МИЯЧЕН 540 МЛАД
де се носеше свистенето на маркуча на уличните миячи. Д. Кисьов, Щ, 511. Измъчен, той на два пъти бяга и постъпва мияч на съдове в един волжски параход. Христом. VII кл, 164.
МИЯЧЕН, -чна, -чно, мн. -чии, прил.
1. Който е предназначен за миене, измиване на плодове, зеленчуци, предмети и др. Пълното измиване на цвеклото от пръстта и пясъка се извършва в миячна машина. Хим. X кл, 1965, 96. Предлаганата миячна линия се състои от 4 отделни машини и съоръжения. БПЗ, 37.
2. Който се отнася към устройство, машина и под., предназначени за миене, измиване. Миячен лост. Миячна лента.
МИЯЧКА1 ж. Жена, която мие, почиства нещо (съдове, подове, улици и под.). Някъде долу, в приземието, в кухнята готвачите и миячките хлопаха съдове. Д. Доб-ревски, БИ, 161. Било по време на безработицата след Първата световна война и Роксанда стигнала дотам, че постъпила миячка в кухнята на някакъв третостепенен ресторант. П. Славински, ПЩ, 107.
МИЯЧКА2 ж. Машина, с която се мият съдове, коли, улици и др. Наскоро в кухнята докараха миячка. Натиснеш копчето, пуснеш мръсните съдове и ... готово. ВН, 1963, бр. 3588, 2. Добри резултати дават вентилаторните и елеваторните миячки с накисвачна вана. М. Киров, ТК, 33.
МЛАД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е роден или израсъл относително скоро, неотдавна, който е на относително малко години; неголям на възраст. Противоп. стар. Тълпа млади, възрастни и даже прекарали хора мълчаливо стояха до единия зид и се сепваха, колчем се отваряше средната врата на коридора. Ив. Вазов, Съч. IX, 101.
— Пък млад си още, мустаци не са ти никнали. Елин Пелин, Съч. I, 43. На следната година в Иванци биде назначен още един учител — млад, току-що излязъл от гимназията момък. А. Страшимиров, К, 20.
— Млад човек — да има, да има най-много тридесет години. Ал. Константинов, БГ,
11. Знайно си лице идеше: / млад Стоян, млада войвода. Ч, 1873, бр. 11, 1035. Или се млад жени, или се млад калугери. Послов. Дървото се превива, доде е младо. Послов. Смъртта не гледа млад ли си, стар ли си. Послов. Млад кон. • Обр. Аромат в горите пресни, / аромат в зефира млад, / даже мойте тихи песни / напои ги аромат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 126. Млад месец юни, /хубав и личен, / с огнен кон дойде, / весел, обичен — / весел, обичен, / с ружа накичен! Елин Пелин, ПБ, 58. // Който е по-малък на години по отношение на друг (други). — На колко години си? — обади се попът. — На четиресе. — Млад човек! — подшушна като на себе си един от пътниците. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 60. Ей младата заплакала: /—Леле како, ти Марийо, / де да отида аз без тебе. Нар.пес., СбВСтТ, 408. // За растение — който е поникнал, покарал скоро; крехък, тънък. И Лука извади от торбата, която висеше на рамото му, крехки млади върхари. Козата пусна предните си нозе и лакомо захрупа гранките. Ст, Загорчинов, ДП, 49. Малкото стадо овци и кози,.., сладко чоплеше младата трева. Елин Пелин, Сьч. II, 43. Млади кълнове пробождат рохкавата пръст. Й. Йовков, Ж 1945,76.
2. Който е на човек в такава възраст, на такива години; младежки. Противоп. стар, старчески. — Отляво, до реката, има две отделения, които още се съпротивляват
— каза той със сериозен израз на младото си, тчти момчешко лице. Ив. Мартинов, ДГ, 256. Извиваха се — момък до мома — около свирача и ту тресяха млади снаги, ту пък лудо тупаха нозе. А. Страшимиров, К, 7. Ясното утро покри ся с облаци,.. Така и младото чело Райкино покри ся с мрак. Е. Мутева, РБЦ (превод), 73. Хубава си, татковино, /име сладко, земя — рай; / сърце младо и невинно / за теб трепка, та играй. П. Р. Славейков, ЧПО, 45. Дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното, майко, и твойто! / И две щат сълзи да капнат / на стари гърди и млади. Хр. Ботев, Съч. 1929,6-7.
3. Който е присъщ на тази възраст, на тези години; младежки. Противоп. старчески. Няма. вече Пенка, /няма вече за мен хоро и седянка,/ няма кого вече твоя глас да слади, / няма кой да слуша въздишките млади! Елин Пелия, Съч. V, 126. Вляво от нас се възправяше току над реката отвесна залесена стена и моето младо въображение мечтаеше — да полетя с коня въз тая стръмнина и да видя отблизо Дяволската църква. БР, 1930-1931, кн. 4-5,122. На букът ръбестия ствол /лозата стройна е обвила, /У но той й само с трепет слаб / на порив млад отвръща. П. П. Славейков, Сьбр. съч. II, 43. И пробуждаш в младий дух/първите надежди бели. Н. Лилиев, Сг 1932, 63. // Който постъпва, чувства се, проявява се като в такава възраст, в тези години. Старата учителка оставаше млада по душа. Йв. Вазов, Съч. XXVII, 11. Преди години мислех другояче, тогава бях млад и по сърце! А. Гуляшки, 185. • Нар.-поет. Лудо-младо, луди-млади. Невен цвете, Невено девойко, /море, дал е мор по луди млади /ил не знаят вода да напият, / ил не знаят как се китка краде? К. Христов, СК,
73. Малка мома кон извожда /../ да го пои стунна вода. / Закарва го на Дунава — / де я срещна лудо младо, / та на мома проговаря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 233.
4. Който е от хора в такава възраст, в тези години. Противоп. стар. — Слушай, свато,
— .. — На това [умирането] ред няма. Така ли е? — А че... май че е така — рече старецът и лека тъга мина през малките му, вече помътени очички. — А то инак нямаше да гине толкова млад свят. Г. Караславов, ОХ I, 416. От 1843-1846 г. и нататък тия училища преминават постепенно в ръцете
