Page:RBE Tom9.djvu/633

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МОЛЕНЕ 633 МОЛИБДЕНОВ

прил. Спец. Молекулен. Причината за различието на механичните свойства между флуидите и твърдите тела се крие в молекулярния им строеж. М. Попов, X, 7. Много перспективни науки са молекулярната биология и генетика. Биол. IX кл, 4.

МОЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от моля и от моля се. Той пак никако не сакал да ходит, ама жена му, къде со молене, къде со заплаш-вене, го сторила каил, та отииюл. СбКШ, 42. Той я изгледа още веднъж отблизо и отведнъж извика .. : „Ти си татарка!..“ „Чиш!“ каза татарката, като си сложи ръцете на молене. Н. Бончев, ТБ (превод), 44.

МОЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Молене, молба, молитва. Почитание, моление и поклонение на дръвен или какъв и да е друг кръст е съвсем противно на заповедта божия. КТЕМ, 185 .И рече на Колумба, че му ся струвало да съгледва суша,., и тоз-час захванаха да молят Колумба, за да обърне корабите към оная страна. Но той,.., не отстъпи на техните моления. П. Кисимов, ОАI (превод), 37. — Бива ли да ся отчаем и да престанем да ся молим, ако Исус тутакси не послуша молението ни? КТЕМ, 150.

МОЛЁПСАМ. Вж. молепсвам и мо-лепувам.

МОЛЕПСВАМ, -аш, несв.\ молепсам, -аш, с.в., прех. Остар. и диал. Заразявам.

Чухте ли вие, че чумата е пак захванала да мори хората? Тя са появила в Анадоллу-ка и молепсала и ингелизите в Лондра. Л. Каравелов, Съч. II, 85. На другия ден всеки цислеше съседа си за молепсан от чума. И. Йовков, СЛ, 164. • Обр. Така той изчете много книги, обзет от същинска треска,.., с пламнала от мисли глава, отдаден на страданията си и на оная сладка скръб, която често молепсва юношите и остава за цял живот. Ем. Станев, ИК I и II, 98. молепсвам се, молепсам се страд. Боян, който стоеше крачка далеч от Христа и следеше всяко негово движение, сякаш се молепса от него извика и стори същото, което и той праве-uie. Ц. Церковски, Съч. III, 142. МОЛЕПСВАМ СЕ несв., молепсам се св., непрех. Заразявам се. — Откога младежта се молепса от заразата на користолюбие-то? Ив. Вазов, Съч. XIV, 47.

— От гр. роХбгхо (аорист към роХеуа)).

МОЛЁПСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от молепсвам и от молепсвам се; заразяване, зараза.

МОЛЕПСУВАМ, -аш, несв.\ молепсам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Молепсвам. Каква болест, дето молепсува в света! Човек се мисли за по-добър, като мрази подобния си. Др. Цанков, ТМ (превод), 38. мо-лепсувам се, молепсам се страд. МОЛЕПСУВАМ СЕ несв., молепсам се св., непрех. Молепсвам се.

МОЛЁПСУВАНЕ ср. Остар. и диал.

Отгл. същ. от молепсувам и от молепсу-вам се; молепсване.

МОЛЕСКИН м. Дебел памучен плат от едната страна като чортова кожа, употребяван за подвързия на дневници или за работно облекло.

— От англ. moleskin 'кожа от къртица1 през рус. молескин.

МОЛЕЦ, мн. -лцй, след числ. -лёца, м. Общо название на някои видове дребни пеперуди (дрешен молец, житен молец и др.). Microlepidoptera. Морис прегледа грижливо новия си костюм да види не са ли го повредили нейде молци. Б. Райнов, ЧЪ, 67. Баба Йорданка се върна да гласи стана.. имаше наснова-ни шестнайсет лакти черна памучна основа, имаше и две бохчи вътък, защо да ги държи да ги ядат молците. Г. Мишев, ЕП, 210. Колкото тая буболечка [копринената буба] е полезна, че дава чловеку скъпоценний материал за богато облекло, толкова е вредна друга една буболечка от тоя род молец, който спасва (съзобва) най-скъпите дрехи, скъпи вълнени тъкани и пр. Д. Мутев, ЕИ, 71.

О Дрешен молец. Вредно крилато насекомо, което поврежда и унищожава вълнени тъкани, кожи и др. материали. Житен молец. Вредно крилато насекомо, което поврежда складирани семена на житни растения. Tineola biseliella.

> Молците му опасали мустаките. Диал. Подигр. Употребява се за кьосе. Сукнян молец. Диал. Хитър и потаен, скрит човек, който умее да си върши работата тихомълком.

МОЛИБДАТИ мн., ед. (рядко) молибдат м. Хим. Соли на молибденовата киселина, които се използуват за оцветяване на тъканите и в аналитичната химия. Натриев молибдат. Амониев молибдат. Оловен молибдат.

О Природни молибдати. Хим. Група минерали, соли на молибденовата киселина.

МОЛИБДЕН, мн. няма, м. Хим. Химически елемент МО — твърд, труднотопим метал със сребърносив цвят, чиито съединения се използуват в химическата, керамичната, стъкларската промишленост (като оцветители), в медицината и другаде. Молибденът, кобалтът и никелът са необходима прибавка за получаване на специални видове стомана. X. Попйорданов и др., ПИ, 11. Необходимостта от молибден е доказана за много селскостопански растения.. Установено е, че молибденът участвува в окисляването на амоняка до нитрити. Д. Георгиев, ТЖР, 42.

— От лат. Molybdaenum през фр. molybdène.

МОЛИБДЕНИТ м. Спец. Оловносив мек минерал със силен метален блясък и с голямо приложение в техниката.

МОЛИБДЁНОВ, -а, -о, мн. -и, Хим. Прил. от молибден. Напоследък в техниката все по-широко се употребяват свръхяки метали и сплави специални волфрамови и молибдено-ви стомани и др. НТМ, 1961, кн. 9, 29. Молибденът има широко приложение главно като примес за подобряване качеството на стома-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл