са с така наречените макадамови настилки. Те са направени от трошени камъни или чакъл. НТМ, 1961, кн. 12, 1. Макадамо-вата система за правение на пътищата много спомага на тези тръне да растат, защото са покрити с чупени камъне. Лет., 1876, 129. Макадамови пътища.
МАКАЗ м. Остар. и диал. 1. Разклонение на железопътни релси. През прозореца се мярна навън червеният фенер на маказа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 13.
2. Сгранично свързваща греда на подпокривна конструкция; лястовица (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Голямо дърво, вградено в бент, където се отбива водата на воденицата (Вл. Георгиев и ДР-, БЕР).
— От араб, през тур. makas 'ножица; стрелка; подпора'.
МАКАЗЧИ`ЙКА ж. Диал. 1. Вид дива патица със стърчаща разклонена опашка.
2. Бекас.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАКАК м. 1. Зоол. Род дребни тесноноси маймуни от сем. церкопитеци с къси крака, дълга опашка и седалищни мазоли, живеещи в Югоизточна Азия, Африка и Гибралтар. Macacus.
2. Отделен екземпляр от този род. Влаголюби-вите тропически гори.., изобилствуват с много горски животни, където освен орангутана се срещат още лори, макаки, слонове. Г. Марков, 4M, 7. В горите и по платата [на Лаос] се срещат индийски слонове,.., човекоподобни маймуни гибони и макаки,.., а в реките — крокодили. Е. Андрейчин, Л, 6.
— От афр. през порт. macaco и фр. macague.
МАКАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. За бивол — издавам с уста характерен звук, подобен на му чене. В оборите мучаха крави и волове, макаха биволици, блееха овце. Г. Ка-раславов, Избр. съч. X, 39. Плискаха [биволиците] с опашки, пухтяха така дълбоко, че правеха талази с дъха си и макаха от удоволствие. Ил. Волен, МДС, 97.
МАКАМ2, -аш, несв/, макна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Топя залък хляб в сол, пипер или в някакво ястие със сос. Макни от кашата или от яйцата — от що ти любит сор-це. Л. Димитров, СбМ, 150. Кога вечерят [братята], скършил лебо, фатия да макат. СГ, 1894, кн. 1,325. макам се, макна се страд.
МАКАМ м. 1. Муз. Лад в арабската, иранската и турската музика.
2. Проточена мелодия, напев в такъв лад. — И знаеш ли Сали уста, твоите каруци, както ги правиш, ги няма нийде: всяка си имаисвой глас, всяка си пее на свой макам. И. Йовков, Разк. II, 177. Циганите теглеха лъка по гадулките си и пееха с издути гърла турски маками. Ив. Вазов, Съч. XXII, 83. Оселко видял славейка / и казва му: / ../ 'Да видя, ти кои маками пееш / и колко майсторски умееш." Г, 1866, бр. 8, 130-131.
— Друга (диал.) форма: м с к а м.
МАКАМЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. За мелодия, песен, напев — проточен, мелодичен; макамлия. Свирена била Марсилезата, различни френски маршове, валсове,.., макамлийски песни, арабски, персийски. Хр. Бръзицов, НЦ, 133.
МАКАМЛЙЯ ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. 1. За песен, мелодия, напев — който е проточен, мелодичен; макамлийски. Макамлии песни.
2. За глас — който е мелодичен, сладкозвучен, приятен. Със сладък, макамлия глас, той запя най-напред трапезарски песни, после на седянка и на хоро. Т. Влайков, БСК III, 283. — Гласът му [на Каблешков] „макамлия“, но думите не разбираме — забележи един помак. 3. Стоянов, ЗБВ III, 83.
3. За разговор, приказка и под. — сладкоду-мен, занимателен, приятен. — Той [Богори-ди] умеел да печели сърцата на турците със своите макамлии разговори, моабети, а вероятно — и с парични услуги. Хр. Бръзицов, НЦ, 79. Без тези крясъци пазарът няма да е пазар, а кафене с макамлии разговори. Д. Мантов, ХК, 155.
— Typ. makainh.
MÄKAHE1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от макам1- Биволицата се раздвижи, извърна глава към малкото си, позова го с късо, нежно макане. Г. Райчев, ЗК, 106.
MÄKAHE2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от макам2.
МАКАО1, мн. няма, м. Дългоопашат бразилски папагал с ярка разноцветна перушина. В зоологическата градина имаше много интересни папагали като жако, какаду, макао.
— От порт, собств.
МАКАО2 м. Вид хазартна игра на карти, която се основава на съвпадането или не на сбора от точките у играещите. Гостите цяла вечер играха макао.
— От порт, собств.
МАКАР съюз. Разг. 1. Въвежда обособено обстоятелствено пояснение или подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка, изразяващо условие, въпреки или противно на което се извършва действието в глав-ното изречение. Животът си искаше своето. Можеше да се работи и да се говори и за друго, но всякога и във всички случаи, макар предпазливо и тихо, се прощепваше нещо, което сгряваше сърцата. Й. Йовков, Разк. III, 140. Буля си Дойчо пак дума: /
— Драгинко, драги Дойчино, /.. / Право на батя си да обадиш: / Дейчата хубаво да гледат, / макар съм в черната земя, / се за тяв мисля и плача. Нар. пес., СбВСт, 546.
2. Въвежда обособено сказуемно определение. Макар вир-вода, заслепяван от светкавиците, заглушаван от трескавиците, Краличът вървеше по посока измежду шубраки, дървета и бостани. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Тоя избе-
