мухи на мед, изсмуквате ги, разнасяте ги като зараза. Г. Караславов, Избр. съч. II, 183. Когато е работата за женене, то ти тичаш кам нея като муха на мед. Л. Кара-велов, Съч. И, 69. Лапам (гълтам) му-хи<те>. Губя си времето, без да върша нещо; бездействувам, безделнича. — Не оставяй момичетата да седагп и да лапат мухите. Парици им се плащат. Л. Каравелов, Съч. VII, 6. Работата едва не стигаше до бой. Единият ожесточено ругаеше, а всезнаещото овчарче току повтаряше: аз чета, не лапам мухи. Ив. Хаджимарчев, ОК, 10. Муха да бръмне, ще се чуе. Разг. Много е тихо. Стана тъй тихо, че^децю се казва, муха да брънне, ще се чуе. И. Йовков, ПГ, 65. Дядо Добри млъкна, гостите гледаха като втренчени. Муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 268. Муха <не> ще ме ухапе; Муха ме ухапа. Ирон. Загубата, която ще понеса (понесох), е толкова незначителна, нищожна, че едва ще я усетя (я усетих). — Товарете! — вика възбудено Байрона. Един камион по-малко
— муха ще го ухапе... Др. Асенов, ТКНП, 122-123. — Че какво? Отскубало магарето някое стръкче тревица, чунким муха е ухапала бай Нено. П. Стъпов, ЖСН, 161. Не давам муха да бръмне. Разг. Не позволявам да се предизвиква ни най-малък шум. Фотев: — Много хлопаш! Зафирка:
— Ти пък не даваш муха да бръмне! Ив. Вазов, Съч. XIX, 85. Правя от мухата слон (бивол). Разг. Силно преувеличавам нещо, отдавам прекалено голямо значение на нещо. Страхът прави от мухата слон! М. Марчевски, ТС, 123. Явно беше, че и той е от онези селски клюкари, дето от мухата могат да направят слон. П. Ангелов, Ж, 62. Пускам (пущам) / пусна някаква муха. Разг. Казвам нещо, разпространявам някаква мисъл, идея, новина, която вълнува, смущава, тревожи хората. — Всички думат, че е така. — Аз пуснах тая муха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 154. По-рано такива като Темерутина пускаха по някоя муха, та повече разбъркваха ума на неверниците. Кр. Григоров, ТГ, 104. Пускам (пущам) / пусна някому някаква муха; пускам (пущам) / пусна мухата някому. Разг. Внушавам някому някаква мисъл, която започва да го вълнува, смущава, тревожи, или подбуждам, подстрекавам някого да извърши нещо, обикн. лошо. — Купуват, купуват — смигна му [на студента] весело единият от хамалите.. Някой им е пуснал мухата, че уж щяло да има смяна на парите, и на, вече осми курс правим. П. Незнакомое, БЧ, 53. — Господарю, какви са тия нови опустошения? — каза сърдито Елена, .. — Брат ти пак ти е пуснал муха някаква? — попита недоволен Чоки. Ив. Вазов, Съч. XIV, 98.
МУХАБЕТ м. Простонар. 1. Лек приятелски разговор. Много лесно е да се види човек с всички по-интелигентни граждани, стига само веднаж да обиколи по-големите кафенета, дето те прекарват свободното време в бистрене политика и в забавни му-хабети над префата и таблата. Т. Влай-ков, Съч. III, 63. Свършиха се гуляите под сенките на буйните каваци, свършиха и веселите безгрижни мухабети между приятели около шадравана. Д. Немиров, Б, 111. Да пием по едно кафе... Мухабетът ни ще бъде по-приятен! Д. Спространов, ОП, 289.
2. Угощение, веселба. А в празничен ден пи-янствуваха и даваха последната си парица за мухабети. 3. Стоянов, ЗБВ I, 65. — Сега е пост, на църква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият.. Не оивало, кай, да се пие, защото било великата неделя. Развали ни мухабетя! Й. Йовков, А, 17-22. Вие ли плащате по 50 гроша суха пара на месец на тоя тревненски циганин Баба Цвятко да ви свири по мухабети-те и да ви прави кеф по манастирските ливади? П. Константинов, ПИГ, 165. Разтъжила се е за вас и стрина ви Чаневица. Ще й кажа да изпече едно сугаре, та да изкараме един нашенски мухабет. Д. Спространов, С, 74.
— От араб, през тур. muhabbet. Други форми: м у а б ё т, м о х а б ё т, м о а б ё т.
МУХАБЁТЙСВАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. Водя лек, приятен разговор; разговарям.
— Друга форма: муабетйсвам.
МУХАБЁТСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от мухабет; мухабетчийски.
— Друга форма: моабётски.
МУХАБЕТЧИЙСКИ, -а, -о, мн. -и.
Простонар. Прил. от мухабет и от муха-бетчия. Сп. „Мисъл“ минаваше покрай най-важните обществени и политически въпроси, като се задоволяваше с веселите, с „мухабетчийските литературни бележки“ и „малко политика“. Д. Благоев, ЛКС, 88.
— Друга форма: моабетчи`йски.
МУХАБЕТЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Човек, който обича мухабетите.
— Друга форма: моабетчйя.
МУХАВЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мухавя се.
МУХАВЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Диал. Мая се, мотая се, размайвам се. Юр-дан Юрданов, наречен Индирето, който практикувал механиката в търновската фабрика на Карагьозоглу, с други четирима души със скрити револвери ще да се мухави над врачката на машината. 3. Стоянов, ХБ, 299. „Що са мухавиш пред зора овде, ов-чий коньо? Хе!“ БД, 1857, бр. 8, 31.
МУХАДЖЙР м. Остар. Бежанец, преселник, емигрант. — Пленница е, бреговчан-ка. Хваната била от русите, .., като бягала с други мухаджири. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 142. Дошли бяха по турските махали мухаджири отгоре, имаше чак от Плевенско. Д. Талев, ПК, 653.
