болест [микоза] са гъбички. Заразяването става от плесенясала храна, постеля и др., а също и от плесен по дървените хранилки и други предмети от инвентара. Вл. Пома-ков, ПДП (превод), 162.
— От гр. pvxTiq 'гъба' през лаг. mycosis
МИКОЛОГ, мн. -зи, м. 1. Бот. Учен, специалист по микология (в 1 знач.).
2. Мед. Лекар, специалист по микология (във 2 знач.).
МИКОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до микология. Лаборантки при микологичната и хистологич-ната лаборатория.
МИКОЛОГИЯ ж. 1. Бот. Дял от ботаниката, който изучава нисшите растения — гъбите; мицетология.
2. Мед. Наука за болестотворните за висшите организми гъби.
МИКОРЙЗА ж. Бот. Съжителство, симбиоза на гъби с висши растения, при което корените им се свързват с гъбния ми-цел. Случайна симбиоза е и микоризата, при която корените на разни дървета (дъб, бук, бор и др.) се обвиват с мрежа от мицелиеви влакна на гъби. ПН, 1935, кн. 8-9, 134. Понякога между две растения се установява симбиотично хранене, при което те живеят в трайно съжителство.. Такива случаи има всред различни групи растения
— .., между едноклетъчни водорасли и гъби (лишеи) и между висши растения и гъби. Последният случай е известен под името микориза. ОБиол. X кл, 26.
— От гр. рйхтк ’гъба' + р{£а 'корен'.
МИКОРЙЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Бот. Който се отнася до микориза. Безспорна е връзката на дърветата с живеещите по корените им микоризни гъби, на бобовите растения с грудковите бактерии. П. Бобев, ОН, 53. Ризосферната им (на повечето от дървесните растения дъб, бор и др.) микрофлора се състои от особени гъбички, живеещи в корените им. Тези гъбички се наричат микоризни.
Н. Митрева, ВРС, 14.
МИКРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Твърде малък, напр.: микрокосмос, микрооргани
зъм. Противоп. макро-.
2. Една милионна част от основната мерна единица, напр.: микроампер, микрометър.
3. Който е за изследване на твърде малки величини, напр.: микровезни, микрома-нометър, микроскоп.
— От гр. pixpoq 'малък'.
МИКРОАВТОМОБЙЛ м. Малък автомобил с малък работен обем на двигателя (до 0,6 л.) и съответно с малък разход на гориво. В зависимост от работния обем на двигателя условно леките автомобили се разделят на: микроавтомобили с работен обем — до 0,6 л.
В. Вълев, ЕА, 10. Освен известните леки коли „Москвич“ сега се подготвя производството на микроавтомобили за 4 души, които ще тежат 600 кг. ВН, 1959, бр. 2456,1. Произведен е в ГДР нов микроавтомобил „Мултикар“, който може да вдига до 2 тона и половина товар. ВН, 1961, бр. 3155,4.
МИКРОАМГ1ЕР м. Физ. Една милионна част от ампера. Измерване на много слаби токове става с по-малки единици — мили-ампер и микроампер. Физ. VII кл, 1965, 43. Модулираният светлинен поток на тон-лампата се превръща от фотоелемента в електричен ток със звукова честота, обаче с много малка силр от порядъка на няколко микроампера. Й. Венов и др., К, 20.
МИКРО АМПЕРМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Амперметър за измерване на токове с малка сила. Прякото измерване на ток се извършва с амперметър.. Амперметрите, измерващи малки токове, се наричат микроамперметри и милиампер-метри. Ел. XI кл, 1965, 75.
МИКРОАНАЛИЗ м. Хим. Метод за изследване, при който се работи с минимално количество изходно вещество. Противоп. макроанализ. За макроаналитични изследвания се взема от 0,5 — 1 г вещество, за полумикроа-нализ — 20 пъти по-малко, а за микроанализ —100 пъти по-малко от веществото за макроанализа. Хим IX кл, 1965, 110. Аналитичните реакции при микроанализа се изпълняват с 1-10 т§, ако изследваното вещество е твърдо, или с няколко десети части от кубическия сантиметър, ако е даден разтвор. М. Кожухаров и др., АХ, 6.
МИКРО АНАЛИТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до микроанализ. Противоп. макроаналитичен. При използуването на микроаналитичните методи се изхожда от сто и повече пъти по-малко количество вещество, отколкото при макроа-налитичните. Н. Пенчев и др, КАХ, 2. По-къ-сно се разработи специален микроаналитичен метод за количествено определяне на малки количества сребърен сулфид. Й. Малиновски, ХФ, 21. Микроаналитични везни. Микроана-литични изследвания.
МИКРОБ обикн. мн., м. Малък невидим с просто око организъм от растителен или животински произход, носител и причинител на заразни болести, гниене и др. Около нас кипи невидим живот. Едноклетъчни живи организми, наречени микроорганизми или микроби, има навсякъде във въздуха, почвата и водата. Е. Головински, ВШ, 4. Човешкото тяло е обект на нападение от най-разнообразни микроорганизми,.. При това микробите не са пасивни обитатели на организма, а активни участници в много негови функции. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 4. Най-малките и най-просто устроените микроорганизми се наричат вируси.. По-слож-но устроени и по-големи са рикетсиите. Още по-големи и по-сложни по устройство
