МЛАД 541 МЛАД
на млади сили, получили своето образование в Русия по плана на Априлова. Ив. Ши-шманов, Избр. съч. I, 35. Често във военния печат се повдига въпроса за положението на младото офицерство в армията. БД, 1909, бр. 1, 3. Те ояха вече сгодени и сега 1цяха да се венчават. А вътре идваха все нови и нови гости., и затова младата двойка застана пред вратата. Св. Минков, СЦ (превод), 22. Младост, нерадост в пуста чужбина — /млада дружина, / грижа за чедо
— аман за любе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 104. За чудо йе гора продумала, /../ На минаа снощи у вечера / три синджира се сас млада челяд, / млада челяд като младо цвеке, / навързани и засинджирени. Нар. пес., СбНУ XI, 28. Младо поколение.
5. Само в съчет. младо вино. Вино, което още не е прекипяло. Противоп. старо, отлежало. Един човек имаше две бъчви — едната за старо, другата за младо вино. Държеше младото си вино в яка бъчва с железни обръчи. Хр. Пелитев, ПЕБ, 3. Младо вино в бъчвите лудува — / Стойчо, не обръщай пак очи... Л. Стефанова, СКО, 39. Ще дойде Стефан пред Усекновение: „Благослови, татко, венците да приготвим.“ .. "Не, думам му, нека да е на Гергьовден — добро се хоро играе на Гергьовден. А като дойде и този ден, аз пък — на Мала Богородица подир жътва, на младо вино. Ст. За-горчинов, ДП, 105. Душата му кипеше като младо вино. Елин Пелин, Съч. III, 96.
6. За фасул, бамя, лук и др. — който се бере и консумира още неузрял, зелен. Противоп. зрял. Хазайката ни е приготвила чорба от млад фасул. П. Незнакомое, МА, 10. Всяка ранна пролет се отбивал в Ерусалимско и не си отивал, додето не докарвали прясно сирене от някаква мандра,.., и млад лук, израснал на триста километра от селцето, в един пловдивски парник. Д. Вълев, Ж, 124.
7. За отрязък от време — който е след детството и преди зрелостта; младежки. Противоп. стар. Спомените на войниците, веселите закачки и шеги по младите години на-карха Дима още веднъж да погледне в писмото на жена си. К. Петканов, МЗК, 188. Дядо Цоньо Косерката беше ходил на Цариград на млади години да работи на бег-лишките фурни. Ц. Гинчев, ГК, 291. Почти на всяка Коледа дядо ни разказваше една истинска случка, която бе приживял на младото си време. Ил. Волен, РК, 10.
— Орльо, орльо, горско пиле, / дай ми твоите крила, /../ та да фръкна през години, / да се върна в млади дни. Ив. Вазов, Съч. III, 148. — Посега махни тази хурка, бабо, що си са замъчила на старини? Па младо време дето си прела, не ти ли стига? Д. Войни-ков, КЦ, 16. Пело жалим за млад заман. / Кога беше у млад заман, / трава газех до колена, / вода газех до мешина. Нар. пес., СбНУ III, 22. // Който е свързан с този период от живота на човека. — Вуйчо, ти не щя да ми обадиш защо толкова предпочиташ тоя романс? — Свързан е с млади спомени. Ив. Вазов, Съч. XXI, 158.
8. Който е от скоро, от неотдавна някакъв; скорошен, нов, неотдавнашен. Противоп. стар, отдавнашен. Като млад зет Младен трябваше вечерта, срещу сватбата, да се избръсне. К. Петканов, БД, 26. Така умря бяла Неда, Аглика, умря Ирмена — млада невеста, вчера под венчило минала. Елин Пелин, Съч. I, 72. Млад майстор. Млад моряк. Млад занаятчия.
9. Който съществува отскоро, възникнал е сравнително отскоро. Противоп. стар. На това шумно житейско поприще той [българският либерализъм] излезна .. с паспорта на българската млада, неопитна и доверчива демокрация и от името на току-що освободения български работен народ. Г. Кирков, Избр. пр, I, 30. Големите размери са свойствени на младите звезди, а малките размери — на една напреднала възраст. ПН, 1935, кн. 5-6, 90. Нашата страна е сравнително млада суша. През по-голямата част от историята на земята тя е била дъно на морета. Геол. IX кл, 179. У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично из-слеоувание. Д. Войников, КЦ, б. с. Снощи минах, мамо, покрай Черно море. /Покрай Черно море, покрай Меджедия, / покрай Меджедия, покрай гробищата, / тамо има до три гроба млади, / до гробове, до три кръста нови. Нар. пес., СбВСгТ, 780. Млада наука. Млада планина. Млада република.
10. Диал. За месец (луна) — който е в начал-ната си фаза; нов. Противоп. стар, на разсип. Настанала бе нощ, младият месец бе извил остри рога на студеното зимно небе. Д. Талев, ЖС, 12 .В силяха му лъщяха дръжките на пищовите му, а от лявата му страна свободно висеше тежкият му, извит като млада месечина ятаган. Д. Спространов, ОП, 107. Скри се слънце. Черен облак /пурпурен заход обви; /а над него младий месец/към небето рог изви. К. Христов, Кр, 29. Младата луна незнаен път бележи / с тънкия си огнен сърп. Хр. Смирненски, Съч. I, 55. Той повдига своя въпрошающ поглед към небето,.. Младш ят месец очарова неговите неопитни погледи. Д. Витанов, НС (превод), 8.
11. Като същ младо ср. \ млади мн. Разг. Мъж или жена в младежка възраст. Днешните млади нито в господа вярват, нито баща и майка зачитат. Й. Йовков, ЧКГ, 49. — А бе, Камене, това, младото, момиче ли е, ученик ли е? — Ученик е, дядо Тодоре — позасмя се под мустак Камен. М. Гръбчева, ВИН, 386. УДичова-та задруга всяко едно на друго блага дума ще каже, едно на друго икрам гледа, младо на старо лакърдия не отвръща, женско на мъжко път не минава. М. Георгиев, Избр. разк., 17. Той [славеят], щото пее посреднощ, / изли-ка пее и дума: /— Прегръщайте са, два млади. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 59. Де бе старо,
