МНОГОРЕЧИВ 592 МНОГОСЛОВИЕ
то, респективно износването, вместо сачмени се употребяват ролкови лагери и вместо едноредови — многоредови търкалящи лагери. Маш. IX кл, 180.
МНОГОРЕЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Книж. Многословен, многодумен. Бър-ловски му заговори със задушевно доброжелателство, но тъй глухо, че Попов едва го чуваше. А имаше уместна мисъл в многоречивите изрази на Бърловски. А. Страшимиров, Оьч. I, 240. Той [Спиро Чауш] слуишше само с едното си ухо техните молби, техния плач и въздишки, многоречивите им обяснения на планове и добри намерения — техните нужди и надеждите им никак не го вълнуваха. Д. Та-лев, СК, 32. Плоският и многоречив дух на мъдростта от тоя свят се е поселил с неправилна реч за тайнствата — казваше Светият. Ем. Станев, А, 95.
МНОГОРЕЧИВО. Остар. Книж. Парен. от многоречив; многословно. Бърловски не схващаше нищо от всичко туй, той му заговори пак многоречиво и говореше, като че думата бе за трето лице. А. Страшимиров, Сьч. I, 241. Ема се отегчи. Какво можеше да значи всичко това, което Аника разкриваше тъй многоречиво! А. Страшимиров, Сьч. V, 161.
МНОГОРЕЧЙВОСТ, -ТТ&, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от многоречив; многоречие, многословие. И въпреки досад-ната понякога многоречивост,.. на басните на Цани Гинчев и на баладата му, имало е хора, които са го чели с увлечение. Г. Константинов, ПР, 99.
МНОГОРЕЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Многословие, многословност, многоречивост. Неговата [на разказа] прелест се крие в особения вкус, който се чувствува от контраста между хитроумието, при-творството, патоса и многоречието на адвоката, от една страна, простодушието и откровеността на клиента,.., от друга страна. Б. Ангелов, ЛС, 266. Недостатък на точния слог е многоречието или непотребната подробност, която състои в пое-торявание същата мисъл с други речи без никаква нужда. Д. Войников, PC, 26.
МНОГОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. 1. Който много ражда, който създава многобройно поколение. И женската, и мъжката челяд на Татаруша излязла многородна и изпълнила Мехомия. ЖД, 1967, кн. 12,11.
2. За семейство — многоброен. Само пюй в целия град изброяваше,.., наред имената на всичката многородна челяд на Селямсъза. Ив. Вазов, Сьч. VIII, 12.
МНОГОРЪК, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с много ръце. Нощта настъпи бързо, гората потъмня, а сенките станаха страшни и заприличаха на многоръки привидения. О. Бояджиев, П, 135-136. А зад гърба му пристъпя Смъртта, / кървава и многоръка. Хр. Смирненски, Съч. I,
31. Многоръко чудовище.
МНОГОСВЁЩНИК, мн. -ди, след числ. -ка, м. Книж. Свещник за много свещи (повече от три). Свещите на свещниците турят ся по една или по две, по три и повече; заради което има: едносвещник, двусвещ-ник, трисвещник и многосвещник. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 49.
МНОГОСВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. За сграда — който е с много сводове. През войната башибозуците съсипаха до основи хубавия многосводен храм. Ив. Вазов, Съч. XVII, 125.
МНОГОСВОДОВ, -а, *о, мн. -и, прил. Рядко. Многосводен. Многосводови пещи.
МНОГОСЁМЕНЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Бот. За плод на растение — който е с много семена. Ябълката е много-семенна, а лешникът е едносеменен. Д Мно-госеменни плодници.
МНОГОСЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се състои от много, обикн. повече от две, секции. Пневматичната кула представлява многосекционна тънкостенна тръба или система от тръби, която в основата си е широка, а нагоре се стеснява. М. Ганева, ГМ (превод), 143. Многосекционна мебел. Многосекционна електрическа печка.
МНОГОСЛАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Поет. Който е увенчан с много слава; прославен. Ала когато залезе зрака на ясното слънце, / всеки от тях [боговете] си отиде, в своя дворец да си легне, / там, де Хефест многославний, що куца със двата си крака / всекиму дом бе направил с разум и сръчност велика. Ас. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 23.
МНОГОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който си служи с много излишни думи, слова. Както никога професорът бе твърде многословен в писмото си. М. Марчевски, ТС,
6. Не говориха мнозина след кавхана и най-многословен между тях беше Димитри Полемарх, но той беше някак и на двете страни, Д. Талев, С II, 149. Мила не е многословна въпреки наличието на известна реторика в думите й. Ст. Грудев, АБ, 83.
2. Който съдържа много излишни думи, слова. Всичките спорове, които в течение на толкова столетия са измъчвали философите, се унищожават от нагледно свидетелство и ние се избавяме от многословни диспути. М. Калинков, ГГ, 45. При тая ситуация вашите многословни изложения въпреки желязната си аргументация ще останат безполезен словесен набор. Б. Райнов, НН, 346. Из многословните песни на нашите поети можеш свободно да изхвърлиш трите четвърти. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 222.
МНОГОСЛОВИЕ, мн. -ия, ср. Излише-
