монйст 649 МОНОГРАФИЯ
лутат по моникса. Ив. Давидков, КХ, 40.
— От собств.
МОНЙСГ м. Филос. Привърженик на монизма. — Особено силна беше школата на мо-нистите,.. Те смятаха, че човешката природа трябва да бъде единна и неделима и че науките трябва да се стремят да осигурят това единство. Монист беше и един от най-известните ни философи. П. Вежинов, СП, 94.
— Нем. Monist.
МОНИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Монистически. Монистични възгледи.
МОНИСТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Филос. Прил. от монизъм; монистичен. Там [в книгата] се говори за най-висши философски въпроси — за монистическото обяснение на света, за класовото деление на обществата,.. всичко! П. Славински, ПЩ, 49. Тук аз имам предвид стремленията да се постигне един монистически мироглед, като се приеме, че и най-малките частички на материята, атомите, са снабдени с психически способности. Р, 1926, бр. 219, 2.
МОНЙСТКА ж. Филос. Привърженичка на монизма.
МОНИТОР1 м. Спец. Екран, който се използува за наблюдение, контрол на излъчването. И върху малкия екран (или както тук го наричат монитор) след набързо извършения ,Гмонтаж" от асистент-режисьора се появява необходимият детайл. ВН, 1960, бр. 2673,4.
— От англ. monitor.
МОНИТОР2 м. Воен. Кораб с плитко газене, който служи за обстрелване на брегови батареи. — Щом се отвори войната, на нашето пристанище пристигат монитори! А ти знаеш ли какво е това монитор? — Де ще знам аз такива работи. От война и политика не разбирам. П. Здравков, НД, 60. Главното препятствие била обаче турската речна флота, която се състояла от .., два големи монитора .., пет военни парахода и много дребни плавателни съдове. Отеч., 1977, кн. 10, 17.
— От англ. monitor.
МОНИТОР3 м. Остар. Книж. Лице, което предупреждава, съветва; съветник. Тогава Австрия,.., изпрати пълномощника си с два монитора, за да направят демонстрация пред Белград. НБ, 18/6, бр. 55, 215.
— От лат. monitor 'предупредител'.
МОНО- Книж. Първа съставна част на сложни съществителни или прилагателни със значение: един, сам, единен, единичен, напр, моновалентен, моноапаратен, монодрамаидр.
— От гр. p.övoq 'един'.
МОНОГАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, Книж. Прил. от моногамия. Но големите патриархални семейства отживяват, заменяни от малкото моногамно семейство (..). Л. Мелнишки, К, 27. Моногамен брак.
МОНОГАМИЯ ж. 1. Книж. Форма на брак, при която един мъж е свързан само с една жена или една жена — само с един мъж; ед-нобрачие.
2. Спец. При животните — свързване в бра-чна двойка на два индивида, които живеят заедно и създават поколение един сезон, няколко сезона или цял живот; еднобрачие.
— От гр. povoq 'един' + уаро<; 'брак'.
МОНОГЕНЕЗА ж. 1. Биол. Безполово размножаване.
2. Спец. Теория, според която човекът с езика и културата си е произлязъл на едно място и после се е разпространил на други места.
МОНОГРАМ м. 1. Знак или художествено изработена плетеница от инициали на собствено име или на име на учреждение и др.; вензел. На безименния му пръст блесна златен пръстен с тежък монограм. Д. Ангелов, ЖС, 570. Нов завод, стъклен покрив, плувен басейн и сини престилки с монограма на завода. Какво по-хубаво! Б. Йосифова, БЧМ, 97. — Този монограм няма да ти трябва вече — каза момчето, като хвърли етикета на параходната компания под пейката, — освен ако искаш да го пазиш за спомен. Ал. Бабек, МЕ, 96.
2. Условен знак, който заменя подпис в ръкопис, художествено произведение и под.
МОНОГРАМА ж. Остар. Книж. Монограм. Най-напред вървеше конник с императорския знак, издигнат на копие. Христовата монограма блестеше над бронзовия орел. Ст. Загорчинов, ДП, 423.
МОНОГРАМЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от монограм. — Може би няма да повярвате, но кашица може да яде само със сребърна лъжичка... ей тая с монограмчето. П. Незнакомов, БЧ, 34.
МОНОГРАФЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до монография. Някои от тях [литературните историци] се впуснаха да пишат монографични изследвания, без да овладеят онова, което беше разработено преди тях. Б. Ангелов, ЛС, 16. За този свят обикновено не се споменава нищо в книгите по обща история на изкуството, а и в монографичните трудове, които разглеждат живота и творчеството на отделните художници, също разказват твърде малко за него. Хр. Ковачевски, СК,
7. Главата с обща характеристика на 80-те години ще бъде последвана от глави с монографични очерки за Иван Вазов,., и др. Г. Цанев, СИБЛ, 125.
МОНОГРАФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Монографичен. Грабар,., дава обширни монографически очерки върху известния руски рисувач на икони и фрески Андрей Рублев. Р, 1927, бр. 237, 4.
МОНОГРАФИЯ ж. Цялостно научно изследване върху един проблем. Една история на съвременна България ще бъде наис-
