многословно 593 МНОГОСРЙЧЕН
ство от думи (в реч, разговор, книга и под.); многословност. Не обичаше многословието, предпочиташе краткия военен език. НА, 1959, бр. 3439, 2. На истинската обич са чужди словоохот-ливостта и многословието. Лит. XI кл, 76. В желанието си [Давид Овадия] да не изпадне в многословие, в шумно фразьорство, а да даде прост, ясен, конкретен израз на стихотворенията си, той достига на места до езикова бедност и сухота. Ив. Сестримски, С, 1951, кн. 10, 194. Не са по-малки и моите злочестини. — Вярвам, каза ми го вече, дружке, но не ми разказа някои подробности, защото аз тя възприях с моите многословия. П. Р. Славейков, ЦП III, 27. Тука свършаме за читалището.. Но не можем да оставим без внимание превода на О мировата Илиада.. Предметът е сериозен и ние молим читателя да ни награди още малко с търпението си да бъде благо-склонен към многословието ни.
Н. Бойчев, Съч. I, 115.
МНОГОСЛОВНО нареч. С излишество от думи. Младен още не беше седнал, когато тя несвързано и многословно започна да му обяснява защо е дошла. А. Наковски, МП, 195. Челеби Мехмед бе подхванал многословно и сладкодумно, а останалите уж го слушаха прехласнато, защото — докато говореше той — Селим хан нямаше да пита тях, да кара тях да говорят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 559. Когато победител се оказва Офицерът, той предава своя спасител и всичките му другари в ръцете на палачите. Авторката не коментира многословно тези факти, но внимателно търси отражението им в психиката и поведението на останалите герои и чрез тях им дава оценка.
Н. Каралиева, Б, 103.
МНОГОСЛОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многословен; многословие. Но като цяло книжката страда от многословност. Твърде щедро е разпилявал Л. Станчев художествени средства за описване на отделни моменти, за ненужно изписване на подробности. ЛФ, 19з8, бр. 8, 3. Чрез многословността висока / на свойта критика брадата, / умело мъти той водата, / та да изглежда по-дълбока. Хр. Радев-ски, Избр. пр II, 267.
многословя, -иш, мин. св. -их, св.,
непрех. Остар. Рядко. Изразявам се с излишество от думи. Драган: — И защо ли не ся върна? Настав: — Зная ли и аз защо? Не сме ли сега в Ямайка? Какво мога да видя от тука в Испаньола? За да не многословим, с една дума не доде. П. Кисимов, ОАI (превод), 158.
МНОГОСЛОЕН, -ойна, -ойно,лш. -ойни, прил. Спец. Който има много слоеве, пластове; многопластов. Всички съвременни цветни фотографски материали са многослойни. Те имат три емулсионни слоя. И. Малиновски, ХФ, 61. Епителната тъкан образува външната и вътрешна покривка на тялото.. Образувана е от еднородни клетки, наредени в един или няколко слоя. В зависимост от това различаваме еднослоен и многослоен епител. Анат. VIII кл, 10-11. Стъклената повърхност на такива огледала [за хладна светлина] вместо със сребро е покрита с един многослоен интерференционен пласт, който отразява само видимите светлинни лъчи и пропуска топлинните. Й. Венов и др., К, 110.
МНОГОСЛОЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Грам. За дума — която е съставена от много слогове, срички; многосричен. Наблизо са развалините на изгорялото село Ашака Ени Севендекли. Рядко някой от войниците може безпогрешно да цзговори това странно и многосложно име. Й. Йовков, Разк. I, 5. Как ся разделя в пре-носванието? Многосложните ся разделят сякоя със свой слог, с който ся срича, напр.: гла-ва, без-дна, медо-и-мец. Т. Хру-лев, БГ, 67-68. Думите по числото на слоговете си биват: едносложни, двусложни или многосложни. Ив. Момчилов, ГНЕ, 9.
МНОГОСЛОЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Който е твърде, особено сложен. Третият [мъдрец] начена да търси себе си — и позна, че многосложни са пътеките на страст, помисъл и творчество. Н. Райнов, БЛ, 170. Ето и мъжът, от сиянието на Евангелието освещаван вече, съблича вироглавия и необуздания си егоизъм и дава на жената принадлежното й място, а жената завзема пак дерзновено многосложните и важни длъжности на така осветеното материнство. П. Р. Славейков, Р, 1871,4. Във вътрешността си Родопите съставляват многосложен лабиринт от стръмни, скалисти, високи и неправилно наредени вериги и върхове. От. Шишков, ЖБ, 6. Отдалечените и честите пътешествия, постоянните усилия и многосложната умствена работа убиле неговите [на Кирил] сили и той заболял. КМБП, 55.
МНОГОСЛОЖНОСГ1, -тта, мн. няма, ж. Остар. Грам. Отвл. същ. от многосложен^.
МНОГОСЛОЖНОСГ2, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от многосложен2. Ако ни са представяха работите в оная многосложност, която имат тий в действителността, ний не щяхме да са чудим на Райниний образ. Ч, 1871, бр. 16, 49/.
МНОГОСЛОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от многослоен; многоп-ластовост. Вместо отделни тежки цилин-дърчета многослойността на теления филтър се получава най-леко и най-често чрез навиване на спирала дълга лента от телена мрежа. Ст. Михайлов и др., ГМ, 266.
МНОГОСРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. За дума — която е съставена от много срички. Обикновено за ударение говорим само при думи, които се състоят от
