Ст. Заимов, М II, 234. Нас ни силно дразнеше неговото [на Миньо] срамно име, което съвпадаше с друго нам известно име на един наш далечен, но все таки махалелия, на когото смешната донейде история беше ни тоже известна. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23.
— От араб, през тур. шаЬаИеН.—Друга форма: махлслйя.
МАХАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до махало. Махална тежест. Махално движение. Махално устройство.
О Махален часовник. Спец. Вид часовник, който отмерва времето чрез равномерно люлеещо се махало на определени интервали (напр, секунди). Качествата на часовниците от тази група [балансови часовници с пряко електромагнитно задвижване] са същите, както и на махалните часовници с пряко действие. Е. Чичов, В, 62. През 1894 г. проф. М. Бъчваров основава Астрономическата обсерватория при Университета. Основните уреди, с които и сега разполага обсерваторията, са доставени от него (една мередианна тръба,.., два прецизни махал-ни часовника „Рифлер“ и някои други уреди). Всъпет 69, XVIII.
МАХАЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. 1 .Разг. Мъж, който живее в една махала, обикн. спрямо други от същата махала; съкварта-лец, съмахленец. На уличката пазеше стражар, който не пускаше е двора насъбралите се махаленци. Ем. Станев, ИК I и II, 292.
— Ето на, видяхме се. Преди да вляза, аз видях и махаленцигре:и г-жа Антонина, Павлина, Николачко. И. Йовков, 04, \ \Ъ. Имаше сватба и в нея участвуваха всичките махаленци. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. И свечери ли се, започват махаленците да се точат един по един — и мъже, и жени. Т. Влайков, Пр I, 231
2. Неодобр. Човек, който ходи из махалата, обикн. без да има определена работа (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: м а х л 6 н с ц.
МАХАЛЕНИН, мн. махалёни, м. Диал. Махаленец; махленец, махалец, махалан, ма-халджия, махалуш, махалелия, махаленча-нин, махалец, махлелия, махленчанин.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: махленин.
МАХАЛЁНКА ж. Разг. 1. Жена, която живее в една махала, обикн. спрямо други от същата махала; съкварталка, съмахленка. И ако поизлезё, ще запре край тях под върбе-то, дето сядат някой път махаленките, и отдалеч ще послуиш свирнята или песните на хорото. Т. Влайков, Съч. И, 245. Както бе привързана към свекърва ми и към цялата ни къща, па и както бехме махаленки с нея от по-рано и аз бързо се сближих с кака Дина. Т. Влайков, Съч. II, 220.
2. Прен. Неодобр. Жена с външен вид и държание, които я представят като проста, неи-зискана; махаленка, махалана, махалуша. //
Жена, която се занимава с клюки и интриги.
— Друга (диал.) форма: махлйнка.
МАХАЛЁНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до махала и до махаленец. Забиваха жално черковните камбани. Най-първо тия на нашата махаленска черква. Д. Калфов, ПЮН, 152. Пътникът беше нисък, тунтарест, над тридесетгодишен мъж,.. Борис го познаваше — беше махаленски бакалин в Преспа. Д. Талев, ГЧ, 165. — Ти откъде си? — От Ново село. — Тогава се знаете с бате Димо. Него всички знаят, па и мене познават. По всички сборове съм ходила. Не си ли бил на махаленския сбор миналата есен? К. Петканов, ОБ, 11-12. Одумките на махаленските клюкарки и натякванията на мащехата миришат премного на село. П. К. Яворов, Съч. III, 268.
2. Като същ. махаленско ср. Махаленско свидетелство.
О Махаленско свидетелство. Адм. Документ, удостоверяващ нещо и подписан от махаленци, който служи пред органите на властта.
— Друга (диал.) форма: м а х л 6 н с к и.
МАХАЛЕНСКИ. Разг. Обикн. в съчет. с предл. п о. Нареч. от прил. махаленски. Събрали сме се по махаленски.
— Друга форма: махленски.
МАХАЛЁНЧАНИН, мн. -чани, м. Диал. Махаленец, махленец; махалан, ма-халджия, махалелия, махаленик, махалец, махалуш, махлелия, махленин.
— Друга форма: махленчанин.
МАХАЛЁНЧЕ ср. Разг. Момче или дете, което живее в една махала, обикн. спрямо други от същата махала; съкварталче, съмахленче.
— Друга форма: махленче, мааленче.
МАХАЛЕЦ, мн. -лцй, м. Диал. Махаленец, махленец; махалан, махалджия, махалелия, махаленин, махаленчанин, махалуш, махлелия, махленин, махленчанин. Д. Мила-динов се подпретна да се открие ново българско училище, махалско поне, и подбуди махалците кошишчани да съградят от основа такво. К. Шапкарев, МБЖМ, 23.
— Друга форма: м а х л £ ц.
МАХАЛЙЦА ж. Разг. Умал. от махала; малка махала махаличка. Конят препускаше и пръхтеше, и ние наближавахме Райко-во. Първо минавахме малката махалица отсам реката. БР, 1931, кн. 4-5, 122. — А сега... накъде? — станах и аз да се сбогуваме. — Сега
— нагоре! Да си огледам местослужене. Да има и някоя махалица наблизо, за жената... Да не забравя даскалът. Н. Хайтов, ШГ, 68.
— Други форми: махлйца, маалйца.
МАХАЛЙЧКА ж. Разг. Умал. от махала; малка махала, махалица. Мъчителен рев огласи зимната нощ. На него отговори кучешки лай от близката махаличка. Ем. Станев, ПЕГ, 35. С двама граничари Гинчев
