МАХАЛА 229 МАХАЛЕЛЙЯ
ни врата. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. „Тре-но, пиленце шарено! / Во ваша горна махала /дал има моми хубави“. Нар. пес., СбБрМ, 436. Циганска махОла. Еврейска махала. Тракийска махала. • Като съставка в името на част от населено място. В Белизненската махала едца крава беше родила теле с две глави. И. Йовков, СЛ, 84. По това време се разнесе слух, че Стойне Димитров от Самоковската махала избягал от фронта и пристигнал тук — в село. Кр. Григоров, Н,
200. Гледам го дядо Груйо от Мутарската махала, премигва, кашля се и като първоо-тделенец срина. Кр. Григоров, Н, 132.
2. Събир. Хората, които живеят в тази част на населеното място. Навън у Милкини, страшна врява... Цялата махала се е събрала. Ив. Вазов, Сьч. XXII, 137. — Е, кога най-сетне ще хапнем от твоя дивеч? ..
— О, ще видиш, скоро ще видиш! — отговаряше баща ми. — Още не съм почнал здраво, но почна ли веднъж — цялата махала ще има да преяде! СбХ, 73. Вечер, като се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те [Калинко и братчето му] свиреха и пееха до късна нощ, та веселяха махалата. И. Петров, НЛ, 57.
3. Малко отдалечено селище, което административно се отнася към по-голямо село или град. Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеЧа и ловяха пъстървата с всички законни и незаконни средства. Ем. Станев, ПЕГ, 5. По села и паланки, по махали и колиби плъзнаха шпицкоманди на лов за метежници. Мл. Исаев, Н, 82-83. Обектите започват близо до малките селища Пче-лински рът и Злати рът. Тези селища, с махали в съседните падини зад къдравите зелени баири, са потънали в тишина и спокойствие. Г. Караславов, ПМ, 11. Загубите, които произлизат от пожари, станали в землищата в селата, махалите, колибите и по-малките градове,.., се обезщетяват. Хр. Даалиев, ТИ А, 150.
4. Прен. Неодобр. Място, където се водят празни приказки, където се клюкарствува, одумва и под. Превърнаха учреждението в махала.
О Вдигам / вдигна (събирам / събера) махалата. Разг. Неодобр. Викам много силно или шумно разгласявам нещо така, че всички да научат. Герго пристъпи към нея, сдръжал гнева си: — Гано, не събирай махалата! Бива ли така? Било каквото било, забрави... Върнете добичето в стопанството, отдето сте го взели. Има закон... Помисли! Ст. Даскалов, СЛ, 52. Белчо се развика, събра махалата да видят, че Димо е счупил клон [на крушата]. К. Петканов, МЗК, 292. — Не викай така де! — обърна се Петровица към Николовица. — Влезте в къщи, па се разправяйте, дигнахте цялата махала! Г. Караславов, ОХ II, 527.
— От араб, през тур. inahalle. — Други (диал.) форми: м а х л А, маала, мала.
MAXAЛÀH м. Диал. Неодобр. Махаленец; махленец, махалджия, махалелия, махале-нин, махалец, махалуш, махленин, махленча-нин.
— От Н. Геров, Речник на бл>гарский язик, 1899.
МАХАЛАНА ж. Диал. Неодобр. Маха-ленка; махалджийка, махалуша. Горе на върбата / свраки-цацарани, / сякаш са събрани / стари махалани! Чичо Стоян, ЧК, 42
МАХАЛДЖИЙКА ж. Диал. 1. Маха-ленка; махалана, махалуша. Пофали, Донке, някой, / някоя ваша комшийка, / комшийка и махалджийка! Нар. пес., СбНУ XLVI, 176. Сикала й Вела, / че щат да додат / Вели комшийки / и махалджийки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 53.
2. Неодобр. Жена, която ходи из махалата, обикн. без рабата; махалана, махаленка (Н. Геров, РБЯ).
МАХАЛДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Махаленски, махленски; махалски.
МАХАЛДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал.
1. Махаленец, махленец; махалелия, маха-лан, махаленин, махаленчанин, махленча-нин, махалец, махлелия, махалуш. Само че тоя му мурафет не знаят дип хората, защото той свири повечето дома си или пред махалджието си. Т. Влайков, БСК II, 176. "Байне Лазаре, Лазаре, / като ма, байне, да-дойте, /.. / през девет села в десето — / уби-дойте ли мястото, /мястото, байно, ората? / Сговорни ли са с комшии, / с комшии и с ма-халджшГ. Нар. пес., СбНУ XLVI, 311.
2. Неодобр. Мъж, който ходи из махалата, обикн. без работа; махалан, махаленец.
3. Мъж, който ходи из махалата или селото, за да съобщава, известява; глашатай (Н. Геров, РБЯ). Днес, заран, дорде чукне махалд-жията на вратата. П. Р. Славейков, БП I, 139. Саде ти да знаеш и махалджия. П. Р. Славейков, БП II, 102.
— От араб, през тур. mahallci.
МАХАЛЕБКА ж. Дърво от семейство розоцветни, високо до 10 м, с назъбени сърцевидни листа, с дребни бели, ароматни, събрани в съцветия цветове, и. с дребен, кос-тилков, черночервен, горчив плод, което се използува обикн. в овощарството за подложка при облагородяване на череши. Prunus mahaleb. По-рядко се срещат [в горите на резервата Лонгоз] косматият бряст; бялата топола и обикновената елша. Единични екземпляри се срещат от брекината, махалебката и др. М. Тошков и др., НРП, 66. Черешата вирее най-добре, когато е присадена на дивачка череша или на песъки-ня (махалебка). Гр, 1906, бр. 1,16.
МАХАЛЕЛИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Неодобр. Махаленец, махленец; махалан, махалджия, махаленин, махаленчанин, махалец, махалуш, махленин, махленчаиин. Ма-халелиите на конака се разтичаха, разша-ваха дворове да метат, улици да чистят.
