Смилова, ДСВ, 19.
2. Нов. Жителка на град Мизия.
МИЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Мизия и до мизиец. Всяка вечер кънтеше проточен, зноен глас,., и нареждаше „Дайчовата“... Илия Бешков вдъхновено пригласяше със своя проточен мизийски ду-дук. А. Каралийчев, С, 270. Мизийските села имат много салкъми. А по салкъмите — гнезда на гарги. П. Велков, СДН, 26.
МИЗИНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. 1. Най-малкият син в многодетно семейство; изтърсак. Смъкна се последният и най-тежкият товар от плещите му — Крумчо, неговият мизинец, пишеше, че е вече доктор и че след някое време 1це се върне. Г. Караславов, Избр. съч. I, 371. Баба Пинтовка остана уж при Юрдана, при своя мизинец, но пд я теглеше към Иванови. Г. Караславов, ОХ И, 12-13.
2. Най-малкият пръст на ръката; кутре. (Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник,
— Друга форма: м и з й м е ц.
МИЗИНКА ж. Диал. 1. Най-малката дъщеря в многодетно семейство. Една вечер старецът завари челядта си посърнала: мизинка-та му бе на легло; майка й седеше до нея. А. Сграшимиров, К, 65. Йоглави са Демир, / Де-мир ми капия /за ют Будян града /за Димка мизинка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 22.
2. Галено дете. Да не беше тя мизинка в къщи, чичо Бинбел не би тръгнал сега да се срами за нея... Ама женско, едничко на майка си. А. Страшимиров, К, 78.
— Друга форма: м и з й м к а.
МИЗЙНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от мизинец.
2. Галено, мамино момиче (Сг. Илчев и др., РРОДЦ).
— Друга форма: м и з й м ч с.
мизогйн м. Остар. Книж. Женомра-зец. Ауербах, противник на женския пол, обявен мизогин, имал обаче слабост към своята възрастна и дебела слугиня. Ив. Вазов, Съч. IX, 137. Фактът, че Фотинов не рачи да завърже дом и се отказа завинаги от радостите и горестите на семейния живот, биха ни навели на мисълта, че Фотинов може да е бил по природа мизогин. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 718.
— От гр. piCToyv>vr|ç през нем. Misogyn или фр. misogyne.
мизогйния ж. Остар. Книж. Омраза към жените. Корените на омразата към жените у Артур Шопенхауер. Психоаналис-тична студия от Оскар Айхлер. Съдържа богат обстоятелствен материал и обяснява мизогинията на Шопенхауер с неприятностите и несъгласието на родителите му. Р, 1927, бр. 238, 4.
— От нем. Misogynie или фр. misogynie.
МИИВАМ, -аш, несв.; мийна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Мия, измивам нещо набързо.
МЙИВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ми`й-вам.
МИИКА ж. Мивка. В мийката бяха оставени неизмити съдове.
МИ`ЙНА. Вж. мийвам и мийнувам. мийник, мн. -ци, м. Диал. Мивка, мийка, умивалник. Зърна ся на огледалото като минуваше, видя устните си разкървавени, завтече ся на мийника, уми ся, избърса си лицето, пооправи си косата. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 9.
МИ`ЙНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); ми`йна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Мийвам.
МИ`ЙНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от мийнувам.
МИКАДО1 м. Титла на японския император. До средата на XIX в. Япония била феодална монархия. Управлението се намирало в ръцете на императора — микадо. Ист. X кл, 140. Царят на японците ся нарича микадо. ИЗ 1874-1881, 1882, 149.
— От ян. mikado.
микАдо2 ср. Нов. Забавна игра с дълги клечки.
— От яп. mikado.
МИКАЛЕКС м. Хим. Електроизолационен материал, получен от слюден прах и слепващи вещества.
— От рус. микалекс.
МИКАНИТ м. Хим. Изолационен материал, получен от залепване на листове слюда, употребяван в електротехниката. На базата на силиконите бяха създадени редица пластмаси — миканит, стъкломиканит и др. А Фабриката за изолационния материал миканит .. изпълни плана си за януари. ВН, 1960, бр. 2623,1.
— От нем. Mikanit.
МИКАНЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е направен от миканит. Мика-нитова изолация.
МИКЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Микена (име на древногръцки град в Пелопонес, известен като един от главните центрове на древната култура). В направените напоследък разкопки близо до езерото Войви-ида, Тесалия, са открити развалини на къщи, в които са намерени предмети на микенската култура. ВН, 1959, бр. 2542,4.
МИКЙШ м. Диал. 1. Мекиш.
2. Външна рехава обвивка на пашкул. В трема на пата седи Стефана, облечена къ-щно: с басма на чело, препасала тънка престилка, в която разчепква пашкулен микиш. П. Тодоров, Събр. пр II, 400.
МИКОЗА ж. Мед. Кожно или друго заболяване, причинено от болестотворни гъби. Върху животните паразитните гъби се развиват по-рядко и причиняват заболявания (микози) на кожата, лигавицата и др. ОБиол. X кл, 24. Причинителите на тази
