МАРКАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг, Занятие на маркаджия.
МАРКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Лице, което се занимава с колекциониране или с търговия на пощенски марки.
МАРКАЗИТ м. Минер. Бронзовожълт минерал (FeS ) с метален блясък, съдържащ желязо и сярЗ, който се използува за производство на сярна киселина и на железен сулфат (зелен камък), както и за изготвяне на различни украшения. От рудните минерали преобладават [в Маданския район] галени-тът, сфалеритът и пиритът. По-рядко се среща халкопиритът,.., марказитът и др. Р. Димитров, РЗН, 51. Минералите пирит,.., марказит, каситерит и др. се полират сравнително трудно, понеже са с висока твърдост. В. Велчев, РМ, 24. Много от минералите представляват суровини за хи-мичната промшиленост. Едни (пирит, марказит) служат за получаване на сярна киселина. Г. Георгиев, МП, 13.
— От араб, през лат. murcasita.
МАРКАЗИТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от марказит. По състав различават: карбонатни.., сулфидни (пиритни, маркази-тови) и други конкреции. В. Велчев, РМ, 170.
МАРКГРАФ м. Истор. 1. Само ед. Титла на управител на пограничен укрепен административен окръг във Франкската държава (VIII-IX в.).
2. Лице с такава титла.
3. Само ед. Наследствена титла на владетел на феодално княжество (маркграфство) в Средновековна Германия, по-голяма от граф и маркиз. Градът [Карлсруе] е основан в 1715 година. Авторът на плана не е известен, предполага се обаче, че идеята е дадена от самия владетел, маркграф Карл Вилхелм. М. Бичев, АНВ, 450.
4. Лице с такава титла. Те запознаха канар-тикина с първия "посланик — маркграфа на Вормс Рихтер. Й. Вълчев, СКН, "7. Кралят на Бавария воюваше с някакъв граф, съюзил се с маркграфа на едно френско херцогство. Д. Добревски, БИ, 159.
— Нем. Markgraf.
МАРКГРАФИНЯ ж. Истор. Съпруга или дъщеря на маркграф.
МАРКГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до маркграф, който е свързан с маркграф. Маркграфски герб.
МАРКГРАФСТВО, мн. -а, ср. Истор.
1. Само ед. Длъжност, положение, власт на маркграф.
2. Феодално княжество в Средновековна Германия, управлявано от маркграф.
МАРКЕР1 м. 1. Означение, белег, който се поставя някъде или върху нещо; маркир. Особено интересните находки ( голямо струпване на амфори, котва, корабно съоръжение и пр.) ние отбелязвахме с маркери. НТМ, 1961, кн. 5, 21.
2. Спец. Уред, който служи за маркиране, отбелязване, означаване на нещо. За разпознаване на своя самолет се използува механически маркер, който се върти синхронно с антената на радиолокационната станция. НА, 1959 бр. 3439, 3.
3.Спец. Вид писалка с мек, дебел писец, напълнена с туш, мастило или друга оцветяваща течност. В книжарницата има нов вид маркери в комплект от 6 цвята.
4. Спец. Маркир (в 1 знач.); маркировач2, следообразувател.
— Англ.гпагкег.
МАРКЕР2 м. Човек, обслужващ билярд.
— Англ. marker.
МАРКЕТИНГ, мн. няма, м. Икон. Съвкупност от научни, организационни и технически средства, насочени към изучаване състоянието и перспективите за развитието на пазара.
— Англ. marketing.
МАРКИЗ м. 1. Само ед.В някои страни на Западна Европа (Франция, Италия, Англия) — наследствена благородническа титла, по-ниска от херцог (княз) и по-висока от граф. Тям [на негрите] са е видяло хубаво да си турят титлите маркизи, контове и да приложат пред името си частичката дон, както благородните португалци и испанци. С. Бобчев, ПОС (превод), 270.
2. Лице, което носи такава титла. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове,.., маркизи, князе, крале, тогавашният европеец със смайване открива, че тук [във Венеция] управлява наистина една върхушка, но върхушка, са-моналожила си желязна дисциплина в полза на държавата. К, 1963, кн. 1, 27. Та и мъжете, като дойдат във Франция, Швейцария,.. — приятно им е да конкурират с разни маркизи и графове и лигите им текат за титли и декорации. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 70. Синовете на оние бароне, маркизе, аристократи и принцове, които са употребляле сичките си сили да доведат човека, с помощта на духовенството, до най-скотското положение, днес са са завзеле да го излечат от многогодишните духовни рани. Знан., 1875, бр. 18, 284.
— Фр. marquis. — С С. Бобчев, Пътуоане около снега (превод), 1873.
МАРКИЗА1 ж. 1. Само ед. Титла на съпруга или дъщеря на маркиз.
2. Съпруга или дъщеря на маркиз. Прочетох през последната седмица две книги — .. Първата — скалъписан по всички правила роман за „тънките“ психологически преживявания на една френска маркиза, на бащата-маркиз и на съпруга-граф. О. Василев, ЖБ, 261. Маркизата силно се вълнуваше, като видя глави, ко ито се трупаха до вратите и погледите, които се впиваха в нея. Р, 1927, бр. 242,4.
— От фр. marquise. — К. Величков и др., Лукреция Борджия (превод), 1872.
МАРКИЗА2 ж. Архит. Навес над врати,
