МОРСКОЗЕЛЕНЙКАВ 676 МОРУЛА
на морската вода. Нивите, тъмно морско-зелени, покарали около две педи, излеко се вълнуваха. П. Михайлов, ПЗ, 79.
МОРСКОЗЕЛЕНЙКАВ, -а, -о, мн. -и,
прал. Който е зеленикав с оттенък, подобен на цвета на морската вода. Мъти [жълтата стърчиопашка] .. по 4-6 светло морскозеленикави до жълтобели яйца. Ц. Пешев и др., ФБ, 162-163.
МОРСКОСЙН, -я, -ьо, мн. -и, прил.
1. Който е син с оттенък, подобен на цвета на морската вода. — Жак повече ще ви хареса в една такава морскосиня рокля с широка плисирана пола. Б. Райнов, ЧЪ, 53.
2. Като същ. морскосиньо ср. а) Син цвят с оттенък, подобен на цвета на морската вода. Лакеят влезе.. Той беше облечен в син копринен панталон и копринена китайска туника в морскосиньо. Д. Добревски, БКН, 47. — Имате ли блуза в морскосиньо? — попита младо момиче с вдигната прическа. ВН, 1960, бр. 2772, 1.6) Дрехи, облекло с такъв цвят. Облечена е в морскосиньо.
МОРТАЛИТЁТ м. Мед. Смъртност. Морталитетът у децата и кърмачетата е по-малък, отколкото при по-младите хора и средната възраст. Пр, 1952, кн. 5, 50.
— Нем. Mortalität.
МОРТЙРА ж. Воен. Вид артилерийско оръдие с къса цев, което има стръмна траектория, предназначено главно за разрушаване на здрави отбранителни съоръжения. Башибозуците бяха домъкнали тежки морти-ри, чиито дрезгави гърмежи вече не стряскаха защитниците. Д. Рачев, СС, 232. С трясък се движат в дълга колона минохвъргачки, мортипи, много десетки танкове. РД, 1950, 6p.u 12z, 1. Заводите .. изработват не само оойни припаси, гранати, противотанкови пушки, но дори мортири от разни калибри и гаубици. ОФ, 1950, бр. 1913,4.
— От хол. mortier през рус. мортира.
МОРТЙРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Воен. Който се отнася до мортира, свързан е с мортира. Мортирна батарея. Мортирна граната.
МОРТЙРЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. Умал. от мортира; малка мортира. Интересно беше и при топчето, където бабаитлии мъже със засукани ръкави упорито тласкаха чугуненото мортирче към дигнатата нависоко мишена. А. Гуляшки, Л, 19.
МОРТЙТ м. Истор. Селянин във Византия и средновековна България, който обработва чужда земя, при условие че дава част от реколтата на собственика на земята; изполичар.
— От гр. pOpTUTlQ.
МОРТОПРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Морав. Та че кога се земеме / двамата ние със тебя, / Гюргаки, да ти прелягам / на твойте църни ботуша, /.., / на мортопраченят пояс / и на накривената гугла. Нар. пес., СбНУ X, 28.
— Неизв.
МОРТУС неизм., м. Разг. 1. Смърт. Може да се скъса някоя артерия, да стане кръвоизлияние и — мортус, свърши се. И. Йовков, ПГ, 180. Лъва искаше само да го [Ву-цето] удари — нищо повече. И му закърпи един шамар... И мортус... Г. Стоев, КЛ, 27.
2. Като прил. неизм. Само като сказ, опред. обикн. при гл. съм. Който е изтощен, уморен до краен предел; капнал. Цял ден чисти апартамента и сега е мортус.
— От лат. mortuus 'мъртъв, умиращ'.
МОРУЗ м. Диал. Царевица; кукуруз, мамул, мисир1, мисирка2, моруза, мумуруз, му-мурузка, гълъб2, папур, патка, рапка. Царевицата, която носи различни и.нена, тъй например папур, мисир, кукуруз, мамули,., и моруз, и ячмикът се раждат навсякъде из страната. А „България“, 42.
МОРУЗА ж. Диал. Моруз.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОРУЗЕН, -а, -б, мн. -и, прил. Диал. Царевичен; кукурузен. Морузено брашно.
Н. Геров, РБЕIII, 82.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОРУЗНИЦА ж. Диал. Хляб, пита от царевично, морузено брашно; кукурузник, папур-ник, просеник. Йеднуш виното и морузницата се сретли по пут. Нар. прик., СбНУ XIV, 115.
МОРУК, мн. -ци, м. 1.Диал. Стар вол или бивол. Впрягам два морука. Л. Андрей-чин и др., БТР, 1976, 446.
Прен. Грубо. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към възрастен човек. — Къде си се разшетал?... Тук да ти не е Борисовата градина? — Гледай го ти — морук! — учудваше се друг. П. Вежинов, НС, 30-31.
2. Жарг. Баща. — Ей, Боби, скив — дошла някаква физиономия!.. — Аааа морукът се върнал от променадата... П. Незнакомое, БЧ, 40. Другарю Едикойси, защо давате толкова пари на вашия син? Те го развалят,.. И — представете си — морукът ме мери под вежди. Д. Цончев, ЛМ, 36. // Само мн. Разш. Родители. Моруците са на кино и събирам тайфата у нас.
— От арм. през тур. moruk 'старец'.
МОРУКЙНЯ ж. Жарг. Майка; моручка. Тя реши да покани Зебрата, щом няма пари човекът, да отидат у тях, да хапнат и пийнат. — А морукинята няма ли да се кара?
— Тя е на гости. Ще си дойде късно. Кр. Кръстев, К, 123. — Защо цивриш, бе Градски?.. — Морукинята — промълви Драган — умряла... Б. Болгар, Б, 343.
МОРУЛА ж. Биол. 1. Пръв стадий от развитието на оплодено яйце, при който зародишът представлява купчинка от еднакви клетки. Първите многоклетъчни животни приличали на колониите от едноклетъчни. Доказателство за това е един от ранните стадии, през които минава развитието на
