във фурната?
4. В съчет. със същ. мрежа, въдица и под. Спускам, залагам във водно пространство приспособление за улов на риба, означено със съответното съществително; хвърлям, замятам. Сред реката двама рибари, запретнати до колене, мятаха мрежи. К. Константинов, ППГ, 82. Монката се потули в ракитака и почна да мята въдицата в тихия водовъртеж. А. Каралийчев, СбХ, 105.
5. Обличам, слагам си (някаква дреха обикн. набързо). Нейното обличане не представляваше трудности, смъква всекидневните дрехи и мята единствената рокля, купена от брата й. Ст. Мокрев, ПСН, 127.— Пен-ке! Направи две кафета за нас и две — за там! А аз, Милке, отивам да си метна роклята.. След десет минути тя влезе в столовата в рокля от златистожълто моаре. М. Грубешлиева, ПП, 219. // Намятам, слагам върху гърба, раменете си (дреха); замятам. Разсъблечен, сънлив, Дуко метна нещо на гърба си. Й. Йовков, Ж 1945, 38.
6. Провесвам през рамо, ръка нещо (дреха, чанта и др. под.); премятам, прехвърлям, замятам. Арисян се пробуждаше. Мяташе обущата на рамо и тихо, да не го усети старият, се измъкваше от стаята. Ст. Мокрев, ПСН, 43. Кондо се изправи, кивна с глава, метна дисагите на рамо и потегли към града. Д. Немиров, Б, 63. Петър стана от стола и метна бригадирската си чанта през рамо. И. Петров, НЛ, 162. Евгени отиде до медицинското си шкафче, извади от горното му чекмедже тоалетен сапун, метна на рамо голяма кърпа за лице и излезе на двора. Д. Ангелов, ЖС, 9. Грабна шапката си, метна на ръка опрашеното си пардесю и закрачи към антрето. Д. Калфов, Избр. разк., 350. Без да проговори дума, Катя взе куфарчето, метна през ръка шлифера си,., и бързо излезе. М. Грубешлиева, ПИУ, 165.
7. С рязко движение на главата встрани и назад премествам, поставям отзад (коса, кичур, плитка и под.); прехвърлям, отхвърлям, замятам. Тя се позавъртя, метна едната си коса през рамото си и ситно-ситно се засмя. Й. Йовков, АМГ, 63.
8. Прен. В съчет. със същ. поглед, взор, очи. Поглеждам, обикн. бързо и под напора на някакво силно чувство (гняв, омраза, любов) или с цел ориентиране в някаква обета новка, узнаване на нещо. Той беше настръхнал и мяташе погледи ту към директора, ту към главния инженер. Д. Кисьов, Щ, 320. Тати се залови за работа, като мяташе отвреме-навреме през очилата си поглед към Никита Никич. Ст. Чилингиров, ХНН, 27. Той вървеше надменно и си даваше вид, че не се интересува нито от хората, нито от обстановката, но черните му очи, пълни с мрачен пламък, крадешком мятаха къси погледи. Ем. Станев, ИК I и II, 58. Пред нея се изправи навъсеното грозно лице на баща й, тя вижда недоволните очи на майка си,.. Около нея селяни и селянки й мятат унищожителни погледи — прескочила е волята на родителите си, късмета си. Б. Несторов, СР, 31. Подофицерът изгледа неговата висока суха и уморена фигура, като че искаше да разпознае някого, метна набързо взор и на измъченото му лице. Г. Ка-раславов, Избр. съч. V, 198. Павел проследи с поглед Елка,.., стана,.., метна очи към полето. Елин Пелин, Съч. III, 36.
9. Дрен. Разг. В съчет. със същ. думи, приказки, шеги и под. Изричам, казвам нещо, обикн. като задявка, закачка или за да уязвя, засегна някого; подхвърлям, подмятам. Като си работеше, бърз и сръчен,.. Тюлев мяташе на всички страни шеги и за
