съвременните многоклетъчни животни — морулата. ОБиол. X кл, 129.
2. Самата купчинка от еднакви клетки. За-родишното развитие започва с деление —.. Образува се малка група от еднакви клетки,.., наречена морула. ОБиол. X кл, 84.
— От лат. monim 'черница'.
МОРУНА ж. Едра хищна риба с вкусно месо от семейство есетрови, разпространена в Черно, Каспийско, Азовско и др. морета, която снася хайвера си навътре в реките, вливащи се в тези морета. Huso huso. Проходните риби живеят в моретата, но за размножаване навлизат в реките. От познатите ни видове в Черно море такива са есетрата, моруната и др. П. Коларов, РП, 31. Есетровите риби моруна, есетра, пъструга дават вкусно месо. От тях се получава черният хайвер. Д. Славчев и др., БМ,
62. По чердаците висяха окачени на дълги прътове свински наденици, сушена риба и опънати около малки обръчи чиги, моруни и есетри, нарязани надлъж. Д. Казасов, ВП,
59. Събрали ми са, отбрали / Марин и Пачо, двамата /на Семовото кафене, /моруна риба ядяха. Нар. пес., СбВСт, 866.
— От гр. povpovva.
МОРУНАШ м. Малка сладководна риба (дължината на тялото й достига до 25-30 см) от семейство шаранови, разпространена в реки, които се вливат в Черно, Егейско, Каспийско, Балтийско и Северно море; карабалък. Vimba vimba. Български вид риба е маришкият мору-наш или карабалъкът. ЛP, 1971, бр. 5,14.
— От гр. poupottva.
МОРУНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до моруна; морунов. Хайверът е черно-зеленикав, като каша и много е вкусен за ядене. Прави се от икропю (семе) на морунената и есетрена риба. Огуп, 1875, бр. 6,47.
2. Които се получава от моруна; морунов. Ако болестта [рахитизъм] ся яви, то при хигиената требува да ся прибави и лекува-ние най-много с масло, наречено морунено, с йод и с желязо, и пр. Лет., 1871, 125.
МОРУНКА ж. Умал. от моруна; малка моруна. Възрастните екземпляри [моруни] навлизат в Дунава и хвърлят хайвера си в бързи течения с дълбочина около 40 м. Из-люпените малки морунки навлизат в морето. Ц. Пешев и др., ФБ, 20. В туй време, когато те ги [моруните] чистяха за печене, Франклин стоеше при тях и видя по-малки морунки, погълнати и застоели са в корема на големите. С. Бобчев, ЖФ(превод), 18.
МОРУЧКА ж. Жарг. Майка; морукиня. — Аз съм малката дъщеря, само че не съм рем-систка.., залъгвам моручката... Да не съм луда да си губя младините по разни организации и събрания. Др. Асенов, ТКНП, 88. — Ех, моручката 1це мине и без обиди.. — Майка ми не е моручка. ВН, 1966, бр. 4450,4.
МОРФЕМА ж. Езикозн. Най-малката съ-ставна част на думата — корен, наставка, представка, окончание — която е носител на определено значение. Съществителните обущар, овчар, месар съдържат една обща морфема — наставката -ар. А Глаголите напиша, направя, нарисувам са образувани с помощта на морфемата на-. Коренна морфема.
— От гр. рорфд 'форма' ирез фр. morpheme или англ. morpheme.
МОРФИЙ м. Остар. Морфин; морфина. През нощта .. настъпила развръзката на тая драма: Макс Линдер и жена му взели морфий, г-жа Линдер си прерязала вените, а Макс се зестрелял. Н, 1927, бр. 115,4.
МОРФЙН, мн. няма, м. 1. Упойващо и силно отровно вещество, съставна част на опиума. От суровия афион добиват 10-20% морфин. ПН, 1933, кн. 7, 110. Опиумът, който се получава от мака, е много богат на морфин.
2. Това вещество като болкоуспокояващо лекарство или като наркотик. През нощта при дежурния лекар в поликлиниката пристига жена с тежка бъбречна криза.. За да облекчи силните болки на жената, лекарят нерядко е принуден да инжектира .. морфин. Н. Тонкин, НЗЛ, 53-54. Съзнанието, че живее като излишен и никому ненужен човек, че .. животът шуми и минава край него,.., започна да трови душата и тялото му, сякаш гълташе всеки ден по една доза морфин. А. Гуляшки, Л, 56. Наркотиците са упоителни вещества,.. Към тях спадат опиумът, получаван от опиумния мак, производните на опиума — кодеин, морфин и др. Н. Тонкин, НЗЛ, 22.
— От гр. собст„. Мор<рег>£ 'бог на съня’ през фр. morphinc или нсм. Morphin.
МОРФЙНА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Морфин; морфий. Ми тука с децата си можем да подсведочим,.., че този доктор, за да заслужи агента, нарочно даде отров (морфина) на тая невинна душица! Цв., 1857, бр. 328,128.
МОРФИНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Вид наркомания, болезнена страст към употреба на морфин като средство за постигане на временно изкуствено опиянение, повишено настроение и др.; морфиномания. Хрони-чното отравяне с морфин е известно под името “морфинизъм„. Н. Тонкин, НЗЛ, 23.
— От лат. morphinismus.
МОРФИНИСТ м. Човек, който е пристрастен към употреба на морфин като наркотик; морфиноман. При морфиноманията организмът, изтощен от отровата, става лесно податлив на различни заболявания“ Постепенно морфинистът отслабва и достига до измършавяване. Н. Тонкин, НЗЛ, 24. Напоследък Левишчев беше отслабнал и погрознял. Погледът му беше мътен и вял като на морфинист, хубавата чиста кожа на лицето му беше се соабила. Ем. Станев, ИК III и IV, 426.
— Нсм. Morphinist.
