се носеха от гърбовете на тружениците и се поставяха с много усилия, трясък и шум на волските кола. Ив. Вазов, HP, 56. Германецът не прилича на нас, той е башка човек, каквото и сечиво^ да направи, му удря марка Две щръклета. И. Радичков, ББ, 32.
3. Определен вид, тип изделие, стока. По гранитните павета и черния лъскав асфалт на широките й [на София] улици непрекъснато се разминават с тихо свистене луксозни коли от всички автомобилни марки на света. Г. Русафов, ИТБД, 79. Подготовката за въстанието се извършваше бързо,.. Наяве излизаха турски маузерки,.., стари бердани и револвери от най-различни калибри и марки. Г. Караславов, ОХ IV, 439-440. С примесите на редките метали и стоманата се получават огромно количество различни марки висококачествена стомана. К, 1963, кн. 8, 13. //Обикн. с прил. Определен вид, тип производство, продукция, обикн. с доказано високо качество. Ванко извади парите от голям бял плик,.., и добави към тях хубав джобен часовник. — Швейцарска марка. Купих го за тебе още като пристигнах в Германия. М. Грубешлиева, ПИУ, 221. Българската марка на тютюна трябва да стане световно известна като марка от най-високо качество. РД, 1960, бр. 8, 1 .За да завоюва нашата промишленост още по-добро име и по-голям престиж, да се утвърди българската фабрич-на марка.., наложително е да се вземат мерки за .. решително подобряване качеството на продукцията. ВН, 1960, бр. 2621,1.
4. Означение, отличителен знак, който се поставя върху нещо (растение, животно и др.), обикн. за разпознаване. За маркиране [на риби] обикновено се подбират здрави екземпляри, които нямат видими повреди върху тялото си. Използуват се различни типове марки, обагрени в ярък цвят, за да бъдат лесно забелязвани. П. Коларов, РП, 55.
5. Метална плочка с печат за платена такса за куче, велосипед и др. За да има някое куче марка, трябваше притежателите му да са платили данък на общината. Ог. Сгратиев, СВМ, 89-90. Малкото дюкянче се препълва с бездомни кучета, които нямат железни марки на врата, знак, че собственикът е платил специален кучешки данък. С. Таджер, ПНМ,
93.
6. Основна парична единица в Германия и Финландия. Още малко и той [Борис] щеше да получи стойността на тютюните си в щвей-царски франкове, чиипю неофициален курс надминаваше много пъти безполезните книжни марки. Д. Димов, Т, 530. Курс на германската марка. Д Обменям левове в марки.
7. Остар. Етикет1- Между много случайни посетители на това заведение се е мяркал често един странен човек на средна възраст,., и с безброй багажни марки върху пътническата му чанта. Св. Минков, ДА, 27. До прозореца стоеше Лалка, жена му,., и пришиваше плат-
нени марки въз свързаните вече денкове. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Аз все ся боя, да не би някак да са останали ненаправени добре сандъците, .., занесохме сандъците у г. Денкоглу да ги изпрати до Одес.. може в Одеса да ся прегледат пак, да не са ся развалили [разкова-ли и развързали]. Марката име .. и на двата. АНГ 1,422. /
8. Остар. Жетон, използуван при хазартна игра. Карти, зелено сукно, марки, злато иг-ралцев — едно само това му ся върти в мозъка. С. Радулов, ГМП (превод), 173.
О Запазена марка. Търг. Търговска марка, която друг няма право да използува.
> Залепям се / залепя се като гербова марка за някого. Разг. Тръгвам с някого, като неотклонно и нахално го следвам навсякъде. Не мога да се отърва от него. Залепил се е за мене като гербова марка. Куче марка. Разг. Подигр. 1. За изделие, стока — който е с лошо качество, с ниска естетическа стойност или чийто производител е неизвестен, неавторитетен. 2. За човек — хитрец, шмекер. Пускам (пущам) ги без марка. Жарг. Приказвам празни приказки. Синджир марка. Разг. 1. Редица, обикн. нечестни дела, свързани помежду си. — Не съм ослепял, дори виждам прекалено добре! Какво става? Коста, за да спаси Елена, предава нас. А тя, за да спаси него, гласува против. Синджир марка! Ив. Остриков, ППА, 14. 2. Хора, замесени в едни и същи непочтени дела, поради което взаимно се поддържат. Слагам / сложа (турям / туря (турвам / турна), правя (направям / направя) марка на някого. Разг. Спъвам някого, като препречвам крака си пред него. Рачето му сложил марка [на Фуклето]. Затова при падането, да се предпази, Фуклето неволно докоснал топката. Не дузпа, а наказателен удар против „нашите7 П. Бобев,ГЮМ, 19. По едно време се оказах срещу Величко. Той току-що бе направил марка на Калмика, който се търкаляше надолу по склона. М. Гръбчева, ВИН, 216. Брат ми умира от смях и ми прави марки. Аз не мога да забележа навреме, защото главата трябва да бъде силно “изхвърлена" назад, и винаги се спъвам. Ст. Христозова, ДТСВ, 113. Танте-ла марка съм. Жарг. Нямам никакви пари, съвсем съм закъсал.
— От нем. Marke 'знак'.
МАРКА2 ж. Истор. 1. Название на териториална селска община у древните германци, запазена и през ранното Средновековие.
2. Във франкската държава (VIII-IX в.) и в средновековна Германия — пограничен укрепен административен окръг, управляван от маркг-раф.
— От нем. Mark.
МАРКАДЖИЙКА ж. Разг. Жена маркад-жия.
МАРКАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до маркаджия.
