лял от дъждове и пек скелет,.., макар запустял и изоставен, е единствената ветрена мелница от равно шопско дори до безкрайно филибешко поле. Елин Пелин, Сьч. I, 165. Едни куцаха, други се подържаха от другарите си, трети, макар цели зацапани в кръвь носеха outfi пушките си и вървяха сами. И. Йовков, Разк. II, 136.
3. Като нареч. а) За подчертаване, че нещо би било достатъчно, обикн. като количество, колкото и малко да е то; поне. — Ако Бяла Черква не може да въстане, тя може да прати поне една чета от десетина души макар. Ив. Вазов, Сьч. XXIII, 135. „Искам — обяснява той [Левски] целта на своите намерения — да изляза пред времето макар 25 дена, да си дойда по нашите места.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 92. Тие са заклеха пред кръст и оръжие, че ще служат вярно на отечеството си и че като дойде определеният ден за въстание, с пет души юнаци макар, трябва да развият байрака и под него да умрат. 3. Стоянов, ЗБВ I, 277. — Боже, цяла Добруджа е пламнала в огън.., сега запази макар това село, или ми помогни и дай ми сила, за да ся боря с по-силните. Ил. Блъс-ков, ИС, 18. Сине Стоене, Стоене, /яла да мама премени, /пременен да ми походиш, /макар година, макар две. Нар. пес., СбВСгТ, 825. б) При подчертаване, изтъкване на нещо (към отделни части на изречението или към цялото изречение); дори. Когато Андрозов оставяше вечерта един свой болен в опасно положение или се съмняваше макар на косъм в осъмване-то му, той се пазеисе да не иде сутринта у болния. Ив. Вазов, Сьч. IX, 77. Да трепка радост в песните отвсъде, / да трепка ясната ни вяра пак —/че ний сме тук, ний бяхме, ний ще бъдем, / макар през много мъки, кръв и мрак. А. Разцветников, С, 7. Как жадно поглъ-uipxa тези очи / всички лъчи, / които случайно, /през сажди макар /се вмъквахаредко /във нашата клетка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1941, 22-23. Йован й се [на момата] зафали: / .. /— Я кю те, моме, изварда, / изварда моме, издеба / макар на нива, на лозе. Нар. пес., СбНУ IX, 25.
4. Като частица, а) При благословии, клетви и под. — за засилване, подчертаване на пожелание, проклятие, обикн. след глагол. - Болест дано ги тръшне макар, хайдутите му с хайдути! Я на какво е заприличала къщата! Сг. Марков, ДБ, 176. —Да ви се види и теличка-та, и номерата! Няма да се загуби пущината, вълци да я разкъсат макар, забутала се е някъде, утре ще я намерим. Г. Караславов, Избр. сьч. VIII, 283. — Новият кмет ще да е пюва, нали? — запита пюй една жена, която идваше насреща му. — Той е, пюй, огън да го гори макар! X. Русев, ПС, 63. — Че за какво мълчиш! Къде ти е езикът?/Да те забрави зло макар! К. Христов, ЧБ, 58. Убил я бог и сядката макар! / Човек не знай за чужди ли да жали, / за свои ли... за кър ли неприбран... Сл. Красински, БН, 40-41. б) Обикн. самост. В отговор, с който се възразява на нещо; ако, въпреки, при все това. — Твоят бог е нашият и ти си брат на богомилите. — И тъй да е, ала не съм богомил — отсече Момчил.. — Макар, а ние двоица по един път вървим. Сг. Загорчинов, ДП, 326. — Ти знаеш, че не отиваме на гости, а за работа. — Макар. Ив. Вазов, Сьч. XII, 7. — Но защо да не отидем сега на гости на Нато Рашев? Сам казваш, че е полицейски шпионин.
— Това са само мои предположения. — Макар. Д. Ангелов, ЖС, 186.
<> Да <ти (му)> се невиди макар. Разг. Възклицание за изразяване на недоволство, гняв, възмущение от някого или нещо (изразено обикн. със следв. същ.). Той пак се ослуша: нищо, нищо не се чува.. — Бре, да се не види макар! — завика тдй. — Каква беля ми дойде на главата. Й. Йовков, ПГ, 20. Младият адвокат Баръмов,.., не можеше да си спомни такъв поет, Венецов! — Че е псевдоним, псевдоним е, но какво и къде беше печатано с този псевдоним, да се не види макар! Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. Отзад дядо викаше: — Стой, запри ги [воловете], че ралото се счупи! Да му се не види макар! Кр. Григоров, ОНУ, 46. Макар че; макар и, макар <и> да. Разг.; Макар би. Остар. Сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване (понякога елиптично), изразяващо условие, въпреки или противно на което се извършва действието в главното изречение; въпреки че, при все че, ако и да. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми, макар че жегата беше голяма. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190. Макар и разпределени вече по роти, запасните войници още не бяха получили всичко за обмундиро-ването си. Ако имаше калпаци, не стигаха ботуши. В. Геновска, СГ, 335. Нашата партия [в началото на века] , макар и да пропагандираше неуморно идеята за социалистическата революция,.., нямаше ясна представа по основните въпроси на тази революция. Г. Димитров, ПО, 16. Всичките недвижими имоти, които се намерват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони. ПОУ, 12.
— От гр. рахар1.
МАКАРА ж. 1. Цилиндричен предмет, обикн. дървен или метален, с различна големина и изпъкнали странични ръбове, върху които се навиват конци, връв, въже, кабел и под. Тези шест нишки минуват отгоре през една пръчка от стъкло,.., и след като ги преминат през таквизи чудни машини.., най-сетне ги навиват на малки дървени макари. ИЗ 1874-1881, 148. Млад човек е стъпил върху софрата на кладенеца, върти ръчицата на макарата, вади вода от тридесет метра дълбочина и пълни малките бъчвици. А. Каралийчев, НЗ, 208.
2. Такъв предмет заедно с навитите на него конци, връв, тел, кабел и др. Тя [Станка] знаеше, че конци сега трудно се намират, но отиде при майка си, като се надяваше,
