невеста: / мининка като маймунка". Нар. пес., СбВСтТ, 217.
2. Жарг. Противогаз. Вчера стояхме цял час с маймунките на глава.
МАЙМУНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е като маймуна, подобен на маймуна, напр.: май-мунообразен, маймуноподобен, май-муночовек и под.
МАЙМУНО ОБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Маймуноподобен. Сам не беше и помислял, че с дружна борба би могло да отхвърлят ярема. Та нали сам, с двете си ръце просна като пребит на земята един от най-силните., мъже,..— маймунооб-разния Якъп страшни! Г. Манов, КД, 140.
МАЙМУНОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е подобен на маймуна, прилича на маймуна. От всички страни заплуваха към нас безброй дребни човечета.. — цели обрасли в косми, с жълти очи и черни лица, — .. Маймуноподобните същества изпълниха кораба. Св. Минков, ПШ, 133-134. Непосредствените маймуноподобни прадеди на човека са били навярно твърде сходни с шимпанзето. Ал. Гюровска, АЧ, 58. Най-после, от висшите маймуноподобни животни, благодарение на обществения труд е произлязъл човекът. Е. Стефанов, ППР (превод), 17.
МАЙМУНОЧОВЕК, мн. -ци, м. Представител на група висши изкопаеми бозайници като питекантроп, синантроп, Хайдел-бергски човек и др., които по антомично устройство стоят между човекоподобните маймуни и човека. В по-ново време учените откриха груби оръдия на труда близо до местата, съдържащи и останки от майму-ночовеци. Тия места се намират в Южна Африка. Б. Ангелов, ЗМ, 34. Майму-ночовеците използували камъните не само за отбрана, но и при лов и за чупене на орехи. ОБиол. X кл., 182. В 1891 г. холандският учен д-р Дюбоа открил на о. Ява останки от древен маймуночовек, живял преди милиони години и наречен питекантроп. ВН, 1960, бр. 2660, 4.
МАЙМУНСКАТА нареч. Рядко. Май-мунски. Тези народни наши органи ще дадат на народа ни да разумее що е цивилизация,..; тий ще му докажат, че той не трябва да подражава маймунската само вънка-шната форма на европеизма. Д. Войников, У, 1871, бр. 7, 110.
МАЙМУНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който принадлежи на маймуна (в 1 знач.). Неотдавна четох във вестниците, че един аржентинец отишъл в Неапол да се оперира по методата на Воронов. Поискали му петдесет хиляди лири за една маймунска жлеза. Св. Минков, БФ, 34. Това беше човешко жилище, просто, неудобно и все пак човешко жилище, а не случайно намерено маймунско гнездо или издълбана от кълвачите хралупа в прогнил горски великан. П. Бобев, К, 15.
2. Който се отнася до маймуна или е свързан с маймуна (в 1 знач.). Всичко,.., що вършим и що наричаме напредък, е само маймунско подражание. Ив. Вазов, Съч XI, 188. Тия ученици .. един час учат Дарвиновата теория за маймунския произход на човека, а на другия час слушат истории за Адам и Ева. Г. Караславов, Избр. съч.^ II, 183. Много анекдоти разказват за маймунските шеги. Пч, 1871, кн. 1, 10.
3. Който физически прилича на маймуна или наподобява маймуна с жестове, движения, гримаси и под. Сварих в канцеларията един висок, превит в плещите мъж, с маймунско лице, изпъкнали горни зъби толкова много, та не можеше да затваря горна-та си уста. Кр. Григоров, Р, 98. Вратата се отвори и касата й се запълни от туловището на грамаден мъж със стригана коса и дълги маймунски ръце. Д. Кисьов, Щ, 65. Той [Данкин] видя ранените,.., видя и лицето на Ляте, обърнато към шосето и замръзна/ю в смешна маймунска гримаса. Д. Димов, Т, 613. — Виждате ли там оня стар пергишин,.., говоряла друга една краста с маймунска физиономия, като сочела на един убит старец,.. — Докато му отрежа врата, ножът ми заприлича на сърп. 3. Стоянов, ЗБВ III, 345.
МАЙМУНСКИ. Нареч. от прил. май-мунски; като маймуна. Ще се качим по майму нски... — шегува се бай Иван, разкрачва се,.. — и от дърво на дърво, наистина по майму нски изскача горе. В. Ченков, ЗХ, 16. Не е ли демокрацията тъкмо характерното, физиономичното в нашия народ и може ли,.., да се отвърнем от това, което народът ни сочи като свое и да прегърнем чужди теркове, като майму нски почнем да подражаваме на това, което народът ни не ще го възприеме като свое? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 170. А ний, българете, току сме рекли: няма, сиромаси сме, додето за други слободии намираме и се ни са ревне да подражаваме маймунски европейското. Р. Блъсков, У, 1871, бр. 24, 370.
МАЙМУНСТВО, мн. -а, ср. Неодобр.
1. Лоша, грозна, неприлична, недостойна постъпка. — Той е един чуден човек. Снощи се възмущаваше от тая комедия и май-мунства, а сега ги прави сам. Ив. Вазов, Съч. XI, 201. Не може человек да гледа спокойно на този живот, в който се намират толкози маймунства. Ч, 1871, кн. 16, 501. • Да стъпчеш народното знаме за тях значи да бъдеш прогресивен, модерен човек; да плюеш на България, то значи да бъдеш истински човек, българин на бъдещето. Уродливо маймунство на ума, идиотски тесен мироглед. Ив. Вазов, Съч. XIII, 31. Двете дечица изпосле станали яки, здрави мъже и у тях нямало да ся види никакво, ни телес
