МОНОЗАХАРЙДЕН 650 МОНОЛИТЕН
тина възмолсна, след като се появят:.., монографии върху развитието на стопанския ни живот и на държавните ни учреждения.
С. Радев, ССБ I, 19.
МОНОЗАХАРЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до монозахариди. Монозахаридните остатъци, които изграждат молекулата й [на целулозата], са същите, каквито са в нишестената молекула — глюкозни остатъци. Хим. X кл, 1965,103.
МОНОЗАХАРИДИ мн., ед. (рядко) монозахарид м. Хим. Най-простите, неразпада-щи се хидролитно въглехидрати; прости захари. Въглехидратите са третата група вещества, участвуващи в състава на клетката.. Разделят се на две големи групи: монозахариди и полизахариди. Монозахаридите се намират във всяка клетка на организма. Р. Райчев, НКД, 8.
МОНОКЙНИ само мн. Нов. Разг. Дамски бански костюм само с долна част — плитки гащета тип бикини.
— От фр. шопоюш.
МОНОКЛИНАЛА ж. Геол. Гънки на земната кора само с един склон.
— От гр. р6уо<; 'един' + хАлуш 'наклонявам1.
МОНОКЛИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геол. Прил. от моноклинала. Моно-клинални гънки.
МОНОКРИСТАЛ м. Спец. Единичен кристал с непрекъсната кристална решетка. В кристалните тела атомите са правилно подредени и свързани със здрави химически връзки, така че образуват отделния моно-кристал. ВН, 1958, бр. 2275, 4.
МОНОКРИСТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от монокристал. Някои вещества образуват отделни кристали, затова се наричат монокристални. Такива кристали има кварцът, турмалинът,.. и др. Физ. X кл, 1965, 16.
МОНОКУЛТУРА ж. Сел.-стоп. 1. Селскостопанска култура, която се отглежда много години в един и същи участък. Извършена е специализация по окръзи и АПК в производството на селскостопански култури, в резултат на което огромни площи са заети от мо-нокултури. ЛР, 1979, кн. 2,10.
2. Единствената или почти единствената селскостопанска култура за даден район или страна.
МОНОКУЛТУРЕН, -рна, -рно, л<".-рни. Сел.-стоп. Прил. от монокултура. Бразилия и Етиопия изнасят главно кафе,.., Цейлон — чай и др. Такова селско стопанство се нарича монокултурно. Геогр. X кл, 8.
МОНОКЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. 1. Кръгло оптическо стъкло, което се слага само на едното око вместо очила. Той беше замръзнал на стола си в някаква съвършена немска коректност и само блясъкът върху дебелия монокъл, който скриваше широко разтвореното му око, трептеше. Сг. Дичев, ЗС I, 24. — Там има още няколко души дрип-лювци вагабонти — измърмора Гробов, като гледаше с монокъла си. — Ив това кафене се навлякоха. Ив. Вазов, Сьч. VI, 86.
2. Фотогр. Прост тип фотографски обектив от едно двойно изпъкнало стъкло.
— От фр. monocle.
МОНОЛИТ м. 1. Геол. Голям цялостен каменен блок. Скоро след това вулканът млъкнал. Той сякаш се задавил от собствената си злоба, защото от гърлото му .. се издигнал колосален лавов монолит, който достигнал 375 м. височина. Хр. Тилев, В, 33-34.
2. Обелиск, статуя, изсечена от такъв каменен блок. Теодосий Велики донесе от Хе-лиополис обелиска — тоя огромен монолит, полиран камък с леко керемиден цвят и сини зърна. Хилядолетните йероглифи сякаш са дълбани преди няколко дни. А. Ка-ралийчев, С, 31. Гробниците са оградени с 16 „пазачи“ — фигурите на лъвове и овни. Отпред, от двете страни — два огромни монолита — жертвените колони, където е горял вечният огън на любовта. Т. Генов, Избр. пр, 336. В дъното на мъничка поляна,.., е издигнат паметник. Този паметник представлява двуметров монолит, на който има медна плоча. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 198.
3. Спец. Бетонни и други конструкции, които са изградени във вид на единно цяло. Колко подземни скали си създал! С колко скрити, бетонни монолити сй подобрявал това божие творение — земята, за да живеят нейде човеците — и по-добре, и по-си-гурно. Г. Стоев, КЛ, 72.
4. Прен. Нещо, здраво споено в едно цяло.
— От гр. povoAiiîoç през фр. monolithe.
МОНОЛИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За каменен блок и под. — който е голям и цялостен. И тук, в това кътче, на времето отдалечено от Китай с хиляди километри тесни планински пътеки и непроходими пътища, са докарани стотици китайски монолитни каменни блокове — огромни и величествени. Т. Генов, Избр. пр, 336. Пещерните храмове вече не са така почитани. Затова храмът Кайласа е изрязан в монолитна скала. Т. Кюранов, АП, 107. Значителен по размери континентален монолитен къс, потънал под морското равнище, се намира в района на Канарските острови. ВН, 1958, бр. 2051, 4.
2. Който е изсечен от голям цялостен каменен блок. Гробницата е била построена така, че никой не е могъл да открие входовете й — те са били скрити под фронталното, широко, с монолитни няколкометрови стъпала стълбище. Т. Генов, Избр. пр, 337.
3. Спец. Обикн. за бетонни и железобетонни конструкции — които са изградени непосредствено на строителния обект във вид на единно цяло. Сглобимите стоманобетонни конструкции на производствения корпус на завода .. са по-евтини .. от рав
