но, ни душевно маймунство. Й. Груев, КН 7 (превод), 22.
2. Сляпо, безкритично и безсмислено подражание на нещо или на някого. Да заимству-ва онова, от което се гнусят не само представителите на новата и рационална наука, но и секи колко-годе правилно развит човек, е вече не маймунство, а безумие и шар-латанство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 360.
МАЙМУНСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Сляпо, безкритично и безсмислено подражавам на някого. Допреди войните даже столицата ни бе шопски оселячена. Сега е по-друго: сега селото маймунствува, пее „Дона Клара“ и на себе си не прилича. П. Росен, ВПШ, 25. Господарят се къпе и лете и зиме в студена вода..; напротив, слугата нема, горкият, никак ни на ума си да маймунствува no zocnodapsi си и не употребява никакво такова средство. Ч, 1875, кн. 7, 311.
МАЙМУНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от маймуна. Пъргав като маймунче, водачът хукна нагоре. В. Ченков, ЗХ, 69. Момичетата със силно подчертани очи с молив, с дръпнати коси, момчетата също особено облечени. Имам чувството, като че ли искат да наподобяват някакви маймунчета. ВН, 1961, бр. 2998, 2. Често се виждат деца по 6-7 годишни, които пеша отидавт дори до Париж. Там тези деца разиграват маймунчета, свирят на гайди или вършат други работи според силите си. С. Бобчев, ПОС (превод), 125. Родителите трябва да показват на децата си добър пример с до-машното си обхождение, защото са децата като маймунчета, те приемат всичко, що видят. К. Кесаров, ЧНУ, 57-58.
2. Малкото на маймуна. Женска маймуна притиска с едната си лапа прилепнало към гърдите й малко маймунче. ЛР, 1977, кн. 5, 35.
МАЙМУНЩИНА ж. Рядко. Маймун-джилък. Наистина никога през годината не стават толкдва маймунщини, колкото през дните на карнавала. Б. Шивачев, ПЮА, 82.
Маймуня се, -йш се, мин. св. -йх се, прич. мин. св. деят, маймунял се, -а се, -о се, мн. маймунели се, несв., непрех. Разг. Рядко. Правя смях на някого с жестове, движения или фимаси. Къщата ни огря от сини детски погледи .. Отраснаха, напълниха стаята и ни стана малко притеснено. Лечко им пее и се маймуни, децата надуват пискуните да му пригласят. Г. Краев, (Ж, 57.
МАЙМУРИН, мн. маймури, м. Остар. У нас по време на османското владичество — чиновник в турската администрация. Разнесе се слух из селото, че иде околийският началник.. Разпита [дядо Йоцо], да разбере тоя големец като какъв е, като какъв май-мурин. Казаха му no-вещи селяни, че началникът е нещо като каймакамин, като паша. Ив. Вазов, Съч. X, 97.
— От араб, през тур. шетиг.
МАЙНА, зват. майно и майне, мн. няма, ж. 1. Диал. Само в обръщение — майка; макя, мала1, малика1, майча, мая2. • Нар,-поет. А ти га чуеш, майно льо,/ че куршум пропей над село/ и момци вече наскочат/ ти излез, майко, питай ги/ де ти е чедо ос-тало? Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. „Цвекето да ми поливаш/ дзарани, майно, с росица/ на пладне, майно, с водица/ а вечер, майно, със сълзи“. Нар. пес., СбНУ ХХХХ1У, 39. Израсло ми е , майно, мой Дане/ дърво тройно-сопно, Дане ле, домой Дане. Нар. пес., СбВСтТ, 15. Риста бога майци моли: —„Мари мале, мой майне/ я ми у дай кличо-вете/ да отключа сараете“. Нар. пес., СбВСтТ, 956. — Майно ле, и язе вида, майно ле/ че ми се смеат ората/ че съм неженен останал. Нар. пес., СбНУ ХХХХ1, 399.
2. Жарг. Название на жител на град Пловдив и околните места.
<> Вземам си / взема си майната. Диал. Грубо. Направям нещо, което съм си намислил, макар и да няма полза от него. Върви (иди) на майната си. Разг. Пренебр. Във 2 и 3 л. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. — Слатинов, дигай го, не мога да гледам очите му. Изведи го на двора и го пусни да върви на майната си, че ще го убия. Ем. Станев, ИК III и IV, 523. Тези в селата не искат революция.. — Вървете на майната си — крещяха подире им. Г. Крумов, Т, 151. Майната му (й, им). Простонар. Грубо. Възклицание за изразяване на пренебрежение, незаинтересованост от нещо. — Мухлъо! — кипна Стойчо, но тозчас се укори за яда си .. И вместо да се кара повече, извади смач-канато пакетче цигари. — Запуши! Майната им на кошовете. В. Ченков, ПС, 14. — Ще заколя прасето! — рекъл дядо ми. — Майната му и на имоти, и на всичко, щом като ще се мре. М. Иванов, ТЯР, 36. — Ще правя това, което душата и натурата ми искат. Може и да е погрешно, но майната му. Елин Пелин, Съч. IV, 133. На майната си (ти). Простонар. Грубо. Някъде си много далеч. Да я питаш къде на майната си е тръгнала цялата тази паплач! Г. Узунов, НР, 51. — Где го влачите, бре? — попита един файтонджия. — На майната ти го влачим. Теб какво ти става? — изръмжа с глас на дивите кюрди един старши жандарм. Ал. Константинов, Съч. I, 194. Отивам / отида на майната си. Грубо. Изчезвам, няма ме, — Какво направи с лозето бе?.. — Отиде на майната си! Изтребих го! Ст. Даскалов, ЕС, 104. Пращам / пратя на майната някого или нещо. Грубо. 1. Преставам да се интересувам от някого или нещо, изоставям, захвърлям го, отказвам се от някого или нещо. — Такъв е светът, а ти си се тюхнал от немотията. Прати всичко на майната му, па ела на Етъра,.., та да си разбереш живота. М. Смилова, ДСВ, 39. 2, Реагирам остро, невъздържано с думи или
