МОЛЕБЕН 632 МОЛЕКУЛЯРЕН
МОЛЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. 1. Който е свързан с молба, молене, молитва; молитвен, молебствен. Училището ми отива добре! Тия дни настойниците са приготвили молебно писмо да пратят в Цариград и в Букурещ да просят помощ. АНГ I, 404. Избираме си един учен человек, който има чист разговор, за да можем и ний да му разбираме думите и да разумяваме какво искаме и когато той изрича молебните думи пред съдята на всичката твар. М. Петров, ПВ (превод), 17. Земал владиката неговите молебни книги, отишле на гроба, кои обичале. СбНУ XXXIX, 438. Книга „Молебни песни“ съдържа в себе молитви и благодарения за различни случаи, както на Нова година, при захващание на учението, във време на война. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 37.
2. Който изразява молба; молитвен, умолителен. Въображението му виждаше кървавия лик на мъченика, с дигнати в ужас ръце, с безнадеждно молебен поглед, под ударите на ятаганите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Кей чу сетния ти вик / молебен и жален? Ив. Вазов, Съч. II, 42. Ах, тате, чуй теб ся моля / със силно разпалена воля; / послушай моя молебен глас / в тоя за мене злочест час. У, 1871, бр. 21, 328.
МОЛЕБНИК, мн. -ци, м. Остар. Молител, просител. Свещеникът благослови с кръста и издигна глас. Над молебниците прелетяха чучулиги, изгубиха се към нивата. К. Петканов, СВ, 27.
МОЛЕБНИЦА ж. Остар. Молителка, просителка.
МОЛЕБНО нареч. Остар. Книж. Молитвено, молебствено. Той е вързан и коленичил и дига молебно ръце пред горделиво стоящия Асеня, подпрял се на меч, окръжен от храбри воеводи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7.
МОЛЕБНЯ ж. Остар. Книж. Молебен. На 10 мая се отслужи в тукашната Съборни черква една торжествена молебня по случай на народний празник. В. Берон, С, 19.
МОЛЕБСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Молитвен, молебен. Но абатът не останал между богомолците като друг път, за да побеседва с някои от тях и да послуша молебствената музика. П. Славин-ски, ПЩ, 138.
МОЛЕБСТВЕНО. Остар. Книж. Нареч. от молебствен; молитвено, молебно. Пазачът пада на колене и се разплаква. Симеон слиза от коня, подига го за рамото, прогд-ворва тихо, едва ли не молебствено. И. Вълчев, СКН, 627. Обичах да ги гледам тия мечета. Те се изправяха на задните си лапи и молебствено очакваха подаяние; излапваха го бързо и в следния миг отново стояха в своята трогателна поза. Ем. Ма-нов, МПЛ, 324.
МОЛЕБСТВИЕ, мн. -я, ср. Остар.
Книж. Молебен, молитва. Наистина, от известно време старците говореха, че трябва да се отслужи молебствие за дъжд. Г. Райчев, Избр. съч. I, 137. Моментът настъпил: свещенодяконът изпял великденското „Елици во Христа крестистися“ и подел традиционното молебствие за патриарха: „Святейшаму Кирилу...“ Т. Жечев, БВ, 71. След едно тържествено молебствие за сполуката на похода, същата вечер, по заповедта на Александра II, Южната армия премина границите. НБ, 1877, бр. 29,290.
— От рус. молебствие.
МОЛЕБСГВУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. Книж. Обръщам се с молба; моля. — Аз молебствувам за синките наши богати да бъдат като бае Консулова, да направят половината от онова, що е той извършил. 3. Стоянов, ЗБВ II, 135. Тряба.. от сърце да сте молебствували бога, дъжд тогава да не праща и ветрове да няма, за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатната жътва. Ив. Кирилов, Съч. II, 73.
МОЛЕКУЛА ж. Физ. Хим. Най-малката частица от дадено вещество, която може да съществува самостоятелно и е носител на неговите основни свойства, съставена от определен брой еднакви или различни атоми, съединени с химически връзки. Видимото изчезване на захарта при смесването йс вода се дължи на това, че тя се раздробява на малки, невидими частички (молекули), които се разпръсват между частиците (молекулите) на водата. Хим. VII кл, 1950, 50. Вещества с еднотипни молекули, които имат близки размери на градивните частици, обикновено имат и еднаква структура на кристалната решетка. Н. Николов, М,
43. Молекулите не могат да се наблюдават нито с око, нито с оптичен микроскоп; това показва, че размерите им са много малки. Физ. IX кл, 1958, 4.
— От лат. шо1еси1а.
МОЛЕКУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. 1. Който се отнася до молекула; молекулярен. Всяко вещество може да се наблюдава в тези три [агрегатни] състояния, които се различават едно от друго по строежа си, по молекулните сили и по характера на молекулното движение. Физ. X кл, 1951, 73. Веществата с йонна връзка образуват йонна решетка, а тези с поляр-на връзка — молекулна решетка. Е. Киркова, АМ, 46-47. Светенето е атомен и молекулен процес. Физ. X кл, 1951, 161.
2. Който изучава строежа и свойствата на молекулите; молекулярен. Молекулната физика, молекулната теория на топлината се намирали в същото [неизяснено] положение до края на XIX в. Ив. Въжарова, ИН (превод), 132. Молекулна биология.
МОЛЕКУЛЯРЕН, -рна, -рно, мн. -рни,
