МЕСОЯДЕЦ 360 МЕСТЕН
ват месоядни, суровоядни. Т. Шишков, ПХ (превод), 30. — Дали ще може да стигне там гълъбчето? — думаше майка й, — ако ли падне в ноктите на някоя месоядна птица! Р. Блъсков, ТПД (превод), 109.
2. Зоол. Като същ. месоядно ср., месоядни мн. Животно, което се храни с месо. Отначало през Палеогена наред с по-просто устроените и дребни бозайници се появяват и първите п.аацентни бозайници. Те са имали признаци едновременно на месоядни, тревопасни (копи-тни) и полумаймуни. Геол. IX кл, 166.
МЕСОЯДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Човек, който обича да яде предимно месо; месар. — Нека се учат да ядат зеленчук магаретата ..
— Оапцви го, докторе, и той е голям месоя-дец. И. Йовков, М, 53-58. В Буенос Айрес месото е по-евтино от хляба. И все пак намират се месоядци, които протестират против високите цени на месото! Б. Шивачев, ГПОА, 75.
МЕСОЯДКА ж. Жена месоядец; месарка.
МЕСОЯДСТВО, мн. няма, ср. Употреба изключително или предимно на месо и месни продукти. А това вече бе много — двайсе и четири килограма месо на семейство за един нищо и никакъв празник, при положение, че сега толкова много се говори срещу тлъстините, затлъстяването и месоядс-твото. М. Иванов, Д, 32.
— Друга(остар.)форма: мясоЛдство.
МЕСОЯСТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Месоядство. Сиренето тука е най-главното захире на братството монас-тирско, понеже в той монастир строго е запрещено месоястието на калугерете от самия негов ктитор. Н. Рилски, ОМР, 55. От тоя род бяха всякога князовете..; на тоя род что са, вярата им прощава и месо-ястие. Ив. Богоров, КГ, 221.
— Друга форма: мясоястис.
МЕСТ, мн, няма, ж. Остар. Книж. Мъст. Тежко си на моето безумие, че мислех да изправя света със злодеяние и да подкрепя закона с беззаконие! Аз наричах това правда и мест. Н. Бончев, Р (превод), 120. Алексей обърнал своята мест на непокорните съюзници. Той ги повикал уж да им даде награди, но изведнъж повелел да им зема-т конете, оружиепю и сичкото имущество, а тях, наедно с жените им, ги запрял в тъмници. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 56-57. Омразата несносно ми тегней; / не мест, не злоба иска ми душата—/за сладки сълзи, за любов жадней. К. Величков, ПССъч. II, 135.
МЕСТ, обикн. мн. месте, мести и мёсто-
ве, м. Диал. Вид леки обувки от мека кожа; папуци, местици. Кога дойде лудо младо / при тебе, при тебе: /../ да събуеш жълти месте /за двесте, за триста. Ив. Вазов, Съч. XVI, 55. „Купи ми, купи, калфа Димитре, /.., / гевез кондури и желти мести“. Нар. пес., СбНУ ХХ11-ХХ1П, 81. Аадет им било, мамо ле, /девер напреди да иде, /невяста да си изведе, /местове да й обуе. Нар. пес., СбБрМ, 187. „Триселски войвода, /я ща да ти стана/за бяла кадъна, /за тенка гъркиня, /йако ми накупиш / йот невяна мести, /.. / йот бял замбак риза“. Нар. пес., СбНУ XXV, 42.
— Typ. mest.
МЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който се намира или става, извършва се в определено населено място (град, село, селище); тукашен. Аз помня вуйчо от времето след войните. Тогава той беше ръководител на местния читалищен театър. П. Незнакомов, БЧ, 111. Андон, току-що свършил местната прогимназия, захвана да позори името на баща си. Д. Вълев, Ж, 62. Местният вестник описа цялата случка с възторжени думи за Ян Бибиян и даде портрета му. Елин Пелин, ЯБЛ, 25. От фронта дойдоха свещеници да служат в местната църква. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. Първи дойдоха Дринови — близки роднини на госпожа Налбурова, след тях — .., Берое и поручик Войнов — офицер от местния гарнизон. К. Петканов, В, 30. Местна радиоуредба. Местен събор. Местен панаир.
2. Който се отнася до живота и населението в някой край, селище, област и който е присъщ, свойствен само на него. През това време влазят в полукръга българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци, с най-хубавите си местни носии, и се здрависват весело. Ив. Вазов, Съч. III, 241. „Минаха две години. Аз научих местния език, а свикнах и с живота тук. Походи и гуляи! Друго вече не съществуваше за мен“. П. Бобев, К, 30. Местните новини обикновено се разкрасяваха, а съобщенията по телеграфа от странство често биваха допълвани, надувани, дори изцяло съчинявани. М. Кремен, РЯ, 216. При всеки от по-големите манастири били обучавани художници-монаси, които трябвало да задоволяват преди всичко местни нужд-
и. Кр. Ковачевски, СК, 16. Що се отнася .. до местното движение и изобщо до въпросите от местен характер — всичко това трябва предварително, преди 01це да се свика самият конгрес, грижливо да се проучи, да се систематизира. Г. Кирков, Избр. пр 1,43.
3. За жител, население — който е роден и живее в определено населено място, който не е преселник; тукашен. Ставри беше местен човек, от окръга, значи, свой. А. Гу-ляшки, ДМС, 81. Някой донесъл на властта, че в дома на еди-кой си севлиевчанин се събират люде. И ето че заптиите обградили къщата. Какво да сторят? Наникъде не може да се бяга... Другите как да е, местни хора, ще рекат, доити да се повидят — но той? Ст. Дичев, ЗС II, 468-469. Тук [в стаите, които се дават под наем] отсядат и младшите офицери, докато се устроят за дълго или докато се оженят и станат заврени зетьове в някоя по-заможна местна фамилия. Др. Асенов, ТКНП, 157. Тлъката
