МУХАМ 773 МУХЛЮЗУВАМ
— От араб, през тур. muhacir. — Друга форма: м у а д ж й р.
МУХАМ, -аш, несв., прех. Диал. Муша, мушкам, бода. До него Скорлека левентски е плещи / извърнал, муха щик, и муха и повтаря. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 263. мухам се страд., възвр. и взаим.
МУХАМ СЕ несв., непрех. Мушкам се, пъхам се.
МУХ АНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мухам и от мухам се.
МУХАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Нео-добр. Мързеливец, лентяй. — Цяло лято ние да се пребиваме, а той да се излежава като припешник! Мухар неден, и накрая пак да ни обязди! Ст. Даскалов, СЛ, 254. Пред егоисти, нови господари, / глава не сведох, нито ще сведа / и по ума на някои мухари / аз никога не ще се поведа. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 116.
2. Човек, който лови, изучава или убива мухи. Кога аз погледнах на тия толкова обезглавени мухи,.., изсмях се, като в същото време се и сетих защо го наричаха мухаря. Ил. Блъсков, ДБ, 36. Знаете ли колко съм са смял с мухаря снощи? (С името мухар той по-дразумяваше този немец, който са занимаваше с инсектите). Ч, 1975, бр. 6,243.
МУХАР АБЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Мурабе; мухаребе. Тези места познавам, защото бях заабитин у московците, та в голямото мухарабе преди много години гонихме вашите войски по тези планини тук.
А. Страшимиров, А, 170. — Това мухарабе с московците объркало работите им. А. Христофоров, А, 339.
МУХАРЕБЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Мурабе; мухарабе. „Не щеме ние да ходим на мухаребе.“ НБ, 1876, бр. 16, 63.
МУХАРКА ж. Диал. Мухоловка2 (в 1 знач.).
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУХАФЪЗ м. Истор. Комендант на крепост, укрепено място. А мухафъзът на Видин Абди паша бил дотам парализиран от съчувствениците на отцепника [Пазвантоглу], че не успявал да отправи дори един куриер до Портата. В. Мутафчиева, КВ, 150.
— От араб, през тур. muhafiz.
МУХАФЪЗИН, мн. мухафЪзи, м. Истор. Мухафъз. Изшп Ахмед беше новият мухафъ-зин на крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ1,444.
МУХВАМ, -аш, несв.; мухна, -еш, мин. св. мухн&х, прич. мин. страд, мухнат, са, прех. Диал. Мушвам. Някой ме мухна в ребрата. Л. Андрейчин и др., БТР 1976,451. мухвам се, мухна се страд., възвр. и взаим. Па извади едно влашко ноже, / та се мухна у клетото сргще. Нар. пес., СбНУ XLIV, 78.
МУХВАМ СЕ несв.; мухна се св., непрех. Диал. Мушвам се. Просвири и се мухна / граната в срещний ров — и пак оттам избухна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 230.
МУХВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мухвам и от мухвам се; мушване.
МУХИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до муха. „С чест мухина и мухин интерес / ще смогнат ли да изменят в небето нрави зли?“ Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 649.
МУХИЦА ж. Рядко. У мал. от муха (в 1 знач.); мухичка, мушица.
МУХИЧКА ж. Умал. от муха (в 1 и 3 знач.); мухица, мушица, мушичка. Една тре-вичка се люлее висока като топола, може и да е топола, но ако се съди по мухичката, която кацва върху нея, по-скоро ще е тре-вичка. Л. Стоянов, X, 38. Той им бе непознат, бе загинал в сражение,.., и най-важно-то — бе загинал неусетно и незабележимо като мухичка. П. Вежинов, НС, 130.
МУХЛА1 ж. Пренебр. Възглупава, безхарактерна, мекушава или неспретната, нес-копосна жена. — Та досега .. беше хубав, на събранията го хвалят,., и сега изведнъж — лош! Защо? Защото критикувал оная мух-ла. Г. Узунов, НР, 10.
МУХЛА2 ж. Диал. Мухъл, плесен. Кога погледна Радина майка, / бялото гърло в кръв утонало, / бялото лице мухла фати-ла. Нар. пес., СбБрМ, 459.
МУХЛЙВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мухлясал, плесенясал.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУХЛЙВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За добитък — който е нападнат от муха, щръклица; пощръклял. Дрехите.. бяха бичнати и разпилени из цялата стая.. Като че някое мухливо добиче е влязло и е разбичкало всичко в тая къща. Ц. Церковски, Съч. III, 214.
МУХЛЬО, -то, мн. -вци, м. Пренебр. Възглупав, безхарактерен, мекушав и некадърен мъж; мижитурка, шушумига. Около мене кипи страшна кървава борба,.., а аз съм седнал да треперя за кожата си като някакъв мухлъо! Д. Ангелов, ЖС, 499. Елена неусетно почувствува, че мъжът пред нея притежава страшна сила.. Не е като нейния мухлъо. И. Гешев, ВТ, 37. Онова, коегпо покрай другото ги обединява, е пълното презрение към собствените им мъже. Те са мухлъов-ци. М. Радев, СР, 42. Пешева каза на мъжа си, че е мухлъо, задето позволява на една селен-дурка да я обижда. ВН, 1961, бр. 3122,4.
МУХЛЮЗИН, мн. мухлюзи, м. Диал. Мюхлюзин. Преди години Геренски искаше да се ожени за неговата най-голяма сестра и майка му бе съгласна, но баща му отряза: „Не давам дъщеря си на този мухлюзин“.Т. Харманджиев, КВ, 386.
МУХЛЮЗУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мюхлюзувам; безделнича. — Който е сиромах,.., да стане богат — отвърна Павел Караманеца. — Не може да стане всеки..
— Кой не може, да си трае... да мухлюзува...
